Мнения Daily - Управляващите творят беззаконие, което провокира омраза

По забележителен начин властта настройва хората срещу себе си.

Дебелоочие

Управляващите творят беззаконие, което провокира омраза

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Всички авторитарни режими презират гражданите си. Въпреки презрението обаче по-сериозните авторитаристи полагат усилия да държат народа на своя страна, като го хвалят. Дори в Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов току напомня на туркмените твърдението на своя предшественик Сапармурат Туркменбаши Великолепни, че те са изобретили колелото и щедро са го споделили с останалото човечество.

Нашите днешни подобия на авторитаристи още не са стигнали до това равнище. По един наистина забележителен начин управляващите настройват населението срещу себе си.



Последният рунд се захвана с внезапната бъркотия покрай гражданските застраховки на автомобилите. Внезапно собствениците на същите се оказа, че плащат в пъти повече от миналата година. Последва законът за утвърждаване на монопола върху горивата, със съответния заложен в него ценови шок, в услуга на един точно определен приятел на властта.

Веднага след това властта си навлече гнева на всички бизнеси покрай подновеното безумие за смяна на касови апарати. Последва бъркотията за аптеките. После всички – детски градини, неправителствени организации, адвокати – се оказаха задължени в рамките на дни да декларират пред ДАНС, че няма да перат пари и че ще донасят за всеки, за когото са чули, че пере. По същото време се разбра, че същият този ДАНС рутинно допуска руски агенти отровители да шетат из поверената им територия и да тровят български граждани.

За всеки случай – за да отчуждят хората от самата идея за гласуване – властта се опита да премахне преференциите при вота. За да "пази стабилността". После се върна на изходна позиция – пак за да "пази стабилността". На още няколко десетки хиляди души започна да им се повръща от ГЕРБ.

Докато течаха тези драми, властта се запретна да направи показно упражнение на хората, които най-много обича да мрази – всички онези, които защитават природата от бетона. От Иракли до Корал тръгнаха багери. С което властта настрои срещу себе си една много съществена част от народа. Поне от 10 години социологическите изследвания показват, че огромното мнозинство от българите са съгласни да съхраняват природата си дори за сметка на икономическото развитие.

Накрая, за да накарат и най-младите да ги намразят, нашите управници разиграха цирка с Беър Грилс.

Ясна е тактиката на управляващите. Те провокират максимална доза омраза срещу себе си, за да докажат любимата си теза: каквото и да си мислим и правим, те ще са винаги на власт. Завинаги. И че онова, което ни остава, е да целуваме ръка и да си налягаме парцалите.

Всички описани в горния текст проблеми, по които властта генерира омраза към себе си, имат подобни лесни, държавнически и ефективни решения. Стига държавата да се държи като държава, а не като шайка въоръжени разбойници. Но именно защото нашите управници не искат да се държат като държава, а като власт, действаща на принципа "всичко е наше, правим, каквото си искаме" – те ще предпочетат да продължат да произвеждат беззаконие, което да покриват с омраза.

Интересно ще е да гледаме колко дълго може да продължи това. И как, все пак, ще свърши.

------------

Белите мъже са най-омразната общност за радикалната левица.

Идеологически дискурс

Преживяваме поредна вълна на левичарски тоталитаризъм

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Мъчително трудно върви осъзнаването на простия факт, че подкрепата за всяка дискриминация на хора заради идентичността им отваря кутията на Пандора. Мултикултурализмът е шизофренна идеология на постмодерната радикална левица, която утвърждава правата на многобройни културни малцинства и функционира като инструмент за яростна дискриминация на заварени мнозинства.



Белите мъже са най-омразната общност за радикалната левица - потисници-мачисти, колонизатори и експлоататори на прогресивните сили от всички и все по-многообразни разновидности. Християнството е обект на яростно отрицание и подигравка заради припознаването му като религия на белите мъже. Това, че е световна религия на хора от всички раси и етноси има малко значение за постмодерната левица. Но вълната на отрицанието и омразата върви еднакво бързо с вълната на изобретяване на всячески (псевдо)културни идентичности - 32 пола, радикален феминизъм, "антиколониализъм" (при все, че колониализмът отдавна е в историята), секти по всякакви социални и екологични проблеми, както и подкрепа за най-ретроградни културни и религиозни идентичности, носещи единствено привилегията да не са западни, бели, християнски.

