С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 мар 2019, 14:04, 2455 прочитания

Мнения Daily - Да престанем да се обиждаме на "провинциалист"

И още: Пропастта между регионите в ЕС не намалява; Няма кой да начертае новите "червени линии" в българо-руските отношения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
София е най-тежката провинция в цялото ни отечество.

Комплексна дискусия

Да престанем да се обиждаме на "провинциалист"


От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дойче Веле"

Дойче Веле публикува миналата седмица текст на Ивайло Дичев, в който авторът ни призовава да имаме конструктивно отношение към българите зад граница. "...да измислим такава форма на държавата, която да ги привлече за сериозно участие в нашите дела", написа той. И дори си позволи да прогнозира, че, ако се справим с тази задача, "България от провинция ще стане глобален играч".

Нека помислим над тези думи със спокоен дух и трезва глава. Дали подобна политика, приобщаваща българите зад граница към общото дело, би била нещо добро? Разбира се. И причините за това са толкова очевидни, че няма смисъл да бъдат изреждани. При всички положения, Ивайло Дичев отвори вратата към една сериозна дискусия по следния вечен въпрос: "Накъде да бутаме България?".



През тази врата обаче нахлуха онези, които от цялата работа чуха само "провинция". И се възпалиха като... Е, като едни провинциалисти, но с претенции, когато ги наречеш така. Всъщност в своя текст Ивайло Дичев не нарича никого така. А и аз имена няма да споменавам, за да няма ревове на тема либерализъм, късания на ризи и "ти мен уважаваш ли ме"...

Странно, но факт: най-доброто описание на провинциалист за мен остава онова, което тогавашният идеолог на Путин, Владислав Сурков, дава на руснаците в своя лекция от 2007 година:

"Ние приличаме на момчета от крайните работнически квартали, внезапно оказали се в деловия център на града. Шум, светлини, движение, наоколо е пълно с играчи и умници, с търговци и лихвари. А ние, като едни цървули, пристъпваме назад и се объркваме, отворили уста и опулили очи. Отбраняваме се, да не ни метнат. Обезателно ще ни метнат, ако и по-нататък продължаваме да пристъпваме назад и да отваряме уста."

Това, разбира се, не описва хората, живеещи мирно в провинцията, а онзи провинциалист, който иска да бъде възприеман от останалите (пак по Сурков) като "столичная штучка".

Преди точно 20 години се отказах от софийското си жителство, придобито при раждането ми, за да се изнеса в село Миндя, община Велико Търново. От столицата избягах в провинцията. Защо? Защото София е най-тежката провинция в цялото ни отечество. Тя е момчето от крайните квартали (но с претенции), описвано по-горе от Сурков. Вечно недоволно, вечно искащо да го признаят за "столичная штучка", вечно гледащо на останалите с подозрението, че ей-сега ще го пратят да си измие врата... По-добре човек да е в истинска провинция, отколкото - в столичната.

Откакто живея в истинската провинция, научих каква е разликата. В истинската провинция хората не се правят на онова, което не са. Нямат претенциите да бъдат признати за нещо повече от обитатели на, да речем, село Миндя. Искат да бъдат "уважавани като хора".

Поздравявам, прочее, Ивайло Дичев за смелостта на основното послание: че вместо да се делим, попържаме и лепим обидни етикети един другиму, по-добре е да видим, как да се съберем, та да направим от общата ни България страна, способна да получава признание от останалите.

За целта, разбира се, трябва да се върнем към традицията на автентичната провинция - онази, в която Просвещението все още не е погълнато от маларийните блата и в която хората искат признание за онова, което са като хора, а не за някакво тяхно твърдение, че са нещо повече от жители на провинцията.

----------
Само Югозападният регион на България не попада сред 10-те най-бедни в Евросъюза.


Догонващи икономики

Пропастта между регионите в ЕС не намалява

От коментар на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Последните данни на Евростат показват, че регионалните различия в страните членки на ЕС не само са останали значителни и през 2017 г., но в голяма част от страните всъщност са се задълбочили. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС).

Мнения Daily - Да престанем да се обиждаме на "провинциалист"

[Reuters]


През 2017 г. разликата в БВП на глава в СПС варира от 31% от средното за ЕС (в Северозападна България) до близо 200% в части от Белгия, Германия и Великобритания. В Люксембург този показател е 253%, но страната се състои само от един район, поради което не е обект на разглеждане тук.

Прегледът на данните за 2017 г. показва, че България не само изостава чувствително в средните стойности, но и погледнато през призмата на отделните райони. Всъщност единственият от шестте български района, който не попада след 10-те най-бедни в ЕС, е Югозападният заради силната столична икономика.

Нещата изглеждат малко по-различно в динамика – през последното десетилетие БВП на глава от населението в СПС се покачва от 71% на 79% от средното за ЕС в Югозападна България и от 43% на 49% средно за страната. Промяната в Северозападна България е от 28% до 31%, което е трудно да бъде определено като "подобрение".

От данните за другите разглеждани страни обаче прави впечатление, че в повечето от тях протичащите процеси са всъщност противоположни. Дори ако оставим настрана тежко засегнати от кризата страни като Гърция и Испания, спад на относителното благосъстояние на регионално и национално ниво се наблюдава още в Швеция, Финландия, Италия и дори Великобритания.

