С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 12 фев 2019, 8:35, 1980 прочитания

Мнения Daily - Църквата върви по стъпките на Каракачанов

И още: Газовият хъб бие по глупост всичко, започвано от България; Вратата на НАТО ще се затръшне задълго

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Светият синод изисква от държавата да възпитава децата по неговия вкус.

Божа работа

Църквата върви по стъпките на Каракачанов


От коментар на Емилия Милчева за "Дойче Веле"

Българската православна църква (БПЦ) се държи като четвъртия в коалицията на "Патриотите". Възмущава се от бежанците, тръгна на битка срещу Истанбулската конвенция, настоява за задължително вероучение в училище и изглежда силно развълнувана от демографските проблеми на България, при чието решаване трябва да бъдат защитени "традиционните ценности и устои на българското семейство". Също като "Патриотите", само дето говорят от различни амвони.

Загрижено за духовно-нравственото състояние на българските деца, най-голямото вероизповедание в България се произнесе срещу новата Национална стратегия за детето 2019-2030 година. В становище, публикувано от Светия синод, православната църква настоява за радикална редакция на стратегията. Обявява се например против яслите и детските градини, като говори за "узаконяване на насилствената институционализация на децата () без никаква възможност за алтернативно решение на техните родители". Обявява се и срещу абортите, което вероятно би означавало да се криминализират и да се върнем във времената, когато са били забранени.



Наред с това за сетен път иска да бъде въведено задължително религиозно обучение, най-добре още в детските градини. Само и само да не бъдат възпитавани децата, "че забременяването е лесно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на семейни начала, включително и ако са от един и същи пол".

По един особен начин доктринерството на БПЦ прилича на концепцията на Каракачанов за интеграция на "циганския етнос". Неговата стратегия предлага например финансирани от държавата аборти, за да бъде ограничена раждаемостта сред ромите. И двете позиции са дидактични, ограничават човешки права и предлагат радикални мерки вместо управления на процеси.

БПЦ е на мнение, че трябва да бъде "включена като доказан положителен фактор и градивен участник в целевите, заинтересовани и засегнати групи и институции в процеса на развитие на живота на детето". Като оставим настрана въпроса с какво точно БПЦ се е доказала пред българското общество като "положителен фактор", няма как да не отбележим, че никой не е попречил на институцията БПЦ, официално вероизповедание по Конституция, да бъде градивен участник в упоменатите от нея процеси.

Сега, когато грижата за заплатите на духовниците е поета от данъкоплатците - без значение дали са атеисти, агностици или вярващи, а вероизповеданията са на път да получат и данъчна амнистия за неплатените си налози за смет, БПЦ би могла да се съсредоточи не толкова върху каноничните напътствия, колкото върху същинската, смислената работа. Но не. Светият синод изисква от държавата да отдели средства за възпитание по вкуса на църквата, защото православието било "исторически, националноформиращ и културоопределящ фактор в развитието на България".

-----------
Южен поток, дегизиран като газов хъб "Балкан", е пример за бойкономиката в действие.

Синьо гориво

Газовият хъб бие по глупост всичко, започвано от България

От анализ на бившия посланик в Русия и енергиен консултант Илиян Василев за "Клуб Z"

Предупреждавам: за неразбирането на анализа по-долу няма да имате нужда от никакво образование, от никакви знания, никакъв опит, никакъв, включително изкуствен, интелект. Наличието на мислене може сериозно да навреди на вашето ментално здраве, да осуети възприемането на мотивите и логиката, които стоят зад решението на правителството да строи "Южен поток", дегизиран като газов хъб "Балкан". Госпожа Меркел е обещала на господин Борисов да му направи заслон и го прави. И бойкономиката е в действие.

Мнения Daily - Църквата върви по стъпките на Каракачанов

Фотограф: Надежда Чипева


Да припомним базисните факти.

"Булгартрансгаз" има валиден договор за транзит на газ с "Газекспорт" до 2030 година. С валидна клауза ship or pay - транзитирай или плати, и тя до 2030 година. За да не започваме с лошо, с криминални обвинения за арбитражни клаузи, които са в московски арбитраж на Руската търговско-промишлена палата, да приемем, че с договора всичко е наред и ние можем да защитим правата си в съда.

С други думи, има-няма транзит през нас, имаме гарантирани милиард долара. Образно казано, "в джоба".

Дотук не ние имаме проблем, а "Газекспорт", ако реши да смени точката на доставка и да ни лиши от транзит. Запомнете - 1 милиарда долара или милиард и седемстотин милиона лева неустойки до 2030 т. Условно сигурни. При това дължими не в края на този период, а в зависимост от съдебните разбирателства, далеч преди това. С подобен ресурс "Булгартрансгаз" може да поема всякакви потоци от всички страни и действително да превърне България в кръстопът на газов транзит.

В един прекрасен ден обаче "Газекспорт" решава да накаже Украйна и заедно с нея всички страни по транзитния маршрут на Трансбалканския газопровод от Русия до три страни - Турция, Гърция и Македония. Дотук това е само и единствено риск на руската компания. Кремъл играе покер, няма разрешение, няма договори, но играе форсирано, блъфира и правителствата с по-слаби нерви като българското не издържат и налапват въдицата. "Газпром" разчита на ключовия си агент на влияние - госпожа Меркел, и залага близо 40 милиарда долара в тази игра - на заобикалящи газопроводи, включително "Южен", станал по-късно "Турски поток".

И тук, вместо да задържим дъха си, да не се паникьосваме и да изчакаме другата страна - руската, да направи първите стъпки, да анализираме вариантите, да оценим рисковете и силни-слаби страни на руската позиция, ние скачаме ужасени, че са ни прецакали и хоп... в капана.

Макар и с огромни финансови дупки в баланса и очевидна зависимост от България, тъй като става ясно като бял ден, че Италия не желае нови количества руски газ, което прави версията за запълване на назаетия капацитет за транзит през Трансатлантическия газопровод слабовероятна. Както и миналия път, основният партньор на "Газпром" италианската газова копмания ЕНИ отказва да потвърди дългосрочна покупка на нови количества руски газ, което миналият път срина "Южен поток". Разбира се, италианската Едисън винаги може да се намеси, защото има значителни мощности за газгенерация, но количествата са по-малки.

Но вместо да осъзнаем новите си възможности в бързо променящ се пазар, да не хвърляме всичките си яйца в старата кошница, се подчиняваме на господарско-васалския манталитет, наложен от руския газов монопол. Нещо повече, правим всичко възможно да се откажем от правото си на милиард долара в неустойки и да свием възможностите за различни варианти на по-големи и по-малки загуби. Буквално от всички страни се раждат достоверни алтернативи, особено в Южния газов коридор. Вместо да избираме само един от възможните отговори, трябва просто да създадем конкуренция и доставчиците да се борят за нашето евро.

Правя публичен и максимално популярен този анализ, за да бъде ясно на всички, че този проект бие по глупост всичко, което сме започвали някога. Ако случайно приложите към проекта нормални инвестиционни критерии и най-елементарен анализ "разходи - ползи", то тогава неминуемо ще стигнете до заключението, че отсъствието на бизнес логика се компенсира с корупционна такава. Вече се знае схемата - "руска фирма - близка до Путин, с българска фирма - близка до Бойко" ще усвояват средствата.

И така ще "изчезне" един дълг на Пеевски-Борисов към кремълския господар.

Основният принцип на бойкономиката - ако е много глупаво, но трябва, значи може.

---------
Най-голям шанс за приемане в алианса биха имали... Швеция и Финландия.


Сигурност

Вратата на НАТО ще се затръшне задълго

От коментар на Рикард Йозвяк за "Свободна Европа"

Пред щабквартирата на НАТО в Брюксел има ламаринен паметник, върху който са отбелязани годините, в които са приемани нови страни. В единия край списъкът започва с 1949, годината на основаването, и с имената на 12-те първоначални членки. Около 30 см надясно се вижда годината 1952 и следващите две страни членки – Гърция и Турция, следвани от още 30 см и още един 3-годишен период до 1955, когато се присъединява Германия. После има почти 3 метра празнина до 1982 и Испания, накрая идват последните разширявания на НАТО.

Мнения Daily - Църквата върви по стъпките на Каракачанов

[Reuters]


След като бъдещата република Северна Македония подписа протокола за присъединяване на 6 февруари, през пролетта на 2020 г. се очаква ново гравиране, щом и парламентите на останалите 29 страни членки го ратифицират. След това по оста остават още около 4 м. Или близо 40 години, ако следваме логиката на паметника.

Това изглежда обещаващо на пръв поглед, но истината е, че отворената врата на алианса вероятно ще остане здраво затворена в близко бъдеще, след като Скопие стане 30-ия член.

Има три други държави, които са декларирали желание да се присъединят към НАТО – Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна. От това трио, Босна води технически и вече получи План за действие за членство. Но не всичко е толкова розово, колкото изглежда.

Като за начинаещи: Босна едва ли ще изпрати скоро своята програма. Милорад Додик, сръбският член в президентската тройка, на практика блокра всички действия в тази посока. Но истината е, че Сараево все още не изпълнява единствения критерий, поставен от НАТО в пътната карта – регистрирането на недвижимите военни имоти като държавна собственост, което да гарантира, че държавата контролира военните въпроси.

С Грузия НАТО постъпи по различен начин. След като страната получи обещание на срещата в Букурещ през 2008 г., че някой ден ще бъде приета, Тбилиси изпрати десет Национални годишни плана, но пътната карта остава все така далечна. Идеята Тбилиси да е нещо като "Западна Германия" и да се присъедини към алианса, но като остави отцепилите се региони Абхазия и Южна Осетия извън клаузата на договора за НАТО, гарантираща взаимна отбрана, също не се приема в Брюксел.

Ситуацията с Украйна е като тази с Грузия, но страната е още по-назад на опашката. Управлението в Киев дори не е поискало пътна карта, очевидно водено от опита на Грузия.

А останалите? Записаната в конституцията на Молдова неутралност ще остане, независимо кой управлява страната. Косово може да се окаже скритият фаворит, ако нормализацията на отношенията със Сърбия.

Вероятно най-сигурният облог за бъдещето на лъскавия паметник е за две страни, които в момента не искат да са част от НАТО, но които могат да бъдат приети за секунда. Това са Финландия и Швеция. Можем да гадаем кога ще стане това, но руското заплашително присъствие в Балтийско кара все повече хора в двете страни да приемат идеята, че могат да зарежат своята неутралност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Събуди се, Европа, става късно 4 Събуди се, Европа, става късно

Евроизбори 2019

15 фев 2019, 1599 прочитания

Духът на Остполитик Духът на Остполитик

Сделката за "Северен поток 2"

15 фев 2019, 953 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 7599 прочитания

15 фев 2019, 4320 прочитания

15 фев 2019, 4033 прочитания

15 фев 2019, 2549 прочитания

15 фев 2019, 2128 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Случаят "Гебрев" е признак или за некадърност, или за саботаж

И още: България е в безгръбначна позиция по подозренията в руско отровителство; Как да интегрираме "патриотите" в обществото ни

Пионерът в събирането на дългове

Райна Миткова-Тодорова, управляващ директор на "ЕОС Матрикс", пред "Капитал"

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете