Русия рядко е разбирала България. Когато започва Руско-турската война през 1876 г., от Петербург до Владивосток - по вестници, църкви, улици и площади се обсъжда безрадостната съдба на българските християни. Хиляди хора искрено вярват в освободителния характер на военната офанзива. После руската армия преминава Дунава и стига до нещо неочаквано.
"Изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия", разказва руският писател Достоевски за впечатленията на войниците. Сред част от тях се появява разочарование.
Преди началото на войната сериозно се обсъжда как руската армия ще трябва да изхранва не само себе си, но и гладните българи. След това се оказва, че тук хората живеят по-добре от руските селяни. После настъплението на Русия е спряно от западните държави, преди тя да осъществи вековната си мечта да контролира проливите към Средиземно море и единственото оправдание за войната остава православната дружба.
Дори по-късно, след Втората световна война, Съветският съюз по-скоро управлява, отколкото разбира България. А когато той се разпада, отдалечаването на двете държави става толкова голямо, че днес те съвсем не знаят каква е другата. В очите на много руснаци фактът, че православната и славянска България не иска да е част от руския проект за "Третия Рим", е поредното предателство след избирането на противниковия лагер през Първата и Втората световна война.
България също трудно разбира Русия. Крайните русофоби и -фили често крещят толкова силно, че обективната картина за източната ни съседка не е никак лесно да се види. Във войната на крайностите първата жертва са нюансите. Хората и политиците тук много трудно могат да намерят най-малкото общо кратно между това Русия брутална азиатска диктатура ли е или "спасителка". Българският интерес и достойнство често се заместват от бакалски сметки.
В тази ситуация на 4 март в България ще бъде руският премиер Медведев. По време на неговото посещение Бойко Борисов ще се опита да го убеди в своя план за газов хъб с надеждата, че ще започне нов инфраструктурен проект за близо три милиарда лева. В тази игра обаче българският премиер е само малка пешка на голямата геополитическа дъска. В нея фигурите се местят от големите държави - освен Русия още Германия и САЩ. За играчи като Борисов остава само да тичат между тях.
Опитите на Борисов да балансира глобалните интереси обаче не водят до особено добри резултати. В момента, погледната откъм Вашингтон или Берлин, България изглежда много податлива на руско влияние. Погледната откъм Москва, София изглежда като безропотен съюзник на Запада. Вместо да вземе най-доброто от двата свята, за България остава само лошо впечатление. (Вижте повече в текстовете от темата на броя: "Играта с тръбата", "Къде е България на новата газова схема", "Който търси алтернативен природен газ - намира"
Това не е единствената тема, която гледа на света от малко по-високо. Тук може да видите интервю с британския историк Тимъти Гартън Аш. В него той разсъждава за проблемите в 30 годишния преход на Европейския Изток - какво щеше да по-добре да се случи иначе и какво може да се направи сега, за да има по-малко напрежение.
Добър пример за един от проблемите в Източна Европа, които Аш споменава - корупцията и бандитската приватизация, може да видите в текста "Ахмед Доган официално си купи Боянските сараи", от който става ясно, че
почетният председател на ДПС вече официално е собственик на имението в софийския квартал "Бояна", където живее през последните години.
Историята на чешкия милиардер Даниел Кретински, който е на път да придобие контрол на германския ритейл гигант "Метро" (и който между другото има големи инвестиции в газовия бизнес), също е доста любопитна - най-малкото заради сравнението с мащаба и цивилизационните нюанси с българските играчи.
В броя ще видите още:
Русия рядко е разбирала България. Когато започва Руско-турската война през 1876 г., от Петербург до Владивосток - по вестници, църкви, улици и площади се обсъжда безрадостната съдба на българските християни. Хиляди хора искрено вярват в освободителния характер на военната офанзива. После руската армия преминава Дунава и стига до нещо неочаквано.
"Изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия", разказва руският писател Достоевски за впечатленията на войниците. Сред част от тях се появява разочарование.
0 коментара