Започва още една седмица, в която говорителите на партиите ще вият на умряло за партийната субсидия от 1 лев.

Драгомир Стойнев, Румен Гечев и Крум Зарков от БСП пак ще вият, че 1 лев субсидия е "разстрел на демокрацията", след който "партиите ще изчезнат". Ако от БСП наистина са толкова загрижени за демокрацията, да бяха участвали в референдума като агитират срещу предложението за 1 лев субсидия. Ама не участваха. Явно са очаквали, че референдумът е нещо, което ще го намажем с ракия и ще мине.

В контекста на днешното виене на умряло е изключително важно да припомним, че нито една от големите партии не се регистрира в ЦИК, за да участва в кампанията за референдума през 2016 г. Нямаше ГЕРБ, нямаше ДПС, нямаше ВМРО, нямаше НФСБ, нямаше АТАКА, нямаше ВОЛЯ, нямаше и БСП. Тогава на БСП не им е пукало, че 1 лев субсидия ще унищожи демокрацията, както твърдят сега. Ами, след като сами доказвате, че не ви пука за демокрацията – изчезнете! Наистина изчезнете!

Или пък просто приемете факта – пряката демокрация ще ви отнеме много – цели 12,23 лв. от субсидията.

Йордан Цонев от ДПС пак ще вие най-много, че с 1 лев субсидия партиите ще станат зависими от икономическите субекти. Той даже започна виенето още вчера по БНР. Интересно ми е да попитам – при 13,23 лв. ДПС грам ли не е зависима от икономическия субект, собственик на ТЕЦ-Варна и пристанище "Езерово"?

Всъщност, Йордан Цонев нелепо се опитва да заблуди, че огромният проблем с политическата корупция и черните каси на партиите се лекува със субсидия от 13,23 лв. на глас. Нима кражбата на субсидии е спряла другите кражби – от търговия с влияние, от приемане на лобистки закони, от раздаване на обществени поръчки? Отговорът е ясен на всички.

Ако няма субсидия от 13,23 лв., ДПС предлага алтернатива на инат – да излекува болестта "Политическа корупция", като се приеме от всички, че тя вече не е болест за лекуване. И предлага това да стане по "американски модел", който въобще не е американският. Явно от ДПС са открили нова Америка – не тая на Колумб.

-----------

"Дума" дупка не прави...

Държи ли на думата си БСП

От коментар на Полина Паунова за "Свободна Европа"

Колко твърдо в БСП държат на думата си? Това е въпрос, който често се задава около левицата. Най-актуалният пример за отрицателен отговор на питането е подадената и после оттеглена оставка на партийния лидер Корнелия Нинова.

В последните дни обаче има и друга илюстрация на "разсейването", присъщо за "Позитано 20".

Фотограф: Велко Ангелов

Три парламентарни седмици се оказаха недостатъчни на БСП, за да внесe законови поправки, ограничаващи правомощията на главния прокурор.

Темата бе подета от лидера на социалистите Корнелия Нинова седмица преди евровота. Тогава тя обяви, че социалистите ще настояват актовете на ръководителя на обвинението да подлежат на съдебен контрол.

Мотивът на Нинова бе, че "доверието в прокуратурата е много ниско и в обществото липсва чувството за справедливост". След загубата на евровота БСП се върна в Народното събрание и обяви, че ще внесе въпросните законови текстове.

Оттогава насам партията забрави за забележките си към работата на държавното обвинение. Забравена се оказа и другата тема, свързана с правосъдието: отново преди изборите социалистите обявиха, че ще работят за избора на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор. Три седмици по-късно обаче никой от левицата не е предложил някакви законови поправки. Темите дори изобщо не са споменавани публично.

--------

Избори

Демокрацията в Турция все още е жива

От коментар на Еркан Арикан за "Дойче веле"

Опозиционният кандидат Екрем Имамоглу спечели изборите в Истанбул със значителна преднина - цели 9 процента, при това на фона на още по-висока избирателна активност, отколкото на първия вот през март. Затова е вън от съмнение, че датата 23 юни 2019 година ще влезе в учебниците по история.

Източник: Reuters

В 19:15 часа местно време телевизионните канали вече съобщаваха, макар и неофициално, кой печели кметските избори в Истанбул. Още на първия вот през март Имамоглу изпревари с над 13 000 гласа бившия министър-председател Бинали Йълдъръм от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Този път преднината му достигна 800 000 гласа, което за мнозина е сигурен знак, че демокрацията в Турция все още е жива.

И още нещо: всички политически противници на Имамоглу, които в навечерието на изборите се нахвърляха срещу него с обиди и клевети, сега смирено го поздравяват за успеха. На първо място президентът Ердоган, за когото поражението в Истанбул е истински шамар. Той направи всичко възможно, за да подпомогне своя кандидат, дори оказа натиск върху Избирателната комисия. Жителите на Истанбул обаче не застанаха на негова страна. Управляващата партия се постара дори да привлече гласовете на кюрдското население. Но прокюрдската Демократична партия на народите призова привържениците си да гласуват за Имамоглу.

За първи път ми се случва да наблюдавам как хората в Турция изразяват копнежа си за демокрация толкова категорично. След като Избирателната комисия насрочи повторението на вота за 23 юни, редица курорти призоваха своите гости да прекъснат отпуската си и да се върнат в Истанбул, за да гласуват. За целта дори бяха пуснати допълнителни полети и автобуси.

И наистина: стотици хиляди души (някои говорят дори за 1,5 милиона избиратели) се върнаха за 24 часа в Истанбул, за да упражнят правото си на глас. Младоженци отиваха първо до урните, преди да сключат брак, а един таксиметров шофьор ми каза: "Досега винаги съм гласувал за Партията на справедливостта и развитието, но този път няма да го направя. Имаме нужда от справедливост. Ние сме вярващи хора, а не лицемери!".

Сега Ердоган е изправен пред сериозна дилема: президентът със сигурност е наясно, че вече не може да продължи досегашния си твърд курс. Защото наред с външнополитическото маневриране, сега му се отваря и нов вътрешнополитически фронт. Загубата на Истанбул ще има последствия и за него.

Спекулира се дори, че доскорошни сподвижници на Ердоган само са чакали това историческо поражение в Истанбул. Победата на опозицията в 15-милионния град на Босфора допълнително подхранва слуховете от последните месеци, че бивши членове на ПСР се готвят да създадат нова партия.

Дали това е краят на Ердоган? Едва ли. Човек като него не се предава заради една загуба. Но поражението в Истанбул определено ще се превърне в повратна точка за неговата политика. Оттук нататък Ердоган има две възможности: да втвърди курса си още повече или просто да прави всичко възможно, за да се задържи на власт. Голямата му цел е все пак да остане на президентския пост поне до стотната годишнина от основаването на Турция, която ще се чества през 2023 година.

Отсега обаче е ясно, че в бъдеще ще му се налага да прави повече компромиси. Може би за първи път в политическата му кариера.