Капитал
Политиците тук забравиха да правят политики. Основания за това твърдение има много, но поредното падение дойде през последните дни: две от старите партии - ДПС и БСП, решиха да се харесат със сваляне на цени през намален ДДС. Премиерът не закъсня и ги контраатакува с популизъм - да се спрат субсидиите за партиите от бюджета. И двете предложения са лесни за смилане и вредни (за ДДС виж защо в този текст), но това явно няма значение за българския политически стил.
Макар представители на всички партии да признават, че предложенията не са ОК и имат нужда от дълбоки редакции, законопроектите са готови и вече се обсъждат и гласуват от депутатите. Сега между партиите в парламента ще започне търговия и всеки скрито от избирателя ще си получи награда за промяната в позицията. По-вероятно "прозрението" ще е в редиците на ДПС, които добре познават техниката на преговори с управляващите. А БСП пак ще твърди пред избирателите, че се грижи за тях, но лошите не им смъкват цените.
В един по-перфектен свят политиците трябваше да предлагат по-смислени и работещи решения. Например, вместо да отварят вратички за точене на ДДС през различните ставки, може да предложат как да се свие сивият сектор и с парите да се увеличат помощите само за наистина уязвимите групи в обществото. Или пък ако искат да оживят бизнес и потребление, могат да намалят ставката на ДДС, но за всички стоки. Но стъпки от този род са вързани с истински анализи, мислене и непопулярни мерки.
При партийните субсидии също може да се търси смислено решение - подкрепата да е до максимална сума независимо от големината на партията. Но не това е стихията на новия български политик. Той по-скоро мисли за сделки, бързо усвояване на излишъци и как да си купи повече избиратели. А за големи промени в болни сектори като здраве, образование и т.н. ще чакаме дълго, тъй като нови партии без чисти финансирания ще се появяват все по-трудно.