В Белгия, Гърция, Испания и Финландия намаляващите различия са всъщност свързани със спад в относителното благосъстояние и на най-богатия, и на най-бедния район – тип "кохезия", на която е трудно да завидим. Всъщност само в Румъния, България, Словакия и Дания е налице ръст на благосъстоянието както в най-богатия, така и в най-бедния район. Във всеки един от тези случаи богатият район, обаче, расте по-бързо, което води до увеличаване на относителното неравенство между регионите.

Така поради недостатъчно бързите темпове на растеж и ниската база в началото на периода, чувството за "застигане" на средните за ЕС стойности у нас остава ограничено с изключение на Югозападния район (и то основно столицата). Въпреки че и петте останали района у нас постигат някакво приближаване към средните стойности на ЕС, за реално догонване все още трудно можем да говорим.

--------
Робуваме, като заложници със Стокхолмски синдром, на абсурдни тези.


"Кат' Русия няма втора"

Няма кой да начертае новите "червени линии" в българо-руските отношения

От коментар на бившия посланик в Русия и енергиен консултант Илиян Василев за "Клуб Z"

В българо-руските двустранни отношения има толкова много енергетика и история, толкова много дисбаланси и неравноправие, че те трудно могат да намерят равновесната си отправна точка за възходящо развитие.

Мнения Daily - Да престанем да се обиждаме на "провинциалист"

Фотограф: Надежда Чипева


Посещението на руския министър-председател Дмитрий Медведев няма да направи разлика. Макар че има предпоставки за много пиар и "доказателства" за противното. Гледайте съдържанието.

Едно е сигурно, ще играем само на нашата врата - никакво или почти никакво място няма да бъде отделено на трудни въпроси, които стоят от българска страна, в това число недопустимите действия на агенти на ГРУ. След правителството на Обединените демократични сили (ОДС) трудните въпроси на практика престанаха да стоят в дневния ред на българското правителство, както и други теми в двустранен план – като въпроса за имотите, за дълга на СИВ (ликвидационния дял), за архивите и т.н. Няма кой да начертае новите "червени линии", които не трябва да бъдат преминавани, да изгони дипломати, да арестува агенти или по-добрия вариант да терапира подобни прояви още на ранен етап с недвусмислена и твърда позиция.

Големият проблем на българската "външна" политика спрямо Русия е, че в голямата си част тя е вътрешна. Липсва консолидация и консенсус по базисните национални интереси, което позволява на Москва чрез мобилизация на свързани с нея политици и бизнес, да налага своите интереси чрез вътрешна политика.

И сегашната визита няма да направи изключение. Няма да се говори за интересите на български фирми, на български граждани и българската държава в Русия, а само и изцяло за енергийни проекти и интереси на Русия у нас, които разбира се ще бъдат представени като "национален интерес".

За пореден път няма да напуснем митологията на тези отношения. Робуваме, като заложници със стокхолмски синдром на абсурдни тези, че руският газ, нефт или атом е най-добър и най-евтин, което свива целия хоризонт на възможности в подготовката на преговорни позиции, само до това как да уточним несъществени детайли в руските проекти.

Ако подобно самозатваряне бе логично за времето преди десет години, когато нямаше особено опции и алтернативи, днес това е престъпление. Вместо да се договаряме двустранно с "Газпром", например, без търг, трябва да изтеглим правителството от подобни преговори, да оставим пазарът да решава чрез либерализация и диверсификация, включително на транзит.

Вместо да подписваме двустранни договори, трябва да обявим търгове за доставка на всички количества природен газ, както и за наемане на всички преносни капацитети, а не да участваме в театър с предизвестен "победител" – "Газпром" и негови подставени лица в ЕС, а такива, които да позволят максимална конкуренция.

Погледнете им схемата за финансиране на "Турски поток" у нас – фирмите изпълнителки щели да финансират дейността си, като работите се оформят като дълг на "Булгартрансгаз", след което ще се изплаща от приходите?! За да скрият очевидния факт, че банки няма да финансират проект, защото е небанкируем, т.е. несъстоятелен.

Истината е, че чрез този проект е, че Бойко Борисов и Делян Пеевски се откупуват от Кремъл за изчезналите пари от "Южен поток". Именно тази схема с търговското финансиране през фирми изпълнителки и доставчици е силно чувствителна и подходящ обект на таргетирани санкции.

Не се изненадвайте, че ЕС и САЩ са против и ще ескалират недоволството си до санкции. Защото отказваме да играем по правилата и правителството играе в отбора на Москва, що се отнася до проекцията на руските енергийни интереси в ЕС.

Най-големият канал за руското влияние у нас е корупцията, която върви с големите руски проекти. За това проекти като "Турски поток" през България или АЕЦ "Белене" се случват редовно и всяко правителство на някакъв етап решава, че трябва да се откупи, като си плати московски данък. Вероятно това е била и геополитиката, стояща зад решението да се продаде рафинерията на Лукойл – да "балансираме".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България все повече се откъсва от демократичния път на развитие 2 България все повече се откъсва от демократичния път на развитие

Отворено писмо на стотици интелектуалци, творци в различни области, университетски преподаватели, юристи, лекари, инженери, физици, журналисти и др.

22 май 2019, 997 прочитания

Мнения Daily - Пеевски удари Доган в земята Мнения Daily - Пеевски удари Доган в земята

И още: "Ремонтът" на София е сюрреализъм по братя Стругацки; Избирателите ще накажат битовата лакомия на властта

22 май 2019, 5299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Надеждите за газовия хъб "Балкан" са мъгляви

И още: Оста "Москва - Белград" получава коридор през България; Няма непрецакан пенсионер

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше