Чисто и просто

Държим на чистата природа, увери тази седмица премиерът Бойко Борисов по телефона генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Този когнитивен дисонанс, в който, от една страна, казваш подобни неща навън, а от друга, държиш в кабинета си министри като Нено Димов и Николина Ангелкова, чиято последна грижа изглежда природата, стана запазена марка на това управление.

Но когнитивен дисонанс, изглежда, е нашата константна нормалност. Само така може да бъде обяснено например как, докато Борисов взима рязък завой по въпроса с климатичните цели, пред прозореца му протестират младежи, недоволни от абсурден закон, с който им се забранява да поставят палатки по морето. Те отказват да приемат този дисонанс, в който една палатка тежи повече от хотел на плажа, който е унищожил дюни и гори или за който ДНСК обяснява, че е "укрепване на свлачище".

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Инфографика Корицата на новия брой на "Капитал" Увеличаване Корицата на новия брой на "Капитал" Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Когнитивен дисонанс може да бъде обяснението защо една общинска компания с годишна загуба от 19 млн. лв. сключва договор с частна компания, с който на практика се отказва от почти същата сума приходи. Другото обяснение може да е Христо Ковачки, който стои зад частната компания и който за пореден път успява да се "преизмисли" и да разшири някога загиващата си империя - не без любезната помощ на държавата на всички нива. Така неговото лице скоро може да наднича от всяка сметка за ток и парно, а също така да бъде видяно и над няколко български градове, където централите му горят боклуци.

Не всички бизнесмени на територията имат такъв късмет. Питайте малките кабелни оператори и доставчици на интернет, които тази седмица се сблъскаха със строгостта на държавата под формата на ГДБОП. Те най-вероятно нарушават авторските права, но дори да има такива, които не го правят, е трудно да оцелееш като бизнес, когато държавата изземе всичките ти активи. Или питайте Ветко Арабаджиев, който от ареста продаде един от хотелите си на фирма, свързана с Маргините.

А, да, Маргините. Като говорим за когнитивен дисонанс, да отбележим и факта, че те продължават да са очевидно действащи играчи на един пазар, откъдето преди ГЕРБ да дойдат на власт, властта се хвалеше, че ги е изхвърлила.



Всъщност е хубаво да отказваме по-задружно и по-често да живеем в такава реалност, в която думи и факти се разминават. Чисто и просто.

А иначе, в броя има и други интересни теми. Например темата за новия стадион на ЦСКА, която вероятно ще експлоадира в общественото пространство съвсем скоро. Или тази за прословутата изложба, в която няколко картини се оказаха фалшификат и изведнъж стана ясно, че в България няма много достоверен пазар за изкуство.

В броя ще прочетете още:

• Как К- Pop завладя света
• Академия за звезди
• Онлайн сметки
• Йордан Радичков