Мнения Daily - Забравихме какво е правилно, редно, важно, морално

Търговията с щастието стана диагноза на обезумяването ни.

Върховенство на закона

Забравихме какво е правилно, редно, важно, морално

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

От години все по-натрапчиво изпъква една особена черта в родната ни общественост. Като че ли мнозина от нас удобно изхвърлихме от съвестта си и забравихме какво е правилно, редно, важно, морално.

И това важи от най-ниските до най-високите етажи на властта и кръговете на елитите. От това, че велосипедистите нямат място на тротоарите, до това да се запитаме защо няма кого да изберем, за да ни представлява в управлението. И вероятно един от фундаменталните ни проблеми е, че не сме общество на върховенството на закона, реда и правилата, а общество на сделките.



Институтът за изследване на обществата и знанието към БАН излезе с изследване, в което се казва, че огромна част от българското общество е склонно на девиантно поведение. 43,1% от участниците в проучването имат явни нагласи за неспазване на законодателството. И ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Почти 53% от българите смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари, се казва в доклада на БАН.

Всичко това показва доколко сме приели част от нормалните нива на злоупотребата. А с няколко думи това е резултат от липсата на справедливост и наказание от посегателствата не само върху личната, но и върху публичната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.

Защото тарикатлъкът се превърна в качество за успех. По телевизорите се въртят реклами за бързи кредити, в които основното послание твърди, че не работата, а заемът ще ти реши всеки проблем – от това да заведеш гаджето на почивка до това да купиш едно яйце, да го боядисаш, продадеш, да купиш две, да ги боядисаш, продадеш, да купиш... Пълни глупости. Мнозина сключват сделка с последните два лева надежда да открият милиона в търкането на талончета.

Търговията с щастието стана диагноза за цялото това обезумяване, в което сме изпаднали.

-----------

Причините за забавянето на правосъдието са едни и същи през годините.

Темида

Дела, продължаващи 25 години, не служат никому

От коментар в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

"Търговията и производителите рядко могат да процъфтяват дълго в която и да е държава, в която няма редовно правораздаване ... "
Адам Смит, Богатството на народите



Дори и най-справедливият закон е неефективен, ако не бъде своевременно приложен. Времето за решаване на едно дело има почти толкова голямо значение за справедливостта, колкото и крайното решение на съда. И докато юристите защитават тезата за качеството на правораздаването, то икономистите добавят и времето в работата на съдебната система, като индикатор, който може да се мери и използва за оценка на ефективността в защита на правото.

Всяка година докладът за работата на Инспектората към ВСС представя обобщение и примери от дейността му по установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Важно е да се разгледат тези дела, за да се прецени доколко българската съдебна система напредва по този показател.

Докладът за 2018 г. посочва основни причини за забавяне на делата:

- Недобра подготовка на делата за разглеждане в открито съдебно заседание
- Недостатъчно добра организация на процесуалните действия. Нарушаване на процесуалните срокове за насрочване и разглеждане на делата. - Лоша организация на доказателствената дейност
- Насрочване на съдебните заседания през големи периоди от време
- Неспазване на законоустановените периоди за постановяване на съдебните актове
- Непознаване на материалния и процесуалния закон
- Голяма продължителност на наказателното производство във фазата на досъдебното производство
- Несъобразяване с практиката на Европейския съд по правата на човека по прилагането на чл.6 ЕКПЧОС в частта ѝ за приoритетно разглеждане на дела, представляващи особен интерес за страните
- Прекомерна продължителност на производства, за които законът е предвидил кратки срокове за разглеждането им.
ИВСС посочва, че причините за забавяне са едни и същи през годините. Видно е, че както прокуратурата, така и съдилищата трябва да предприемат мерки, защото дела, продължаващи 25 години, не служат никому.

---------

Руската империя няма нито братя, нито приятели.

Вечна дружба

Олигарсите ни са трето поколение прислуга на Москва

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Атина, която е обвързана с Москва само с веригите на "православното единство", трябва да разбере, че руската империя няма нито братя, нито приятели - тя има само слуги, врагове или "попутчици" - такива като Ердоган, които са заинтересовани за определен период от време да вършат "черната работа" в услуга на Кремъл.



София пък, която е обвързана с Москва с двойните вериги на "православното единство" и на "славянското братство" трябва най-после да разбере, че руската империя - в съветския й модус - буквално удуши българската държава и я сведе до слугинска колониална администрация.

Наследниците на тази колониална администрация на БКП - висшите представители на управляващата днес България политико-икономическа олигархия нямат интерес да си припомнят историческата истина за удушената българска държава. На тях им е по-изгодно да продължат да слугуват - те са трето поколение прислуга на Москва.

Затова българите нямаме държава, нямаме президент, нямаме независими институции - ние гласуваме за това кой цвят слуги да обслужват Москва по-усърдно като дойдат на власт в България. Но в днешния и утрешния свят е все по-опасно да нямаш държава, да бъдеш нечия прислуга.

Който няма достойнство за независим живот, който не носи отговорност към миналото, настоящето и бъдещето на страната си, който не притежава лоялност към партньори и съюзници, които сам е избрал - този няма право да претендира за място нито в истинската политика, нито в истинската история.