С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 апр 2019, 16:05, 3655 прочитания

Мнения Daily - Най-много се лъже по време на война, избори и след лов

И още: Не може ГЕРБ да се крепи на страха от БСП; Интересите на ЕС и Турция са силно преплетени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В България властта налага стандарта на симулативните действия.


Виртуална реалност


Най-много се лъже по време на война, избори и след лов

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче Веле"

Когато лидерът на управляващата партия ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов казва, че те (ГЕРБ - бел. а.) са наложили стандарта "виновните да си подават оставката", той е прав. Наистина има такъв стандарт. Доказателство са поредицата оставки от първото до настоящото му трето правителство.



Когато ДПС за втори път слага депутата си в националния парламент Делян Пеевски в листата за европейски избори, това също е стандарт. Случи се и при лидера на Движението за права и свободи Лютви Местан, и при сегашния председател на партията Мустафа Карадайъ. Стандарт е и неизменното му избиране за народен представител от 41-ия парламент насам.

Когато БСП казва, че тръгва за победа на европейските избори и за предсрочни парламентарни избори, това също е стандарт - политическата цел на всяка опозиция, а БСП е такава от дълго време, е да вземе властта. Този път социалистите включват като приоритет "битката за справедливост" - и това вече е нестандартно. Но се вписва в стандарта, разкрит от Бисмарк, че най-много се лъже по време на война, избори и след лов.

Зад стандарта с оставките се крие липсата на присъди, зад стандартната поредна номинация на Пеевски - институционализирано задкулисие, зад стандартния призив на БСП - нагон за власт под мантрата за справедливост.

"Стандартът, който позволяваме, е стандартът, който приемаме". Ще чуете това правило на курсове по мениджмънт, коучинг или от социални антрополози. Тоест - онова, което позволяваме на политиците с действията и бездействията си, ни дава право да вършим същото. Когато някои от тях крещят в пленарна зала и в ефира на големи медии, използват език на омразата, обиждат определени етнически групи и политически конкуренти, държат се агресивно на обществени места - и това минава безнаказано, част от обществото прави същото, на пътя, у дома, в междуличностните и междуобщностни отношения.

Но в България властта налага стандарта на симулативните действия, когато са засегнати интересите ѝ - същият стандарт, утвърдил и модела "Пеевски".

Гражданското общество попречи на позиционирането на Пеевски като шеф на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) през 2013 г. Но не успя да спре последователното "изпиране" на имиджа му, извършено от политици, държавни и съдебни институции, пред широко затворените очи на управляващите, начело със самия Борисов. Така той не е съмнително забогатял, не е бил свързан с Корпоративна търговска банка (КТБ), не го е предложил Сергей Станишев за шеф на ДАНС, не е приключил "Булгартабак", а "Булгартабак" не е бил замесен в контрабанда на цигари и т.н.

Никоя от парламентарно представените политически сили не говори за този модел. И това също вече е стандарт. Тогава как да вярваме на супергероите от "Позитано" 20 в тяхната битка за справедливост?

--------
Евентуална загуба на ГЕРБ ще се отрази здравословно на демократичния процес.


Протестен вот

Не може ГЕРБ да се крепи на страха от БСП

От коментар на бившия посланик в Русия и енергиен консултант Илиян Василев в неговия фейсбук-профил

Факт е, че победа на БСП би усилила ищаха им за власт и предсрочни избори. Още по-голям факт е, че това тревожи много хора, защото перспективата за промъкване през задната врата във властта на БСП е стряскаща.

Мнения Daily - Най-много се лъже по време на война, избори и след лов

Фотограф: Юлия Лазарова


Но трябва да е ясно - не може безкрайно ГЕРБ да получава подкрепа от периферия и да остава на власт заради страха от БСП и независимо от зулумите, договорките с Пеевски и Доган и безобразията на Цацаров. Защото за това реално гласуват избирателите на ГЕРБ. Както показаха украинските избори - чувството за справедливост е по-силно от чувството за сигурност. В този смисъл и страхът от БСП не може постоянно да потиска чувството за справедливост.

Ето ви новата формула: това, от което всички имат нужда, не е тоталния и внезапен срив на ГЕРБ. Той няма как да се случи, тъй като всяка партия на властта има достатъчно ресурс, за да спечели много гласове.

Евентуална загуба на ГЕРБ ще се отрази здравословно на демократичния процес. Особено ако разочарованите гласуват за друга дясна сила, като например Демократична България, така че общата анти-БСП представителност да не се загуби. Това ще бъде протестния вот на разочарованите - няма нужда от това да не ходят да гласуват /защото ще подкрепят БСП/ нито да гласуват за партии, които нямат шанс да изпратят евродепутати.

Няма друга реална сила извън Демократична България, която може да получи евродепутатско място/а/, тя може да бъде вашата гаранция за сдържане както на БСП - защото е ясно че зад Нинова дебне Решетников, така и на ГЕРБ - защото дълбочината на демократизма, евроатлантизма там е спорна, докато Цветанов е шеф на предизборен щаб. Да не говорим за целия модел на управление на Борисов заедно с Доган, Пеевски и Цацаров, който е отвратителен и тегли България към дъното.

Разбира се винаги ще се намерят хората, които да ви убеждават, че трябва да гласувате за един или друг - "по-добър", "по-по-най". Но изборите са упражнение по рационалност.

