Политически трусове
Управляващите показват белези на самозабравяне
В ГЕРБ винаги е имало две линии – едната е много комуникативна, гъвкава, доста интуитивна и изключително талантлива. Това е линията на Борисов, който би усетил, че си вкарва автогол, и не би допуснал това с обезсилването на преференциите. Има и една друга линия, малко по-полицейска, малко по "по устав", по-праволинейна - линията на самата партия ГЕРБ.
Образът на партията ГЕРБ и образът на Борисов са две различни неща, винаги е било така и самият Борисов държи да е така.
Тези праволинейните, които карат по устав, просто сбъркаха от престараване. И от липса на въображение. Вероятно са решили, че с отпадането на преференциите ще успеят да вкарат допълнителна интрига сред партньори и опоненти, които са далеч от монолитност и разчитат на преференцията да облекчи реденето на листите им. А през това време на Борисов не му се занимава, защото това е уморително, досадно и той държи да бъде много често - буквално и преносно - извън страната и да се занимава с външнополитически дела.
Пък и може би г-н Цветанов има сега допълнителна политическа увереност - поради факта, че от известно време насам именно той е вестителят за западното в българския политически живот.
Допълнителна увереност имат и ДПС. Те също застанаха много активно напоследък на западна страна. Оста ГЕРБ – ДПС вече не е тайна за никого и тази ос в момента се подкрепя от Запада, който пък не очаква от нас не да има някаква красива демокрация, а да не създаваме проблеми и да имаме стабилни партньори срещу потенциалните опасни влияния от североизток и от югоизток.
Заради всичко това управляващите и ДПС малко се самоуспокоиха. Успокояват ги и социологическите данни, и зациклянето на политическия процес, и услужливите медии. Всъщност, в такъв момент има една голяма опасност – да решиш, че всичко е възможно и позволено и да подцениш ситуацията и народа си.
БСП също греши обаче. Защото надценява ситуацията. От известно време насам БСП си въобразява, че в страната има някаква извънредна температура на напрежение. Че едва ли не народът е готов да скочи, "да ги помете" и т.н. Възможно е, разбира се, но данните показват, че поне от 2006-2007 г. песимизмът не е бил по-слаб отколкото през последните две-три години. Да, има песимизъм, но той е по-нисък в сравнение с дълги предишни периоди.
Накратко, ГЕРБ се самоуспокоява, а БСП си самовнушава.
-----------
Машинации в сянка
ГЕРБ се страхуват само от пришиване към ДПС
ГЕРБ ще възстанови прага на преференциалното гласуване. Ще има и процедура по избор на нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК).
На пръв поглед този "обрат" прилича на приказката, която сме слушали неведнъж за "добрия владетел", който е готов по всяко време да спре някой спорен законопроект на парламентарната си група, да смени шефа на парламента, да размаха пръст на своя министър или да се обади лично на някой селски кмет.
Едва ли обаче тази история ще звучи толкова омайно, след като се видя, че ГЕРБ имат един голям страх. Страхът е от обвързването с една политическа сила, която от години управлява в сянка.
На извънредното заседание на партийния изпълком лидерът на ГЕРБ обясни възникналата ситуация около Изборния кодекс по начин, на който дори вече децата се смеят.
"Благодаря на г-н Марков (депутата Георги Марков), че ме информира навреме. Той е от гражданската квота, ходи по улицата и слуша общественото мнение", разказа премиерът.
Преди това той обвини опозицията в лъжи и манипулации. Нареди един до друг и БСП, които казаха, че напускат парламента в знак на протест, и обмудсмана Мая Манолова, която предупреди, че ще сезира Конституционния съд, и президента Румен Радев, който намекна за вето.
В интерес на истината обаче ГЕРБ никога не са се плашили от всички тези политически опоненти. Напротив, те винаги са ги използвали като политически обект, който им е помагал да се легитимират в публичното пространство. Дори БСП със своите 79 депутати да напуснат парламента, кворум в пленарната зала е осигурен.
