Газови измислици и реалности

Тази седмица премиерът Бойко Борисов отново сложи розовите очила и заговори за природния газ. След хъба и потоците дойде ред и на американски дотации за втечнен газ, който да идва в България по липсващата междусистемна връзка с Гърция.

В представите на премиера това може и да е така, но LNG се търгува на борсата при напълно пазарна цена и няма как да се правят договорки под масата за преференциални тарифи, защото, видите ли, сме щели да купим няколко самолета F-16, за които иначе, както казва самият Борисов, преговорите още не били започнали. А и в момента цените на втечнения газ са по-ниски от тези, по които купуваме от "Газпром". Разбира се, в друг момент ситуацията може да е точно обратната, както вече е била.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Ако Бойко Борисов наистина искаше да диверсифицира доставките, можеше вече да го е направил. Идеята за газови връзки със съседните страни беше актуална през 2009 г., когато той стана министър-председател, а алтернативното на руското гориво трябваше да потече до 2013 г. Десет години по-късно е готова само тръбата до Румъния. Но и тя не може да се използва заради липсата на компресорни станции, които да изпомпват газ към България. Първа копка и куп приказки за гръцката връзка вероятно ще има, но това не означава и реален ефект, тъй като може да се повтори румънският сценарий. Връзката и със Сърбия си остава в бъдеще време.

Когато става въпрос за засилване на присъствието на "Газпром" в България, Борисов действа съвсем различно. Само за няколко месеца бе решено "Булгартрансгаз" да похарчи близо 3 млрд. лв. за нов транзитен газопровод, по който ще тече основно руски газ. Обществената поръчка за строителството му приключи рекордно бързо и без обжалвания, а първата му копка също се чака за този месец.