За съжаление, антисемитизмът няма как да направи изключение от този списък на непримиримостта на радикалните левичари към статуквото. Масовото нахлуване на мюсюлмани в Европа ескалира антисемитските емоции и прояви, превръщащи живота на немногобройната еврейска общност на Стария континент във все по-тежко изпитание.

Ляво-либералните европейски интелектуалци са в нарастващ дълг към своите общества и към тяхното бъдеще. Преживяваме поредна вълна на левичарски тоталитаризъм - броени десетилетия след срива на комунизма - който застрашава демократичната традиция на Европа и целия цивилизован свят. Западната левица днес силно се възмущава от ръста на десния популизъм, но изпуска пред вид очевидния факт, че този популизъм - нелицеприятен и носещ заплаха за десен авторитаризъм - не е самопороден, а възниква като реакция на левичарската мултикуклтурна вакханалия, унищожаваща традицията и ценностите на западния свят.

Десният популизъм нараства и поради крайно нехайното отношение на днешните европейски елити към мащабната имиграция на мюсюлманско население в Европа, което носи със себе си устойчивите стереотипи на ислямския традиционализъм и на ислямския радикализъм - еднакво негативно отнасящи се към либералната демокрация, нейните ценности и начин на живот. Антисемитизмът - особено в Европа - обикновено е wake up call за надигаща се вълна на авторитаризъм и потискане на права.

Днес вълните са две - основната е левичарският мултикултурен тоталитаризъм и десният популизъм, чиито граници на експанзия все още не са очертани. Те могат също да бъдат много плашещи и разрушителни за демократичната традиция и система на западния свят.

---------

"Позитано" 20 демонстрира близост с противниковия лагер на национал-популистите.

Политически миш-маш

В битката за Европа БСП явно не е с европейските социалисти

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

Защо лидерката на БСП не отиде на конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид? Отсъствията ѝ станаха системни и сигурно не остават незабелязани сред "сестринските" партии, които разчитат една на друга за постигането на общата цел - "да променят ЕС и да изградят по-справедлива Европа".



Първите обяснения, за които човек се сеща, са като при конгреса през декември в Лисабон: за да не я "натискат" за Истанбулската конвенция и заради отношението ѝ към председателя на ПЕС Сергей Станишев. Но едва ли е толкова просто.

Конгресът в Мадрид не беше някакво рутинно събитие. Не само заради приемането на предизборния Манифест и заради началото на кампанията на Франс Тимерманс за председател на ЕК. А и заради друга, още по-важна битка (в която ПЕС и ЕНП са от едната страна на "барикадата"). От конгреса ясно си пролича, че участниците в него разбират изключителния залог на тези избори - за първи път се явява мощна сила от всякакъв род популисти, националисти и крайнодесни, която може да разруши ЕС и да постави на карта демокрацията, просперитета и мира в Европа. ПЕС осъзнава и поема своята отговорност в борбата срещу тези сили.

Което явно не важи за БСП. За това говори не само (и дори не толкова) отсъствието на лидерката ѝ от конгреса, но и очевидното му информационно неглижиране. Най-важното всъщност е, че мадридският Манифест (като се изключи социалната му част) не върши на БСП никаква работа на местна почва, даже ѝ пречи. А в ключовата за Европа битка на предстоящите избори БСП по-скоро се вписва в противниковия лагер, бори се за някаква друга "душа на Европа". Един от основните девизи в кампанията на ПЕС за изборите е "Прогресивна Европа". Онова, което БСП говори и прави тук, в много отношения сочи в точно обратната посока.

ПЕС е срещу "Европа на нациите" (отечествата), "агресивните национализми, националния егоизъм", "разрушителния популизъм", които "поставят под заплаха европейските ценности, разпалват противопоставяне, експлоатират страховете на хората и си измислят нови и нови врагове". На сайта на БСП никъде няма да намерите нито дума за националистите и популистите. Затова пък платформата ѝ настоява да се "уважава суверенитетът на държавите-членки". А партийната лидерка под път и над път говори за "българщина", "род и отечество".

ПЕС е за "равни права", срещу "всяка форма на дискриминация", "насилието, основано на пола", за това "всеки човек да има право да взима решения за собственото си тяло". В езика и позициите на БСП дори няма да срещнете повечето от тези понятия. За разлика например от думичката "джендър", която трайно е влязла в хулиганския жаргон на омразата. И която партийната лидерка използва редовно, като парола.