Платонична ли е любовта на кабинета към Русия

Подписване на старта на несъстоялия се газопровод "Южен поток" през 2010 г.

Платонична ли е любовта на кабинета към Русия

Налагащ се въпрос

4922 прочитания

Подписване на старта на несъстоялия се газопровод "Южен поток" през 2010 г.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Не се случва често България да се окаже сама срещу всички (последния път беше през септември 1944 г.). Но точно това се случи миналата седмица в Брюксел. Поводът беше гласуване, с което европейските правила оттук насетне ще се прилагат и към газопроводите, които идват от трети страни към ЕС. Фокусът на поправките в европейското право беше морският газопровод "Северен поток 2" и текстовете на практика не засягат София. Предлаганата от "Булгартрансгаз" нова тръба, която да свърже Турция със Сърбия и да пренася руски газ, следва така или иначе европейските изисквания. Въпреки това в "чудесна изолация", както биха казали англичаните, българските представители в Брюксел са казвали "не" на всичко, което може да доведе до малко повече правила за газопроводите от страни извън ЕС.

Това може да има поне две обяснения. Или някой в правителството все още има мокри сънища за "Южен поток", или прави всичко възможно да не дразни Русия, тъй като новите правила засягат новия любимец на "Газпром" - "Северен поток 2". Първото не е изключено, но второто изглежда по-логично предвид поредицата действия, които кабинетът прави, за да угоди на Москва.

Правителството например категорично отказа да продаде дял от "Булгартрансгаз", въпреки че беше ясно, че София я чака глоба от 70 млн. евро от Европейската комисия заради минали нарушения на антимонополното законодателство. Обяснението беше, че държавното дружество ще направи скоро милиарди и затова сега не е моментът за продажба. Както се оказа, печалбите ( "Газпром" на сълзи не вярва) вече почнаха да се топят, но за сметка това газовият оператор няма да подложи строежа на 3-милиардната нова тръба на същата проверка като частен инвеститор.

В тази редица е и отказът да се спомене думата Русия, след като вече и на децата е ясно, че има основателни подозрения за намесата на руски фактори в опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. При такива шпионски трилъри две плюс две не винаги прави четири (т.е., че 100% е Москва), но едва ли, когато фактите се съберат, може да се каже, че става дума за битов инцидент.

Преди това, след случая с опита за отравяне на Сергей Скрипал миналата година в Солзбъри, правителството отказа да изгони руски дипломати в солидарност с Великобритания. Тогава оправданието беше, че не било абсолютно сигурно, че бившият руски агент е бил отровен от руското разузнаване. Въпреки че самоличността на агентите на ГРУ излезе бързо наяве и произходът на отровата беше потвърден от няколко източника, в крайна сметка само няколко броящи се на пръсти страни в ЕС, между които и България, показателно се снишиха.

Списъкът не е изчерпателен, но трябва да се припомни истеричната реакция на премиера Бойко Борисов при споменаването, че България и Румъния могат да си сътрудничат в Черно море с общи действия на техните ВМС, или отказът във Варна да бъде разположен координационен военноморски център на НАТО. В действията на кабинета отдавна може да се проследи една не толкова тънка руска нишка, но до този момент тя някак си можеше да бъде оправдавана. Сега обаче, след като главният прокурор комично твърди, че Гебрев едва ли не се натровил с рукола, само за да избегне неизменно повдигания в чуждата преса въпрос за руската връзка, трябва да се постави въпросът защо.

Ето и няколко от възможните отговори:

А: Всичко е само случайност.

Б: Бойко Борисов се страхува от русофилски настроения в България.

В: Премиерът искрено вярва, че Русия е стратегически партньор на страната.

Г: Някой някога нещо е обещал срещу друго нещо и сега си изпълнява дълга.

Не се случва често България да се окаже сама срещу всички (последния път беше през септември 1944 г.). Но точно това се случи миналата седмица в Брюксел. Поводът беше гласуване, с което европейските правила оттук насетне ще се прилагат и към газопроводите, които идват от трети страни към ЕС. Фокусът на поправките в европейското право беше морският газопровод "Северен поток 2" и текстовете на практика не засягат София. Предлаганата от "Булгартрансгаз" нова тръба, която да свърже Турция със Сърбия и да пренася руски газ, следва така или иначе европейските изисквания. Въпреки това в "чудесна изолация", както биха казали англичаните, българските представители в Брюксел са казвали "не" на всичко, което може да доведе до малко повече правила за газопроводите от страни извън ЕС.

Това може да има поне две обяснения. Или някой в правителството все още има мокри сънища за "Южен поток", или прави всичко възможно да не дразни Русия, тъй като новите правила засягат новия любимец на "Газпром" - "Северен поток 2". Първото не е изключено, но второто изглежда по-логично предвид поредицата действия, които кабинетът прави, за да угоди на Москва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Във водовъртежа на три кризи

Във водовъртежа на три кризи

КапиталНО

КапиталНО