Корнелия Нинова оттегли оставката си като лидер на БСП под бурни и продължителни аплодисменти от делегатите на конгреса. С това тя удържа голяма победа над своите опоненти в партията. Лесно е обаче да победиш, когато отсреща са Сергей Станишев, Димитър Дъбов, Георги Гергов.

Трудното е да победиш Бойко Борисов и ГЕРБ. В тази битка Нинова играе ролята на Станишев, Дъбов и Гергов - всячески улеснява политическото добруване на управляващите.

Факт е, че при Нинова БСП се освежи. Появиха се нови лица, повишиха се изборните резултати. Това обаче не е достатъчно, за да се постигне победа над ГЕРБ. Пътят за това е друг и той поне засега изглежда невъзможен за БСП.

БСП ще победи ГЕРБ, когато стане истинска лява партия от европейски тип. Това означава да брани интересите на пролетариата, а не на бизнеса.

БСП ще победи ГЕРБ, когато стане истински поддръжник на евроатлантическата ориентация на България. Видно е, че политиката срещу ЕС у нас не е печеливша. Тя обрича онези, които я водят на маргинално съществувание.

БСП ще победи ГЕРБ, когато партията се обяви категорично за реална съдебна реформа. Към момента на "Позитано" 20 казаха нещичко по темата единствено, когато прокуратурата удари Елена Йончева.

БСП ще победи ГЕРБ, ако хората повярват, че на "Позитано" 20 ще се върши работа и в полза на общественото благо. Последният път избраха Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В това отношение наследството на Нинова е много тежко.

БСП ще победи ГЕРБ... Засега това е само в сферата на илюзиите.

---------

Порочен кръг

Липсващата нормалност прави българите отчаяни

От анализ на Йоанна Елми за "Дойче веле"

Каква е разликата между българите и другите ли? Клишетата са много, отговорът е един: никаква. Проблеми има навсякъде, неуредици и неразбории - също. Доброто и лошото са черти на човешкия характер, не на определена националност. Но липсата на нормалност, в която са принудени да оцеляват голяма част от българите, ражда отчаяние и апатия, които на свой ред убиват смисъла да бъдеш част от общество и да се бориш за по-добро бъдеще. А това на свой ред затваря порочния кръг.

Фотограф: Цветелина Белутова

Науката доказва, че заобикалящата среда е един от основните компоненти, определящи качеството на живот. И когато тази заобикаляща среда се разпада или направо липсва, ефектите се виждат с просто око.

Първи пример: Силвестър Сталоун казал на премиера Борисов, че "нещо, което в Америка става за два месеца, тук те го правят за две седмици". Дали обаче малката държава България, която очевидно не е в състояние да осигури нормални тротоари по улиците на градовете си, може да претендира за бързина и ефективност?

И отново: кметицата на Париж Ан Идалго съобщи в Туитър, че от 2014 година във френската столица са създадени 30 хектара зелени пространства. Междувременно на обсъждане за бъдещето на Борисовата градина в присъствието на кметицата на София Йорданка Фандъкова граждани попитаха дали са върнати 300 декара зелена площ в парка, обещани още през 2015 година. Този въпрос води до объркване - и до извода, че явно не се знае чия собственост са важни терени в градския парк.

И още: мъничка "зелена" автобусна спирка, появила се в Стара Загора, се превръща в сензация, която в продължение на дни обикаля медиите и социалните мрежи. Но няма новост, няма революция - подобни решения за градската среда се прилагат в Европа поне от десет години насам. Вълнението идва оттам, че е направено нещо хубаво за градската среда.

И хората се радват, защото това е рядкост. Доказателства за което има безчет: на главен булевард в Пловдив слънчев панел и електронно табло стърчат гордо до ръждясала спирка, а "нова" електронна система за градския транспорт на стойност 20 милиона лева просто не работи. През 2018 година бе обявено, че подобна система за София ще струва 73 милиона лева.

Из цяла България новопостроени пътни артерии, които би трябвало да са съобразени със съвременните условия, се превръщат в реки след обилни валежи. Пътеки за слепи свършват в стени, тротоари (когато ги има) приличат на зле нареден тетрис, Ларгото в София се разпада непосредствено след ремонт, а печалната трансформация на "Граф Игнатиев" вече е увековечена и в изкуството.

Тъжната истина е, че България остава много назад по качество на живот дори в сравнение с държавите от бившия Източен блок.

-----

Политическо дълголетие

Как Борисов запазва властта

От интервю на журналистката Светла Петрова за liberta.bg

Преди няколко години в едно предаване попитах Копринка Червенкова, мисля беше, как си обяснява факта, че от толкова министър-председатели на прехода нито един не можа да повтори мандата си с изключение на Борисов, който го и потрети. При това говорим за хора далеч по-подготвени, образовани, с класа и ерудиция в политиката.

Източник: Пресслужба на Министерски съвет

Нейният отговор гласеше: "Ами очевидно културата на премиера е напълно хармонична на културата на народа." Цитирам по памет, изразът й може би бе по-изискан, но такъв беше смисълът му. Това представлява някакво обяснение за дългогодишния престой на Борисов във властта. В крайна сметка проблемът е манталитетен.

Авторите на замисъла много точно са преценили, че народът ни съвсем не е надживял тоталитарния си рефлекс, че обича тодорживковщината, обича политическия бабаитлък, който минава за силна ръка. Но всъщност силата на тази властова ръка се състои най-вече в това, че по фелдфебелско-милиционерски начин се разправя с противниците си.

Или се купуват онези, които се продават, или се преследват непримиримите. Свидетели сме на безброй морални лупинги, извършени от предишни яростни критици на ГЕРБ и Борисов, които внезапно се преобразиха в техни горещи апологети. В повечето случаи това са умни, интелигентни, начетени персони, които много ясно си дават сметка за същината на този режим, но напълно съзнателно му станаха адвокати от обикновена алчност или защото са изнудвани, заплашвани с нещо. Това интелигентско предателство повлия деморализиращо на цялото общество. Другите, които не се продадоха, които останаха верни на демократичната идея, на съвестта и принципите си, бяха и са преследвани, уволнявани, тормозени по всякакъв начин.

Не самотата на културния човек захранва диктатурата, а робската психика и манталитет на масата от хора. Изобщо, робите създават диктаторите.