Мнения Daily - Защо хората са гневни за "Апартаментгейт", а не за "Белене"

Заподозрените са конкртни личности, облагата им е разпознаваема.Vox PopuliЗащо хората са гневни за "Апартаментгейт", а не за "Белене"От коментар на икономиста Красен Станчев за "Свободна Европа"Този "гейт" е по-важен, отколкото се възприема от всички (или почти всички) коментатори и засегнати. Той няма да приключи само с разкрития за "апартаменти" и "къщи" и ще засегне още много политици. В тази серия последната жертва ще е премиерът.Историята не е битова и няма общо с "манталитета на българина", който разбирал от вещи, но не и от сложни начини на изземване на чужд доход като АЕЦ "Белене", "Цанков камък", ТЕЦ "Варна", пиене на кафе с главния прокурор, КТБ, "заменки" и т.н. Апартаментите са тема по микроикономически причини. Заподозрените са отделни личности, облагата им е очевидна и разпознаваема. При другите начини на грабеж виновниците са група с различна степен организация на споделена отговорност, преминала през легитимна процедура на вземане на колективни решения.При тези случаи недоволството от организираните групи е само абстрактно. Недоволните могат да положат усилия да разкрият злодеятелите. Това ще им струва време и средства, ще срещнат упорита самоотбрана, слаби изгледи за успех и необходимост от оставки и нови общи избори, които в немалка степен зависят от предполагаемите виновници и от опит се знае, че е вероятно Сульо да замени Пульо (или обратното).При отделния облагодетелстван от апартамент или къща отговорността е ясна, а наказанието – неминуемо: подмокреното реноме е досадно дори за съратниците. Така работи демокрацията. Това е причината разкритията да "минават" през медиите, а не по "каналния ред".Избирателите, колкото и да са недоволни, често са съзнателно невежи за обществените разходи от тези злоупотреби – и без това пренебрежимо малки.Общият разход за "къщите" е 200 млн. лв. Това е сума, която правителството харчи през 2018 г. за два астрономически дена, 1/182 част от разходите на българските данъкоплатци за правителството и неговите политики на година. А 160 от тези 200 милиона изобщо не са местен принос. Загубата на българския гражданин е 6.5 лв за седем години. Тя е 1.3 лв за периода, ако е злоупотребено само с 20% от средствата.При АЕЦ "Белене", положението е практически същото: ако централата е 51% държавна собственост и се изплаща 15 години, разходът би бил равен (в постоянни цени, без цена на финансирането) на 170 лв на човек на година. За "Белене" обаче можеш да излъжеш, че е от обществена полза и да прехвърлиш разходите към бъдещите поколения.Правно-технически в "апартамент гейт" вероятно няма значими закононарушения, страните по сделките са свободни да се споразумеят за цената. Тук действа репутацията: тя е залог на доверие, който може да бъде оттеглен при всяко съмнение в обществена порядъчност.------------Случаят "Пеевски" e симптом за българската фасадна демокрация.МаскарадКучетата лаят, Пеевски си пееОт коментар на Петър Чолаков за "Дойче Веле"Движение БОЕЦ внесе сигнал до Централната избирателна комисия, в който постави въпроса дали Делян Пеевски отговаря на законовите изисквания за евродепутат. Г-н Пеевски е в листата с кандидати за членове на Европейския парламент (ЕП) на ДПС. Сигналът се отнася до последния критерий, т.е. къде Пеевски е живял през последните 6 месеца. Според БОЕЦ няма данни, че той отговаря на това условие.[[img:3427856]]Казусът бе решен бързо от ЦИК - няма пречки пред участието на г-н Пеевски като кандидат на евровота. Но, с оглед на съмненията, които витаят около неговата репутация, е добре, че въпросът за политическата му пригодност се поставя на масата. Проблемът е там, че такива съмнения се изказват от години, а остават без последствия.Всъщност, трябва да попитаме не дали г-н Пеевски става за евродепутат, а какво изобщо прави в политиката? Защо обществото търпи възхода на такива "велики комбинатори"?Особената биография на г-н Пеевски не е апокриф. Известно е как като член на НДСВ, само на 21 години и без необходимия образователен ценз, той оглавява борда на "Пристанище Варна" ЕАД; как като зам.-министър на държавната политика по бедствия и аварии в правителството на Станишев е обвинен в злоупотреба със служебно положение и уволнен, а впоследствие възстановен, "поради липса на доказателства". Няма смисъл да описваме "трансфера" му в редиците на ДПС, нито да рисуваме карта на медийната му империя ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба", "Канал 3" и т.н.) и интересите му в цигарения бранш. В последния доклад на "Репортери без граници" г-н Пеевски е посочен като "въплъщение" на причините за лошото състояние на свободата на медиите в България. А в интервю за EurActiv евродепутат от Eвропейските Зелени заяви: Пеевски е "от типа хора, срещу които се борим".Когато говорим за търпимостта към феномена "Пеевски", може да се възрази, че през юни 2019 ще се навършат 6 години от протестите срещу избора му за председател на ДАНС от мнозинството на БСП и ДПС в 42-то Народно събрание (14 юни 2013). Но протестите срещу избора на г-н Пеевски не унищожиха ДНК-то на модела, който периодично изстрелва такива "вундеркинди" към българския политически небосклон. Кабинетът "Орешарски" и 42-ият парламент не се сгромолясаха под тежестта на обществения гняв, а след като ДПС оттегли подкрепата си за изпълнителната власт.Случаят "Пеевски" e симптом за българската фасадна демокрация, пример за това как "тиктака" нейният механизъм. Той разкрива характерна за значителна част от "политическия елит" черта - безмерната арогантност.Арогантността на политиците разцъфтява в общество, в което преобладава наследената от комунизма раболепна безкритичност. Тя избуява в страни, в които избирателите се вият пред урните като пасажи златни рибки. Разпространено е убеждението, че тези членове на семейство Шаранови имат мимолетна памет - забравят всичко след няколко секунди. Изследванията обаче опровергаха този мит и показаха, че горките рибки са набедени несправедливо. Дори те помнят 4-5 месеца.Аналогично, сравнително бързо обществото загуби интерес да разследва и далаверите на "Тройната коалиция". И ако някой се чуди защо избирателите неглижират корупционните скандали, които съпътстват трите мандата на ГЕРБ в изпълнителната власт, просто трябва да погледне към "феномена Пеевски" и неговата смайваща виталност.-----------Традиционните партии губят, когато говорят радикално.ЕвроизбориБитката за ЕС е с неизвестен крайОт коментар на Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, за "Клуб Z"След уроците на референдума във Великобритания и изборите в САЩ, европейските избори заплашват да бъдат трето действие в сагата на "отворените" срещу "затворените" общества, а залогът е бъдещето на ЕС. От проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) излиза обаче, че тази картина не отговаря на реалността в Европа.[[img:3427857]]Неотдавнашно проучване на общественото мнение, поръчано от ЕСВП и проведено от компанията YouGov в 14 страни от ЕС с почти 50 000 анкетирани показва, че битката в Европа е с неизвестен край: избирателите постоянно променят изборните си намерения, като предпочитанията им се местят от центъра към крайно дясното и крайно лявото, но и обратно - от крайностите към средата.Проучването води и до друг важен извод - че за повечето избиратели играта с националната идентичност не значи задължително гласуване в крайно дясно. Голямо мнозинство от европейците не смята, че трябва да избира между това да бъдеш европеец и да бъдеш патриот, че двете идентичности могат да съществуват безпроблемно заедно. Това е съвсем валидно и за България (където ЕСВП проведе само качествено изследване във фокус групи). Вероятно заради това крайните партии навсякъде в ЕС спряха да настояват за излизане от ЕС или еврозоната - засега хората на континента не искат да се отказват от Съюза, дори и най-скептичните от тях.Въпросът, който най-добре може да предскаже настроенията на хората, се оказа този за "системата": дали европейците смятат, че системата работи на национално и на европейско ниво. Около четвърт от електората отговаря, че и двете работят, като тук превес имат германци, датчани и шведи. Втората група (38 процента) отговаря, че системата не работи и на двете нива: тук мнозинство са французите ("жълтите жилетки"), гърците и италианците. България е в третата група - на онези, които разчитат на ЕС да коригира грешките на националните правителства. Те са отново около четвърт от общата маса и са добре представени в Унгария, Румъния, Полша и Испания. Последната група - на националистите евроскептици, е едва 14 на сто от електората и има значително присъствие в Дания, Австрия и Италия.Основният избор, пред който европейските избиратели смятат, че са поставени - или поне онези от тях, които казват, че системата не работи, е "против" статуквото. Това е именно основният проблем на традиционните партии в опита им да си върнат обратно избирателите, изтекли към краищата на политическата палитра: че те са привиждани като част от статуквото, че зовът за промяна не звучи автентично в устите на традиционните политици.Особено подозрителни изглеждат онези от тях, които се опитват да използват езика на крайните партии. Неотдавнашните парламентарни избори в Испания показаха, че центристките избиратели предпочитат да гласуват център-ляво и да накажат християндемократите, когато те се приближат твърде много до посланията на крайно дясната "Вокс".За антиевропейците обаче тези избори ще бъдат повод да рекламират суверенистките си идеи и да се консолидират въпреки големите рзличия помежду им. Блокиране на избора на нова Европейска комисия или на преговорите за следващия бюджет на Съюза са само два от възможните резултати при този сценарий.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Време за решения и избори

Защо е важно приемането на еврото

Изкуство за Украйна

Капитал - брой 26

Бакхус

К100: Най-големите компании в България 2022

Digitalk Report | Системи за проектиране

Градове Велико Търново, Габрово

Net Zero Economy

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

Future of Work Summit: Creating change

Cybersecurity Forum

Подкаст: Какво е зелена кръвоносна система

Алекси Иванов: "Неправилно изхвърленият фас е метафора за неглижирането на средата, в която живеем всички"

Свилен Ноев: "Интелигентните хора не искат да цапат света"

Гласът на Капитал

Първа точка

Digitalk Тhe Podcast

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Абонирайте се за Капитал за
1 лв. / седм.

Мнения Daily - Защо хората са гневни за "Апартаментгейт", а не за "Белене"

И още: Кучетата лаят, Пеевски си пее; Битката за ЕС е с неизвестен край

Капитал

Капитал

Мнения

Все още няма коментари

Нов коментар

Още от Капитал

Капитал - брой 26

Бакхус

К100: Най-големите компании в България 2022

Digitalk Report | Системи за проектиране

Капитал - брой 26

Бакхус

К100: Най-големите компании в България 2022

Digitalk Report | Системи за проектиране

Градове Велико Търново, Габрово

Net Zero Economy

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

Future of Work Summit: Creating change

Cybersecurity Forum

Подкаст: Какво е зелена кръвоносна система

Алекси Иванов: "Неправилно изхвърленият фас е метафора за неглижирането на средата, в която живеем всички"

Свилен Ноев: "Интелигентните хора не искат да цапат света"

Мнения Daily - Защо хората са гневни за "Апартаментгейт", а не за "Белене"

И още: Кучетата лаят, Пеевски си пее; Битката за ЕС е с неизвестен край

Капитал Следвайте

Нов коментар

Още от Капитал

Капитал