Платонична ли е любовта на кабинета към Русия

Налагащ се въпрос

Подписване на старта на несъстоялия се газопровод "Южен поток" през 2010 г.
Подписване на старта на несъстоялия се газопровод "Южен поток" през 2010 г.
Подписване на старта на несъстоялия се газопровод "Южен поток" през 2010 г.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Подписване на старта на несъстоялия се газопровод "Южен поток" през 2010 г.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Не се случва често България да се окаже сама срещу всички (последния път беше през септември 1944 г.). Но точно това се случи миналата седмица в Брюксел. Поводът беше гласуване, с което европейските правила оттук насетне ще се прилагат и към газопроводите, които идват от трети страни към ЕС. Фокусът на поправките в европейското право беше морският газопровод "Северен поток 2" и текстовете на практика не засягат София. Предлаганата от "Булгартрансгаз" нова тръба, която да свърже Турция със Сърбия и да пренася руски газ, следва така или иначе европейските изисквания. Въпреки това в "чудесна изолация", както биха казали англичаните, българските представители в Брюксел са казвали "не" на всичко, което може да доведе до малко повече правила за газопроводите от страни извън ЕС.

Това може да има поне две обяснения. Или някой в правителството все още има мокри сънища за "Южен поток", или прави всичко възможно да не дразни Русия, тъй като новите правила засягат новия любимец на "Газпром" - "Северен поток 2". Първото не е изключено, но второто изглежда по-логично предвид поредицата действия, които кабинетът прави, за да угоди на Москва.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове