Икономика на преписването

109 представители на маргинализирани групи, включително роми. Толкова ще са облагодетелстваните от строителството на нов корпус на Икономическия университет. Кой неведом служител и по каква схема е пресметнал това удивително число, не е ясно.

Но е ясно защо то присъства в документите на одобрения за еврофинансиране проект, както и в редица други: защото е заложено като индикатор "отгоре" и не можеш да стигнеш до парите без него. 109 облагодетелствани роми от новия корпус на УНСС ще има, колкото ще има "устойчива и ефективна връзка между висшето училище и пазара на труда" или "динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С две думи, европейските проекти, независимо дали става дума за университети или къщи за гости , продължават да са начин някакви хора да стигнат до някакви пари, заради което преписват безсмислици в документите, точно както се случва на изпит в икономическия (по класическата рима на Ъпсурт "за 200 марки и едно прасе").

Проблемът е, когато тези хора трябва да отчитат резултати. Тогава се оказва, че не си сметнал правилно проекта или пък силата на връзките си, и в резултат ще фалираш. Или, ако все пак те спасят, както сега с УНСС, то не е ясно дали в бъдеще това, което си построил, няма да се окаже камък на шията ти.

Евросубсидиите, в комбинация с цяла плеяда "икономисти" и "специалисти", превърнаха части от българската икономика в Потьомкиново село - красива фасада, която се крепи на фалшиви основи. И която може да бъде съборена бързо при буря.