Мнения Daily - Борисов се носи в ритъма на царствено танго
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Борисов се носи в ритъма на царствено танго

Мнения Daily - Борисов се носи в ритъма на царствено танго

И още: Български ли са "традиционните български ценности"; А дали канонизираният Левски би бил революционер?

3125 прочитания

© Юлия Лазарова


При ГЕРБ нормите са просто фасада, прикриваща хаотичното управленско его.

Танцът на властта

Борисов се носи в ритъма на царствено танго

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче Веле"

Вече трети мандат сме свидетели на тази тактика, която бихме могли да наречем "тангото на Борисов" - лидерът на ГЕРБ, а под неговия надзор и партията му, имат навика рязко, на 180 градуса да променят позицията си по основни политически теми.

Освен сравненията с тангото, с похвата в древногръцката трагедия deus ex machina и с реминисценциите за холивудската сценка "добро ченге-лошо ченге", аналогии могат да бъдат почерпени и от схватките между абсолютния монарх и парламента. А в случай, че отчетем обичайното за Борисов театрално хокане на съгрешилите министри и депутати, не можем да пропуснем и сравнението със султана, който се прибира от странство и дисциплинира членовете на Дивана (навремето висш орган в ислямските страни), барабар с Великия везир - палави мишоци, позволили си да си поиграят в отсъствието на котарака.

Политическият пиар на премиера Борисов изглежда вдъхновен от наситената с вкус на фурми ориенталска атмосфера на "Хиляда и една нощ". Според легендата, халифът Харун ал-Рашид обичал да обикаля предрешен из улиците на Багдад, за да чуе какво говорят хората ("ал-Рашид" означава "справедлив"). По-късно лидери като бившия норвежки премиер Столтенберг (сега генерален секретар на НАТО), който се маскира като таксиметров шофьор, също използват тази идея. На Борисов обаче не му се налага да се дегизира - той открай време си гради имидж на човек от народа, който свободно се смесва с "тълпата".

В демократичната ера държавниците не се нуждаят от разходки под прикритие. Има други способи: в демократичните политически системи, поне на теория, необходимата на властниците "обратна връзка" подават медиите, социолозите, опозиционните партии и пр. В съвременна България обаче личният контакт с големеца, който накланя благосклонно глава, за да чуе тегобите на "малкия човек", си остава основен и незаменим политически инструмент.

А в страна със зависими медии и исполински размери на корупцията този инструмент още повече заздравява усещането, че "нищо няма да стане", ако се търси решение на проблема в рамките на установения правов ред. Нормите са просто фасада, прикриваща всевластието на хаотичното управленско его. Не е нужно да правим далечни исторически екскурзии и археологически разкопки, за да намерим корените на тази практика. Самият Борисов признава: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски "са ми като два университета".

Изглежда, че г-н Борисов управлява вече трети мандат не въпреки, а благодарение на своето майсторско танго. Но успехът на премиерските лупинги откроява демократичния дефицит в българската политическа култура. Три десетилетия след началото на демократичните промени, вместо да е зареден с жилави съпротивителни сили срещу аспирациите на нарцистичната личност, суверенът си остава плах поданик, изпълнен с носталгия по силната длан на "бащицата".

----------

Предлагам лозунг: "Всеки шамар на детето – пирон в ковчега на ЕС!".

Шамарена фабрика

Български ли са "традиционните български ценности"

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в неговото авторско предаване "Необичайните заподозрени"

Днес ние – и като казвам "ние", имам предвид не друг, а представителите на нашата вяра и на нашия патриотизъм, се борим за запазване на правото на мъжете да бият жените си и на мъжете и жените да бият децата си и за отнемане на правото на жените да прекъсват нежеланите си бременности. Само дето не се борим за кастрация на различните от нас, макар че и това не е съвсем така, ако се вземат под внимание някои от мерките в Концепцията за ромите на вицепремиера Каракачанов.

Фотограф: Георги Кожухаров

Цялата офанзива, започнала още от демонизирането на Истанбулската конвенция, минава за защита на традиционните български ценности, но дори въпросът доколко са български е спорен. Те издайнически напомнят консерватизма на руските "традиционни духовно-нравствени ценности", които заедно със здравото семейство и религиозния канон включват и силната власт, национализма и пр.

Дали принадлежат на "духовно-нравствената" сфера или изразяват политически интереси – тези на бившия Съветски съюз срещу старите му врагове от времето на Студената война, личи дори само от факта, че са изложени не къде да е, а в Доктрината за националната сигурност, подписана от Путин през 2016 г. Но поне става ясно какво се очаква и от българските традиционни ценности – да се противопоставят на евроатлантическите влияния и да отворят пътя ни назад и на Изток по Православната дъга. Предлагам под лозунга: "Всеки шамар на детето – пирон в ковчега на ЕС!".

Всъщност в нашата култура шамаросването на децата и на свое основание буди умиление, което край другото дължим на килийния даскал хаджи Генчо – герой от "най-българското произведение" на Любен Каравелов "Българи от старо време". Когато даскалът праща един от учениците си да му налее вода, "най-напред го побие малко, за да не строши стовните", а вкъщи е истински тиранин и "неограничен монарх". Само че Каравелов е писал повестта си през 1867 година и още тогава за него хаджи Генчо е българин от старо време, чиито "традиционни ценности" осмива.

--------

Святостта е въпрос на вяра, а човешкото въображение е пластично.

Ами ако...?

А дали канонизираният Левски би бил революционер?

От коментар на проф. Ивайло Дичев в неговия фейсбук-профил

Вече няма годишнина, когато да не поставят въпроса за канонизирането на Левски. Това май се превръща в част от алтернативно-десния пакет наред с гордостите, забраната на абортите, наказването на ромите, борбата с джендър-демоните и инатенето на ЕС.

Фотограф: Юлия Лазарова

Според мен няма особен проблем църквата да адаптира каноните си към народното желание - тя знае как. Има го прецедентът на воини като свети Мина, има военачалници като първоначално изгорената на клада Жана Д'Арк и Александър Невски, той пък в сложни отношения с татарите и исляма. Напоследък взеха да християнизират дори българските ханове. Ще се окаже, че кичурът коса, който пазят в Карлово като мощи, е излекувал някого; девственица ще разкаже сън, след който ще й се появят стигмати от веригите на Апостола. Святостта е въпрос на вяра, нали така, а човешкото въображение е пластично.

Въпросът е какво ще последва от такава метаморфоза.

Досега приемахме, че Левски е революционер, тръгнал да сваля властта на Сулнана с оръжие в ръка, смел и безстрашен, готов да умре и убива за идеята. Че се е борил за национална държава в онзи либерален смисъл, в който тя се мисли през 19 век – гражданско съжителство хриситяни и мюсюлмани. Предефиниран като борец за вярата, той става разбира се по-удобен за алтернативно десните и тези, които викат "циганите на Сатурн", ще могат по-безпроблемно да си го татуират на коремите.

Но представете си за миг образа на новия Левски, въздигнат в християнска святост. Ще почнат да го изобразяват като смирен агнец, готов да отдаде "кесаровото кесарю и божието богу". Кротък и добър човек, който се моли начесто, кае се, може би чува гласове. Революционерът, платил с живота си, изведнъж ще се окаже невинна жертва. И защо са го убили тогава, ще се питат учениците?

Цялото национално възраждане ще загуби историческия си смисъл и ще се превърне в притча, а въоръжената борба ще почнем да поизбутваме на заден план, защото се пада грях и бесовщина. И българската нация, която и без това не е съвсем сигурна дали има роля в своето възникване, ще плюе в пазва и вика "слава богу, да не ни е уруки!"

Възможна идеологическа операция, но харесва ли ви? На мене не.

При ГЕРБ нормите са просто фасада, прикриваща хаотичното управленско его.

Танцът на властта


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "...да не ни е уруки!"

    Уроки, господин Дичев, уроки.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Явно само Лозанов не е разбрал, че ЛГБТ конвенцията я спряха по съвсем различни причини, а не за да "си бием жените".

    Нека повторя: противоконституционната Истанбулска конвенция беше протестирана и отхвърлена заради нахалната дефиниция за пол.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK