Опасната игра с изборите

Машинното гласуване

   ©  Юлия Лазарова
   ©  Юлия Лазарова

Ситуацията с машинното гласуване, което предизвиква политическа истерия преди всеки насрочен електорален избор, е много подобна на тази с Истанбулската конвенция. Малко хора са запознати с материята, но всеки има мнение по въпроса.

А има доста детайли около машинното гласуване, които да задействат сигналната лампа. Държавите в Европа и по света, които са пример за технологичен напредък, не само не го използват, но категорично го отхвърлят. Изключение правят САЩ, където този начин на гласуване е с над 100-годишна традиция, но и там то е само алтернатива на другите начини на гласуване. Изборните експерти у нас са силно скептични. ЦИК демонстрира очевидно нежелание да го въведе.

А сметките показват, че това е твърде излишен лукс за държава, която ограничава изборните секции в чужбина, за да намали разходите си. На всичкото отгоре интересът към машинното гласуване в национален мащаб е слаб, избирателите са неподготвени да гласуват с машини, както и членовете на избирателните комисии да боравят с тях.

Навремето така и не беше направен обществен дебат за ползите и опасенията от машинното гласуване, то просто се появи в Изборния кодекс по-скоро като начин да се тушира разговорът за електронното гласуване, което също е записано в закона, но за него няма толкова фенове сред политиците - нито сред левите, нито сред реформаторите. Появиха се гласове, че далеч по-важно за правилното протичане на изборите е въвеждането на машинно преброяване на гласовете, но те останаха самотни и неразбрани.

Има един, и то лесен, начин за пресичане на спекулациите с машинното гласуване - промяна в Изборния кодекс, с която то да бъде заличено. Ако не за евровота, то поне за местните избори през есента. Те ще бъдат много по-ожесточени, а опитите за манипулации и съответно съмненията - много по-големи.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО