Предложението на зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс за общоевропейска минимална работна заплата (МРЗ) е демагогия. Подкрепата, която получи това предложение от БСП, ГЕРБ и Разединените "патриоти" (РП), е тъжна комбинация от глупост и популизъм.

Защото:

1) Тимерманс предлага МРЗ във всяка държава да е 60% от средната заплата за ... същата държава. Или МРЗ около 600 лв. в България. Без промяна.

По-лесно е БСП, ГЕРБ и РП да кажат, че са против нарастване на МРЗ.

2) Малко са европейските държави, в които съотношението минимална-средна работна заплата да не е около 60/100. Тимерманс предлага да няма промяна.

Да си го каже така, по-честно е.

3) Няма никакви предпоставки за синхронизация на МРЗ в различните европейски държави:

- Във всяка страна-членка МРЗ, ако изобщо я има, се определя по различен механизъм;

- Както и темата за синхронизация на различните облагания на труда (данъчно, социално осигуряване, евентуален капиталов стълб на социалното осигуряване, режим на приспадане на застраховките от облагаемия доход, здравни вноски и застраховки).

4) По-принципно - административният подход никога, никъде и никому не е повишил реалния доход, реалната покупателна способност. Няма да стане и в ЕС.

Изключително важно е в България да ускорим ръста на доходите и те да догонят по-бързо средните в Европа. Това обаче ще бъде резултат на успешна българска, а и европейска, икономическа политика, а не на решение администрацията.

Смешно е, когато евроскептични партии, като БСП и РП, изведнъж започнат да обещават как, иначе ужасните "брюкселски чиновници", ще вдигнат доходите у нас.

ЕС може да помогне, но не по този начин. Може да помогне, като наложи върховенство на закона и ефективно преследване на корупцията. Като продължи да налага строго антимонополното европейско законодателство. Като засили общата енергийна политика и така да осигури облекчение за домакинствата и бизнеса. А българският бизнес в момента плаща най-скъпите в ЕС енергоносители...

България може да бъде по-богата в силна Европа. Но не когато БСП, ГЕРБ и РП подкрепят тъпото предложение на Тимерманс, а когато бъдат отстранени от властта. Тогава доходите ще се вдигнат.

---------

Замитане

Комисията по конфискацията е абсолютно менте

От коментар на председателя на "Да, България" Христо Иванов в неговия фейсбук-профил

Къде е оставката на Пламен Георгиев?!

Оставката на Порожанов беше неизбежна от самото начало на разкритията на Бивол, искахме я няколко пъти, но Борисов направи всичко възможно да я избегне.

Това за пореден път показа колко зависим е той от ДПС.

Очевидно Сараите вече са се спрели на нов свой бушон за поста (сигурен съм - добре камуфлиран).

Тази оставка за показа отново и още нещо: КПКОНПИ е абсолютно менте.

Фотограф: Георги Кожухаров

Всеки един от случаите, от "апартамент-гейт" и Цветанов до Порожанов, трябваше да бъде установен и санкциониран от КПКОНПИ.

Затова, уж, беше създадена, затова й се отделя огромен бюджет.

Вместо това, оказа се, че и самото й ръководство е накиснато, а комисията е помагала на Порожанов да замита.

Както дословно предсказахме, когато се противопоставяхме на създаването на КПКОНПИ и избора на Пламен Георгиев, това е все същия Филип Златанов с тефтерчерто и указанията от ЦЦ, ББ и ДП кой да бъде ударен и кой - изпран.

Подмяна, имитация, нагла перверзия.

Главната оставка в целия този скандал трябва да е на Пламен Георгиев и целия ръководен състав на КПКОНПИ.

Но нито те я дават, нито някой в парламента (управляващи или "опозиция") задвижва съществуващата в закона процедура за отстраняването му.

Днес ние отново искаме моментална оставка на Пламен Георгиев и Ко за цялостен отказ от прилагане на законовия мандат на комисията.

И обещаваме премахване на тотално дискредитираната и опасна КПКОНПИ в днешния й вид.

-------------

Антикорупция

Властта на президента не е само вербална

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче Веле"

Президентът Румен Радев призова за проверки на офшорните сметки на политиците по време на посещението си в Асеновград преди броени дни. Според държавния глава, "проблемът на премиера е, че безконтролността на управлението генерира корупция в големи размери и това не може да се лекува с медийно осветяване на прегрешилите и оставки".

Фотограф: Юлия Лазарова

Имайки предвид, че България си остава най-корумпираната държава в ЕС, както и че управляващите се оплитат все по-дълбоко в скандали, в сблъсъка с "Дондуков" 1 Румен Радев определено трупа точки - и то не само в лагера на социалистите, но и сред всички онези, които не одобряват начина, по който се развива България през трите мандата на ГЕРБ.

Държавният глава обаче е обвиняван, че, вместо да бъде надпартиен, е послушно оръдие в ръцете на БСП. В подкрепа на тази теза се посочва синхронът между посланията на президента и на Корнелия Нинова. ГЕРБ дори сигнализираха в ЦИК, че Радев участва в предизборната кампания.

Президентската амбиция за генерално сражение срещу корупцията е попарвана и от тезата, че неговата власт е основно вербална. Държавният глава би могъл да възрази като припомни, например, че е свикал КСНС на 8 април по темата "корупция", ала управляващите, бранейки личните си интереси, твърдоглаво са осуетили намеренията му.

И все пак: политическият инструментариум на държавния глава не е само вербален. Доказателството за това е неговата роля в процедурата по избор на главен прокурор. Седемгодишният мандат на Сотир Цацаров изтича на 10 януари 2020 година. Главният прокурор се назначава от президента по предложение на ВСС; държавният глава обаче може да откаже да подпише указа за това. Но ако ВСС потвърди решението си, президентът е длъжен да се съобрази с него.

През 1999 обаче ВСС, който тогава издигна за главен прокурор Бойко Рашков, се съобрази с волята на президента Петър Стоянов. Държавният глава отказа да назначи г-н Рашков и така ВСС избра вместо него Никола Филчев.

Сегашната процедура по избора на новия главен прокурор може да стартира най-рано в началото на юли. Президентът заяви желанието си отсега да започне консултации за поста и в понеделник се срещна с г-н Цацаров, според когото въпросните консултации "са подранили". Същевременно Сотир Цацаров подчерта, че президентът споделя неговото мнение, а не това на Корнелия Нинова, според която в правомощията на главния прокурор трябва да има изменения, които да влязат в сила още сега.

Изборът на главен прокурор трябва да бъде поставен в контекста на огромните средства, които изпълнителната власт разпределя. Тази година е предпоследната от сегашния програмен период за еврофондовете. Става дума за милиарди.

Пределно ясно е: едно е България да има принципен главен прокурор, съвсем друго е, ако това е безгръбначен фигурант, който си затваря очите, когато се раздават пари за предани кметове, пекат се партийни суджуци, градят се "наши" апартаменти, магистрали и "къщи за тъщи".

Процедурата по избора на нов главен прокурор може да се окаже Рубикон за президента Радев. Това е неговият шанс да докаже не с приказки, а с действия, че борбата срещу корупцията е негова кауза.