Не е нужно да харесвате напълно Демократична България. Аз също имам резерви по отношение на "зелените", защото смятам, че дясна може да бъде партия, която е про-бизнес. Но има достатъчно представители в нейната листа, и най-вече на първите реално избираеми места, които да ми дадат увереност, че това е единствената проевропейска платформа. Без условностите на игрите с Русия, без лодките и платноходките, енергийните игри и шлемове на Борисов и ВСИЧКИ други представени в Парламента партии.

Да не говорим за най-европейската тема – КОРУПЦИЯТА, защото тя е мерилото за прогреса на страната по пътя към възприемането на европейските ценности. Както виждате, корупцията е лепилото на властта във всички партии представени в парламента.

Ето ви рационален избор - без емоции, без страсти, в полза на дясното, на демокрацията, не задължително "против", а "за". И най-вече на онази Европа в България и България в Европа, която искаме.

---------
Голям срив на отношенията е по-възможен между Анкара и САЩ.


Игра на тронове

Интересите на ЕС и Турция са силно преплетени

От анализ на политолога Димитър Бечев за "Свободна Европа"

Тайип Ердоган обича да открива и да разобличава външни врагове. Най-новата добавка в дългия списък се оказа "Файненшъл Таймс". В отговор на материал в британския вестник, че турските банки спешно набират чуждестранна валута чрез краткосрочни заеми в очакване на нова финансова криза, Ердоган обяви на всеослушание, че страната е подложена на атака заради борбата, която е повела с ред несправедливости по света. "Ей, Файненшъл Таймс. Какво знаеш ти за Турция, която е приютила 4 млн. бежанци? Колко бежанци има в твоята страна?"

Мнения Daily - Най-много се лъже по време на война, избори и след лов

[Reuters]


Поведението на турския президент е напълно разбираемо. На местните избори, проведени на 31 март, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) претърпя редица сериозни поражения. Между тях се открояват загубата на надпреварата за градоначалник на двата най-големи града в страната – столицата Анкара и мегалополиса Истанбул, където е съсредоточена 1/3 от брутния вътрешен продукт на Турция.

Разбира се, Върховният избирателен съвет (турският вариант на ЦИК) в момента разглежда искане от страна на ПСР за отмяна на резултата в Истанбул и нови избори в началото на юни. Но при всички случаи е ясно, че проблемите в турската икономика водят до отлив на избиратели към опозицията и по този начин подриват властта на Ердоган. Нещо повече. Евентуалната отмяна на изборите може да уплаши още повече международните пазари, което от своя страна да разклати допълнително турската лира. Острите нападки към западния печат, а и към САЩ и Европа като цяло, целят да отклонят вниманието на гражданите от вътрешните проблеми към външните заплахи, реални или въображаеми.

Какви са последиците на сблъсъка на Ердоган със САЩ и Европа? На прага ли сме на разрив между Турция и Запада? Отговорът е "само донякъде." Интересите на европейците и на Турция са тясно преплетени. Миналото лято лидерите на Евросъюза одобриха нов транш от 3 млрд. евро, с което подновиха договора от март 2016 г. за сдържане на бежанския поток.

На второ място, икономическите проблеми в Турция засягат и нейните търговски и инвестиционни партньори в ЕС. Ключови банки като Инг (Холандия), БНП Париба (Франция), HSBC (Великобритания) , УниКредит (Италия) и ББВА (Испания) имат активи в Турция. Мерките по стабилизацията на финансовия сектор бяха водеща тема при миналогодишното посещение на Ердоган в Германия.

Не на последно място, икономическата несигурност покачва популярността на ЕС в Турция. Проучване на общественото мнение, проведено миналата година от социологическата агенция Метропол, показва, че близо 50% са "за" членство и 50% "против". Но над две трети от анкетираните отговарят положително на въпроса дали желаят те или техните деца да пътуват, учат и работят свободно на територията на ЕС.

Пълен срив е по-възможен в отношенията със САЩ. Настойчивите опити на Ердоган да договори сделка директно с Доналд Тръмп по чуствителния казус с ракетите С-400 засега удрят на камък. Очевидно е, че дори Белият дом да намери добра воля за намиране на компромис, няма как да се заобиколи Конгреса. А там Анкара вече не разполага със съюзници.

Пентагонът и военното ръководство, които навремето бяха сред най-силните поддръжници на Турция, са също скептично настроени. Те разглеждат Ердоган като съюзник на Русия и потенциален противник на Америка.

Перспективата Турция, ключов съюзник в НАТО, да попадне под американски санкции е реална. Това не е без прецедент. След нахлуването в Кипър през 1974 г. САЩ налагат оръжейно ембарго на Анкара. Но този път е вероятно кризата да ескалира. Нищо чудно Турция да излезе от военното командване на Атлантическия пакт подобно на Франция в периода 1966-2009 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истината и правото нямат автори, но могат да бъдат манипулирани 1 Истината и правото нямат автори, но могат да бъдат манипулирани

Защо има недосегаеми

11 окт 2019, 2624 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 1869 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Демократичният капитализъм не функционира при масова бедност

И още: БСП си търси патерица; Избирателите ни се държат като отдел "Човешки ресурси"

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма