Хипопотамът, както е известно, е подходящ за символ в определени ситуации. Хем е до гуша в калта, хем има твърде голяма уста. В този смисъл може би е крайно време в СДС да сменят лъвчето с хипопотам.

От "Раковски" 134 (или по-точно от онази част от сградата, която все още се заема от СДС) направиха забележителен анализ на изборните резултати. А основните им изводи бяха кой от кой по-смехотворни:

1. Радан Кънев е влязъл по милост в европейския парламент.

Фактитe са следните - Кънев има 34 735 преференции, а Александър Йорданов - 13 752 преференции.

2. СДС е помогнало за спирането на похода на БСП от властта

Фактите обаче говорят друго. ГЕРБ има около 70 хил. гласа по-малко в сравнение с предишните европейски избори. Тези гласове очевидно бяха загубени заради "Апартаментгейт". Доскоро СДС можеше да събере поне 70 хил. гласа. Сега очевидно дори това не му е по силите, за да компенсира спада на ГЕРБ.

3. "Демократична България" лъже, че ГЕРБ работи заедно с ДПС

Фактите са доста по-различни. В последните години имаше редица знакови гласувания, по които ГЕРБ и ДПС бяха в пълен синхрон. Най-знаковото бе в миналия мандат, когато ГЕРБ, ДПС, БСП - чиито поход към властта сега герберите, заедно със СДС сега уж спират - и няколко по-малки формации бламираха съдебната реформа. След това обаче политиците от настоящата "Демократична България" напуснаха властта, докато тези от СДС и ДБГ предпочетоха да останат в нея.

СДС има един-единствен актив - своя бранд. Изтъргува го добре в ГЕРБ, спор няма.

-------

Пирова победа

Борисов остана без везири, които да наказва

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Докато има минимум цивилизованост – т.е. докато властта не трепе значимо количество хора по улиците – всяко голямо напрежение в обществото в крайна сметка нахлува сред управляващите с ефекта на лисица в кокошарник. Друг е въпросът как властта реагира на такива внезапни събития.

Фотограф: Георги Кожухаров

Да, Борисов беше нещо като изразител на "мълчаливото мнозинство". Вече не е, но беше. И американският президент Никсън беше преди почти половин век. Не се виждаше никаква сериозна алтернатива на неговото управление. Но все пак падна от власт по доста драматичен начин. Подплашен от продължаващото да бушува американско общество от началото на 70-те години, Никсън реши да се пази с извънредни и извънзаконови мерки. Монтира подслушвателни устройства в централата на Демократите, сграда с името "Уотъргейт". Сгащиха го. Дълго време отричаше. Накрая подаде оставка, а доста негови хора се оказаха в затвора. За размаха на онзи скандал можем да съдим дори само по това, че оттогава и до днес към всички последващи скандали с политици, където и да е по света, медиите веднага добавят суфикса "-гейт".

Горе-долу същото се случи с ГЕРБ тия месеци. Когато пукна пролетта, ГЕРБ изглеждаше непоклатим. После гръмна "Апартаментгейт". Тъй като за разлика от Никсън Борисов не е (доказано) замесен в аферата, той можа да ограничи пораженията, като се раздели с най-близките си съратници, накиснати в аферата до ушите. И остана сам. Затова бе принуден лично, макар в нарушение на закона, да поеме изборната кампания на ГЕРБ.

Елементарната политическа логика гласи, че следващата глава, която трябва да се търкулне, е неговата. Просто други значими глави не останаха. Така авторитарният модел власт, който той грижливо градеше, щракна върху самия него като капан. Едно е да имаш край себе си свита от познати за хората везири, които да наказваш, когато стане напечено, та да можеш да играеш пиеската "добрият султан, подведен от лоши везири". Друго е всичко да се събере в теб самия.

Подгонен от закона и от общественото мнение, навремето Никсън няколко пъти се опита да апелира към народа за подкрепа. Не че му се получи, но така реагират притиснатите в ъгъла политици, когато се намират в демократична среда. Преди време френският президент Макрон, внезапно притиснат от протестите на "жълтите жилетки", тръгна да обикаля страната, град по град, за да преговаря с тях за "нов национален договор". И това е реакция на демократ в демократична среда.

За разлика от Никсън на Макрон му се получи. Борисов не прави така. Той реагира, както реагират автократите. Партията му – също. Реакциите им не са "а ла Никсън" или "а ла Макрон", а "а ла Тодор Живков".

По времето на култа към Живков всичко спря. Просто никой не правеше нищо, преди да си е осигурил подписа на "Първия". Залят от необходимостта всеки ден да взема всички решения в страната, Живков правеше все повече грешки. А липсата на крупни фигури край него бе компенсирана от появата на свита ласкатели, които не допускаха до него да стигне реално знание за реалното положение на нещата.

Не казвам нищо по темата "историята се повтаря като фарс". Дори първия път, при Живков, вече беше достатъчно смешно.

--------

Медии

Защо уволненията в "Нова телевизия" ви засягат

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Ако "Нова телевизия" беше частна кланица, никой нямаше да се интересува дали нейни служители са напуснали. Или са били "помолени" да го направят. Но собствеността на медия е нещо много по-различно. И дори не е и бизнес на малкия български пазар, където едрите предприемачи се сдобиват с медии заради влияние в обществото, а не за да печелят от тях.

Медии телевизия микрофони телевизии БТВ НОВА ТВ

Фотограф: Николай Дойчинов

"Нова телевизия" заедно с "Нетинфо" е най-голямата медийна група в България. А това означава огромна машина за влияние. Защото притежаваш силата да убедиш аудитория от милиони да приеме позицията на телевизията по една или друга тема за своя собствена. Каналите са много - телевизионните плюс онлайн компанията "Нетинфо", включваща сайтовете Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg, Edna.bg, както и части от много търговски сайтове и онлайн магазини като Grabo.bg и Trendo.bg. Да припомним, че 70% от акциите на "Нетинфо" са собственост на "Нова броудкастинг груп", а останалите 30% държат изпълнителният директор на "Нетинфо" Христо Христов и собственикът на "Дарик радио" Радосвет Радев, като от известно време насам текат преговори собствениците на "Нова телевизия" да изкупят и техния дял.

Откакто притежатели на медийната група са българските бизнесмени братя Домусчиеви, зачестиха скандалите с журналисти от "Нова броудкастинг", тръгнали си не по собствено желание, а заради натиск, принуда или разногласия с новите собственици. Медийната гилдия, ако изобщо има такава, мълчи. Чуват се само отделни гласове.

Новите собственици имат право на своя политика, това е частен бизнес - казват от лагера на онези, които смятат, че собственикът винаги е прав. Не така обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се собственост на бизнесмени, чиито повече от добри отношения с управляващите са публично известни.

Всички, които сме напускали медии заради несъгласие с политиката или разногласия със собствениците, знаем, че това е трудно начинание. А свитият медиен пазар в България допълнително го усложнява. Към списъка можем да прибавим и всичко това: липсата на финансиране и осигуряване на достатъчно време за разследвания; недостатъчната правна защита - няма организации на журналистите, освен СБЖ, които да се заемат с това; ниското заплащане и съответно ниските осигуровки, с малки изключения в телевизиите.

Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда причинява тежки поражения. И то не само върху журналистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би казал един от героите в "Кланица 5" на Кърт Вонегът: това вече не са хора, а счупени хвърчила.