След драстичната разлика в подкрепата, която получиха трите т.нар. патриотични партии, които са част от обща коалиция и са в управлението на национално ниво, в националистическия сектор предстоят рокади.

За разместване на пластовете се заговори още в изборната нощ, когато лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов изрази почудата си пред журналисти как председателя на "Атака" Волен Сидеров ще го погледне в очите след агресивната предизборна кампания, която водеше срещу своите партньори. С оформянето на горе-долу окончателен резултат в брой гласове събралата над 130 000 души подкрепа ВМРО със сигурност ще се опита да ръководи процесите в Обединените патриоти.

НФСБ, за която гласуваха малко над 20 000 души, по-скоро ще стои плътно до ВМРО, показват предварителните сондажи в коалицията. Единомислието между хората на Каракачанов и Валери Симеонов пък ще бъде ясно показано най-вероятно с гласуване на оставката на Сидеров като председател на парламентарната група на Обединените патриоти.

Искането той да напусне поста бе внасяно два пъти досега от депутата Валентин Касабов (НФСБ) при различни свади, избухвали между партньорите. ВМРО обаче до последно отказваше да подкрепи отстраняването на Сидеров с аргумента, че подобни действия могат да доведат до разпадане на парламентарната група. "След последните ходове на Сидеров, ние ще подкрепим оттеглянето му", казаха депутати от партията пред Свободна Европа.

Патриотичната парламентарна група се състои от 27 народни представители, 11 от тях са на ВМРО, а 8 на НФСБ. Останалите са квота на "Атака".

Хората на Каракачанов и Симеонов не могат да предвидят със сигурност дали "Атака" ще продължи да подкрепя управлението. Според тях обаче това е твърде вероятно. Т.е. програмата максимум, която те предвиждат е Сидеров и неговите депутати да са "независими", напуснали парламентарната група, но да подкрепят управлението.

В коалицията не са обезпокоени за "стабилността", защото винаги може да се разчита на "Воля" на Веселин Марешки, който макар и в конфликт с ВМРО, почти винаги подкрепя управлението.

Сред патриотичните сили се предвижда обаче и нов играч – появилата се непосредствено преди евровота формация КОД на бившия здравен министър Петър Москов. Той не участва в изборите, а от ВМРО и НФСБ твърдят, че "коалицията с него би била удачна".

И ВМРО, и НФСБ отчитат, че на евровота "проруските" националисти са претърпели крах. Ето защо концепцията им оттук нататък е почти ясна: "по-скоро прозападно ориентирана консервативна формация". Според тях подобна стратегия би ги направила и основен партньор на ГЕРБ на национално ниво, както на местен, така и на парламентарен вот.

---------

Прогнози, които (не) се сбъдват

Социологическите "грешки" като инструмент за влияние

От коментар на политолога Даниел Смилов в неговия фейсбук-профил

Моите професионални благодарности са към Боряна Димитрова и колегите й от "Алфа Рисърч".

Те хванаха радикалното обръщане в полза на ГЕРБ на общественото мнение и го обявиха в официалните си предизборни прогнози.

Фотограф: Георги Кожухаров

Те твърдяха докрай, и че ДБ има шанс за представителство, въпреки че мнозина други ги бяха просто отписали.

Не прави чест на утвърдена агенция като Галъп, за втори път през последните пет години да не "успее" да хване разлики между основните партии, надскачащи 6%. И дори да "обърка" подреждането им. Първият път беше 2014 г.

Преди изборите Галъп създаде впечатление, че по-голям потенциал за победа има БСП. Те обявиха прогнозата си така: БСП са между 28-32%, докато ГЕРБ са между 27-31%. Тази прогноза или дава превес на БСП, или нищо не казва.

По принцип, когато агенции дават такива интервали, те би трябвало да кажат и кой е най-вероятният вариант на разположение на партиите, според тях. Иначе "прогнозата" им няма смисъл. И без данни, всеки би могъл да каже, че ГЕРБ и БСП ще се разположат някъде между 25 и 35% (и тази прогноза щеше да е по-точна от официалната на Галъп поне по отношение на долната граница).

Подобни "грешки" не са плод на статистически принципи или допустими методологически отклонения. Те са инструмент за формиране на обществено мнение.

И ако няма агенции като Алфа, вместо данни ще потребяваме политическите фантазми на определени хора.

---------

Следизборно

Негласуващите сами си удариха шамар

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Европейските избиратели като цяло потвърдиха прогнозата, че искат промяна. И успяха да я наложат. Е, посоката на тази промяна очевидно няма да съвпадне с надеждите на едни и страховете на други, най-вече защото предупреждението за задаващо се национал-популистко цунами се оказа преувеличено.

В България, за добро или лошо, промяна не се очертава. А заслугата за това е не само и дори не толкова на партиите (на някакви техни действия или бездействия), колкото на избирателите. Тук нямам предвид различните партийни пристрастия, отразени в изборните резултати, при които също няма промяна - четири години по-късно те се повтарят почти буквално. Нямам предвид и относително ниската избирателна активност.

Фотограф: Велко Ангелов

По този повод романтичната гледна точка за българския избирател гласи, че така "най-голямата партия" (на негласувалите) е ударила "шамар на политическата класа". Според по-прозаичната гледна точка, тази "партия" се дели на две основни категории: едните не ги е грижа или въобще не разбират какво става, а другите или не желаят промяна, или ако я желаят, не разбират, че така всъщност гласуват за статуквото, срещу което роптаят. Тъй че не е ясно кой в края на краищата отнася "шамара".

Може би най-яркото доказателство за липсата на промяна е фактът, че управляващата партия - и по-точно нейният лидер - успя да обърне кампанията и изхода от изборите с най-старите и най-изтъркани номера за предизвикване на предизборни халюцинации. При това приложени върху избирателя в невиждани досега дози и предавани нонстоп на живо: ленти, инспекции и първи копки; магистрали, пътища, спортни зали, болници и заводи; снимки, прегръдки, печени агнета, майтапи, пожелания, обещания и пари за всеки, който го спре и си поиска.

И номерът пак мина безотказно, за кой ли път. Далеч съм от мисълта, че това е единствената причина за изборния успех. Но във всеки случай част от него се дължи и на ширещата се привързаност към представата за държавата като хранилница и за добрия всесилен бащица, който еднолично може да реши всеки проблем. И който се грижи за народа, защото е част от него.

Заради тази привързаност човек може въобще да не забележи или пък лесно да прости "дребните" прегрешения на властта. На управляващата партия и досега много пъти ѝ бе прощавано. Никога обаче ударът не е бил толкова тежък, колкото в навечерието на тези избори с разкритията за имотните машинации на нейни водещи фигури. Но ето, че пак успя да се измъкне незасегната, без никакви видими щети за изборния резултат.

Фотограф: Юлия Лазарова