С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 апр 2019, 13:39, 3294 прочитания

Мнения Daily - Демократичният капитализъм не функционира при масова бедност

И още: БСП си търси патерица; Избирателите ни се държат като отдел "Човешки ресурси"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Генералният проблем с неравенствата е очевиден.

Пазарна икономика

Демократичният капитализмът не функционира при масова бедност


От коментар на икономиста Евгени Кънев в неговия фейсбук-профил

Чудесно е, че макар близо цяло десетилетие след глобалната финансова криза, и мега американските капиталисти започват да осъзнават, че повече така не може и че трябва да спасят капитализма, ако не искат капитализмът да се спаси от тях.

За макроикономистите, които разглеждат икономиката като система, която има нужда от динамично равновесие, но все пак равновесие - за да съществува и развива - фундаменталният проблем с неравенствата, създадени от технологиите и глобализацията отдавна е очевиден. И че ако не се вземат мерки, дори в САЩ е възможна социалистическа революция. Само късогледството продължава да проповядва икономическите идеологеми на 20 век (като shareholders' concept) възникнали при съвсем други обстоятелства. Светът е много по-близо до 1933, отколкото до 1973 г.



И не Европа някога ще стане САЩ, а обратното. И, както впрочем винаги досега, след Смит, Маркс и Кейнс големите реформаторски идеи идват от Европа и по- точно от Великобритания, както stakeholders' concept още от 90-те години на 20 век.

Неслучайно капитализмът през 30-те години беше спасен от създателя на модерната макроикономика и набеден за социалист сър лорд Джон Мейнард Кейнс, когото мегакапиталистите днес започват да си припомнят, като замириса на социализъм. Разбира се, не чрез копиране едно към едно на неговите политики, а чрез обръщане внимание на главното - не може демократичният капитализмът да функционира при масова бедност.

Швеция вече показа пътя. Беше последвана от останалата Скандинавия и Германия. Италия се провали, да видим какво ще направи Франция. И САЩ. Двама от топ милирадерите - Сорос и Бъфет - отдавна го разбраха, но не бяха чути. Сега вече това се променя.

Какво е общото с българския капитализъм? Да цитирам потенциалнния кандидат-президент на САЩ Елизабет Уорън: "Аз съм капиталист, вярвам в пазарите, но не и в кражбата!"

------------
Лявото скоро може да има нов факлоносец.


Партийно строителство

БСП си търси патерица

От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

Вярно, че няма нищо по-жалко от това една партия да занимава публиката с вътрешните си дела и крамоли, но отдавна БСП не е била толкова интересна. И чуденето как така при толкова пробойни в кораба на Бойко Борисов, левицата не успява да дръпне, стигна до момента, в който се вижда, че в ГЕРБ сами се сриват.

Мнения Daily - Демократичният капитализъм не функционира при масова бедност

Фотограф: Юлия Лазарова


Разкритията около злополучната за политическата власт "Терасиада" удариха по рейтинга на управляващата партия и я свалиха до електоралната подкрепа за БСП. Това обаче не е достатъчно партията на Корнелия Нинова да победи на евентуални парламентарни избори, а още повече да състави стабилен кабинет и да заеме мястото на Бойко Борисов на държавното кормило.

И един от най-важните фактори за това не е само и единствено избирателите да го поискат, а да има необходимата парламентарна подкрепа. Раздробяването на политическия естаблишмънт на партизирани групи по интереси предопределя коалиционно управление дори и след "ерата Борисов". Така че е много вероятно стратегическите центрове около БСП вече да обмислят създаването на нова партия.

Конфликтът между Нинова и Георги Първанов, който приватизира марката "Коалиция за България", прави задачата още по-трудна. Защото партията на Нинова има нужда от "патерица", каквато си създава ГЕРБ във всеки един свой кабинет.

И затова непрекъснатото подхвърляне на идеята за нова президентска партия около Румен Радев не е случайно. Тя вече се тества, веднъж посята в общественото съзнание зрее бавно и полека. Така въпросът не е дали, а кога. Още повече, че не е задължително един проект на политическо образувание вляво да бъде създадено около президентското тяло.

То може да дойде от друг авторитет, изкован в пещите на левицата и с рейтинг по-голям от този и на държавния глава. Но всичко зависи от полевата ситуация, създадена от грешките на ГЕРБ, а не от "хитрите" ходове на опозицията.

Язвите, които си е отворила БСП, дългосрочно обещават ожесточаване на вътрешните битки между различните кланове в нея. А на фона на амбицията "главна опозиционна сила" и възможно идване на власт, хоризонтът не обещава оздравяване след "ерата ГЕРБ". И междувременно, докато сме вгледани в словесния дуел Борисов-Радев и размяната на обяснения какво е "пълзяща диктатура", изгрява звездата на Мая Манолова. Лявото скоро ще има нов факлоносец.

----------
Може ли националният интерес да се защити от 17 души в Брюксел.


Евроизбори

Избирателите ни се държат като отдел "Човешки ресурси"

От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg

Тази седмица у нас се изкова нов политически термин – опозиционна диктатура. Да сме съвсем точни. Опонентите на ГЕРБ правят опит да наложат пълзяща диктатура, заяви лидерът на партията Бойко Борисов при подписването на предизборно споразумение с БЗНС "Никола Петков".

Мнения Daily - Демократичният капитализъм не функционира при масова бедност

Фотограф: Георги Кожухаров


Пълзяща диктатура е познато словосъчетания, но когато става дума за опозиция, това вече е нещо съвсем ново – то е нещо като опозиционна диктатура. Така ние ставаме първата страна в света, в която диктатурата може да бъде упражнявана не от тези, които са на власт, а от онези, които се борят за властта. А това си е световен принос, нали така? Демократура сме виждали, тоталикрация също сме живели и даже и сега си живеем, но опозиционната диктатура е нещо съвсем ново дори за нас – иноваторите в политиката на имитациите.

Такива неща обикновено се говорят в навечерието на избори за Велико народно събрание, което ще постанови с конституция какъв ред се установява в страната. Ние обаче си ги говорим в навечерието на избори, в което би трябвало да става дума за директиви, регламенти, пакет "Макрон" и други такива бюрократични теми, които никога не са ни вдъхновявали. За нас Европа е там – в Брюксел, а не тук – на Територията, както е новото име на отечеството. И ако в тези дни, когато предстои избор на европейски парламент, си говорим изобщо за нещо, свързано с Европа, то е кого да пратим там – в Брюксел. След което темата се разклонява на две.

Според кандидатстващите за място в европейския парламент те искат да отидат там, за да защитават националния интерес. Като че ли националният интерес е толкова видимо малък и толкова застрашен, че може да бъде защитен от 17 души, които по чудо ще се обединяват в защита на националния интерес, а в останалото време ще бъдат скарани и разделени в 17 посоки. А според избирателите тези избори са, за да изпратим едни 17 души в Брюксел, които ще пътуват насам-натам и за това ще получават по сто хиляди евро на година. Следователно за избирателите тези избори имат един-единствен въпрос: кого да изпратим като пътуващ със самолети багаж за една огромна заплата, получавана срещу неясно прекарване на времето извън пътуванията. Нашите или вашите ще бъдат повече? И кои да са тези няколко души от нашите? Кой заслужава да бъде награден с такава лесна и висока заплата? Това са най-общо формулирани въпросите, които занимават колективния български избирател.

В този смисъл пред тези избори ние се държим не като европейци, не като граждани, не като българи, а нещо като отдел "Човешки ресурси" – трябва да посочим едни хора за една работа, за която мерак имат много повече хора, отколкото са вакантните позиции...Те може и да нямат умения, с които да си вършат работата, за която са наети, но някак успяват да направят така, че на всичкото отгоре трябва и да платим, когато положението стане нетърпимо и се налага да се отървем от тях. След като ние сме свели европейските избори до назначаването на едни 17 души на добра работа, всичко може да бъде обяснено само с вицове. А би трябвало поне основната дилема на Европа да е обект на спорове в тези дни – дали да е Европа на нациите или Европа на гражданите. Само че ние не я чувстваме своя, тя е на евродепутатите някъде там далече в Брюксел.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Кой изобрети "Норвежкото еничарство" 6 Мнения Daily - Кой изобрети "Норвежкото еничарство"

И още: Институции нямат потенциал да помагат на родителите; ГЕРБ и БСП играят предизборен пейнтбол

20 май 2019, 3512 прочитания

Кой ще ни даде пари, или изгубеното десетилетие за икономиката 7 Кой ще ни даде пари, или изгубеното десетилетие за икономиката

Когато "безплатните" пари от ЕС изместват нормалния бизнес, се появяват схеми като къщите за гости и служебно определяне на лидерите в икономиката

17 май 2019, 4711 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Тайният списък с партийни имена

Или колко е трудно да кръстиш политическа формация

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София