Това обаче, което обърна вертопоказателя на ГЕРБ, е пришиването им с ДПС. Признанията на Цветан Цветанов и Йордан Цонев, че двете формации са имали разбиране и съгласие да се промени прагът на преференции в името на стабилността на управлението, вдигнаха завесите на "задкулисието".
Мръсните тайни на плаващите мнозинства, в които движението на Ахмед Доган е незаобиколим фактор, разкриха това, което мнозина виждат около приемането на парламентарното законодателство, раздаването на обществени поръчки, управлението на местно ниво.
Доскоро лидерът на ГЕРБ едва ли не с гордост отбелязваше, че само неговата партия не е била опетнена от коалиция с ДПС. А всъщност действителността показва друго. Припознаят ли избирателите за легално обвързването на ГЕРБ с ДПС, изходът ще бъде лош за управляващите. Затова за ГЕРБ шубето от ДПС е голям страх.
-----------
Легализирани безобразия
Има ли кой да защити природата от правото
От коментар на Юлия Иванчева за "Дневник"
Отдавна заем, че трябва да пазим природата от алчността и глупостта. Сега, оказва се, трябва да пазим природата и от закона
Защото за закона: дюните на къмпинг "Смокиня" са нива; гората на къмпинг "Арапя" е урбанизиран терен; а хиляди квадратни метри застроена площ не застрашават плаж за природосъобразен туризъм.
Процесът напомня на този от борческите времена, когато за броени години мутрите се превърнаха в почтени бизнесмени. Сега, фрапиращите закононарушения от края на миналия и началото на този век, за броени години се превърнаха в почтени сделки на изрядни частни инвеститори. Безобразията вече са узаконени.
"Пазете правото. Включително и от закона", каза големият български юрист Кристиан Таков преди 5 години. Днес призивът му звучи дори по-болезненено, отколкото тогава. Част от законите вече не служат на обществото, а на властта – видима и невидима. Друга част, например Законът за биологичното разнообразие, трескаво се променят, отново за да обслужат частен, а не държавен интерес. Преди месец министър Димов публично подсказа на депутатите, че могат да променят закона и така да заобиколят съдебното решение, защитаващо нацонален парк "Пирин".
Въпросът днес е – има ли кой да защити правото? Видно е, че в това Народно събрание и в това правителство няма кой да го направи. А гражданското общество (доколкото е оцеляло) е уморено. Непрекъснатите битки, често по едни и същи казуси, водят до отчаяние.
Битката за Пирин започна в 2001 година, когато тогавашният министър на екологията Евдокия Манева подписа положително становище по оценката на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за ски зона Банско въпреки протестите на прородозащитните организации. Битката за Странджа и Черноморието започна през 2007 година, когато община Царево опита да заличи Природен парк "Странджа". Да не говорим за битката за демокрация, която започна още през 1989 година. Нито една от тези битки (и много други) не е спирала, всяка от тях се води – тихо или шумно – през всички тези години. И нито една от тях не е окончателно спечелена.
Една от малкото битки с чиста победа за гражданското общество беше спасяването на двете лъвчета Терез и Масуд. Те успешно заминаха за Холандия, където правото и законът съвпадат в значително по-голяма степен. Няма, обаче, как да преместим Пирин или Странджа извън българската законова среда. Но нямаме и право на отчаяние.
"Отчаянието е любимото дете на гордостта" – каза още Кристиан Таков пред великотърновските абсолвенти –. "Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.". Трябва да забравим умората и отчаянието, защото те помагат единствено на тези, за които "корупцията е само усещане". Маратонът продължава.
Никоя власт не е вечна. Управляващите често го забравят, но не и гражданите. Дори, когато държавата решително е застанала срещу общото благо в защита на персонални интереси, ние разполагаме със себе си.
Политически трусове
0 коментара