Венецуелското огледало
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Венецуелското огледало

Reuters

Венецуелското огледало

Позицията на президента за Мадуро

5900 прочитания

Reuters

© Reuters


Малко държави са по далече от България от Венецуела. Разстоянието между столиците на двете държави е 9232 км, а икономическите отношения са практически никакви. И пак случващото се там предизвика политическа буря в България, от която има един важен извод - разбра се важна черта от политическата физиономия на президента Румен Радев.

През последните две години неговият образ е кълбо от загадки. Той беше избран, въпреки че никой не знаеше нищо за него и успехът му се дължеше повече на надеждите на хората за политическа промяна. Какво и как иска да направи той, докато е на поста си, продължава да не е ясно. Или поне до тази седмица, когато той призова България да не подкрепя общата европейска позиция за Венецуела.

С подкрепата си за ултралевия президент (или по-скоро може би вече бивш президент) Мадуро Румен Радев за пръв път категорично показа мястото, което е избрал да заеме в българската и международната политика. Позицията му съвпадна с тази на Китай, Русия и Турция. Европейска идентичност на венецуелската линия на Радев дава само италианското движение "Пет звезди", което често води откровено проруска политика. Дори любимият на Москва чешки президент Милош Земан подкрепи новия венецуелски президент, като го покани на официално посещение.

За Радев това означава задълбочаване на изолацията. Той и без това не е особено активен в европейската политика, а сега и малкото останали врати в съюза ще бъдат затворени.

За България подобно изказване на държавния глава е лоша новина. Нейният образ в Европа и без това се свързва основно с бедност, корупция и провалени шансове от членството в ЕС. За много хора в Европа България не изглежда като част от Европейския съюз, а по-скоро като държава, попаднала почти случайно там, която седи основно заради еврофондовете.

Сега към този образ може да се прибави и че тя има опасност и да не действа като държава от европейския съюз. Разбира се, българският президент има право на свое мнение. Този случай обаче не беше подходящ за демонстрация на независимост. Той показа по-скоро политическа наивност, от която ще има дълги и не особено приятни последствия.

Малко държави са по далече от България от Венецуела. Разстоянието между столиците на двете държави е 9232 км, а икономическите отношения са практически никакви. И пак случващото се там предизвика политическа буря в България, от която има един важен извод - разбра се важна черта от политическата физиономия на президента Румен Радев.

През последните две години неговият образ е кълбо от загадки. Той беше избран, въпреки че никой не знаеше нищо за него и успехът му се дължеше повече на надеждите на хората за политическа промяна. Какво и как иска да направи той, докато е на поста си, продължава да не е ясно. Или поне до тази седмица, когато той призова България да не подкрепя общата европейска позиция за Венецуела.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Икономедия затъна в огледалния си свят!

    Поредният абсурден фалшификат! Явно Гьобелс е минал през сложна трансформация и напосредък пописва редовно в Капитал...

    Ето текста на президента. Който може да чете: да го направи:
    Румен Радев
    4 февруари в 19:51 ч. •
    Събитията във Венецуела будят тревога и безпокойство. Съществува реален риск от ескалация и насилие.
    В тези условия критично важно е да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията в името на политически процес, който да доведе до мирно решение за бъдещето на страната. Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение.
    Направеното предложение за обща европейска позиция обаче не води до подобно решение. Критиките ми не са подкрепа за една или друга страна в конфликта. Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати. В политически план трябваше да научим урока, че ултиматумите винаги прекъсват каналите за комуникация и блокират възможностите за преговори. Както в много случаи с други държави през последните десетилетия, нараства рискът да бъде провокирано насилие и вътрешен конфликт, които задълго да дестабилизират държавата и региона и да донесат страдания на народа на Венецуела.
    Считам, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция.“
    И така два цитата:
    1. Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение.
    2. Критиките ми не са подкрепа за една или друга страна в конфликта. Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати.

    Фалшификаторите или подменят, или дописват. В случая са надминали и учителите си.

  • 2
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    Изводите в статията са в конфликт с истината. Ако американците нахлуят, това ще е заради правата на индианците, нали? И аз съм убеден в това...

  • 3
    moti avatar :-|
    moti

    Не виждам какво толкова се е разбрало за Румен Радев. Той говори каквото му кажат отвън, няма избор. Използат Венецуела като ябълка на раздора, а всъщност си въртят политическите игрички големите сили. А малките се опитват да изкарат някаква изгода. Нищо ново под слънцето.

  • 4
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    Има смущаващо единомислие по темата тук и в пеефските парцали.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "xte29566872":

    Колкото повече време минава, толкова по-истерично звучи горният редакционен „анализ“, като гледам как се развиват делата около Венецуела.

    Виртуалният „президент“ Хуан Гуайдо от 2 седмици буксува в превземането на властта и с всеки изминал ден реално се отдалечава от нея, а Мадуро благодарение на него вече е най-разпознаваемият латиноамерикански президент без да е изпуснал и за миг пълния контрол над армията, нац.гвардия и държавния апарат. От началото на седмицата - за 4-5 дни - управляващите са събрали повече от 2 млн. гласа в подписка срещу чуждо военно нахлуване. Милионите гласове няма да спрат нашествието, но показват ясната подкрепа за Мадуро. С каквато опозицията не може да се похвали извън каракаския квартал на богатите – Чакау.

    Каквито и страхотии да тръби Тръмп, американска военна инвазия във Венецуела е съмнителна. По три причини:
    1. Америка е уморена от 18 г. войни, които води по целия свят и които в края на краищата губи;
    2. Нацията много чувствително реагира на ковчези, завити с раирани знамена;
    3. Изтърван е факторът време.
    Ако са могли да нападат, е трябвало до го направят още когато Мадуро ги нарита за 72 часа да си приберат дипломатите. Бедата е, че на Тръмп ръцете му са критично вързани. От принципно злоумислие Конгресът блокира всяка негова инициатива, а тук става въпрос за започване на война, все пак. Шътдаунът още не е свършил, така че и пари за изпращане на войски няма.

    Самозванецът Гуайдо не можа да спретне дори подобие на метеж, а удържането на Мадуро на властта ще бъде възприето по света съвсем еднозначно като поражение на САЩ, които набутаха и сателитите си в поредната шизо авантюра. След краха в Сирия и Афганистан, провал и във Венецуела ще има катастрофални последствия за американския хегемонизъм.

    Всъщност, ако американската армия имаше никаква готовност да атакува, нямаше Помпео като развалена грамофонна плоча за четвърти път да кандърдисва венецуелските военни да предадат родината си. Елитните американски части са в Европа, за да пазят НАТО от Русия. Ю.Америка – задният двор – е силово напълно непокрита. Четох мнения, че именно неспособността на армията да предприеме операция във Венецуела е коствала главата на ген. Матис, а не уж несъгласието му с изтеглянето от Сирия. САЩ от Сирия ще се изтеглят, от Афганистан и Ирак също. По-смехотворното е, че не могат да стреснат Мадуро.



  • 6
    nikolai_petrov avatar :-|
    FanFan - la tulipe

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Мадуро трябва да си ходи. Очевидно не може да се справи с управлението на страната, съдейки по икономическото и състояние и нивото на благоденствие на гражданите. И Румен Радев е прав - това трябва да се случи с избори. И това е позицията на всички подкрепящи Гуайдо - предсрочни избори, но не под контрола на Мадуро.

    Геополитически това е най-интелигентния начин за преврат - без кръв, законно, в следствие на единен натиск от почти всички демократични държави, водени от САЩ. И ако САЩ успеят да го направят, това ще е много по ефективно от военна намеса.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "FanFan - la tulipe":

    Изборите са демократична дъвка. Какво очаквате от избори, в които десетината раздробени многовекторни опозиционни партии имат сумарно към 15-18% подкрепа? Още повече опозицията никога досега не се е явявала на избори обединена. А когато го е правила, е печелило назначително: на изборите за губернатори през 2017 г. три от по-големите опозиционни партии правят блок, който веднага след изборите се разпада, и спечелват 4 от 23 федерални провинции.

    После - опозицията не дава модел. Просто казва: стига чавизъм. Но пък останалите към 80% бедняци си искат чавизма, защото той не ги кара да правят нищо, пък им дава по някоя дажба храна.

    Единственият изход са преговорите между управляващи и опозиция, на които да се извоюват отстъпки от чавистите и оттам да се тръгне. Под ръководството на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, който има интереси във Венецуела, през м.г. се водеха такива бавни пазарлъци, които през декември бяха на крачка да достигнат споразумение за започване на реформи, но след телефонен разговор с Вашингтон ръководителят на делегацията на опозицията заявил, че напускат срещата... Тогава Сапатеро съвсем недипломатично си изпусна нервите пред камерите.

    Във Венецуела има много икономически безумия, които от години са изкривили социално-икономическата реалност там до парадокси. За да осигури лоялността на армията, правителството е разставило висшето и средното офицерство и на държавни длъжности в нефтената промишленост, строителството, разпределението на стоки от първа необходимост. В армията постъпват момчета от бедни райони, за които Чавес и чавизма са религия. Офицерите са обучавани в Куба, Русия и Китай. Американските възпитаници са разкарани още при Чавес. Освен армията и нац. гвардия в селските общини са сформирани въоръжени отряди за самоотбрана, които преминават периодично обучение с армията. Така, че всеки опит за въоръжена интервенция или вътрешен метеж ще срещне една сериозна военна сила, с която дори Бразилия се съобразява. При това 90% от територията на Венецуела са джунгли. Това не са пустините на Ирак или Сирия, където Щатита знаят как да воюват, а терен, който поразително прилича на ...Виетнам. Ако разбирате намека.

    В тропиците земеделие се развива трудно. Затова метисите, индианците, креолите от бедните селски райони на ръба на джунглата масово зарязват мотиките и отиват в предградията на градовете, където формират все по-многолюдната прослойка на градската беднота. Това явление не е патент на Венецуела - има го навсякъде в Латинска. Т.н. фавели - картонено-ламаринените квартали на бедняците - са туморите на всеки голям град.

    За да засища тези увеличаващи се гладни гърла, Мадуро отдръща с експроприация вече и на най-дребните частни фабрички, магазини, складове, стопанства. Преди няколко месеца, например, по нареждане на правителството са конфискувани (!) от частните магазини всички битови електроуреди и същите са пуснати за продажба в държавните вериги за 1/10 от цената им...
    Помислете: 96% от данъците в бюджета на Венецуела идват от продажбата на нефт. Останалите 4% - от всичко останало...

    Реформите на деформациите в тази страна ще са изключително тежки. За да се проведат, трябва достатъчен национален консенсус. Той с американски заплахи от инвазия няма как да стане. Напротив - ще сплоти мнозинството венецуелци срещу заплахата към родината им. Мадуро и родината ще се припокрият...

    Преговори, преговори, преговори!!!

    Дано ви е било полезно толкова четене.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Днес било имало "крупен протест“ на стотина срещу позицията на президента по кризата във Венецуела, организиран от гербаджиите и от пеевските газети.
    Капитал, и вие ли бяхте там под строй с кафявите?
    Или ги придържате само интелектуално онлайн? Защото нямате нищо общо, нали?...

    Апропо, абсолютно разбирам съвсем нормалното ви чувството за срам и влизам в положение на автора на тия (...), че си крие името.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK