С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 юни 2019, 13:58, 3111 прочитания

Мнения Daily - Антикорупционната комисия е като миялна машина

И още: У нас цари съветска "организация на забравата"; Свободните европейци се сблъскаха с ретроградите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В маранята нищо не се променя, само си жужим.
Чисто и просто

Антикорупционната комисия е като миялна машина


От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

Като във верижна катастрофа в понеделник се сблъскаха събития от спектъра на нашата обществена фрустрация. Ремонтите в столицата отдавна са психодрама, а при по-силен дъжд центърът вече може да се ползва за плавателен канал. Цяла кохорта едри политици си купуват евтини апартаменти, като заобикалят данъчното законодателство - антикорупционната комисия не намира нищо нередно. А "барбекюто" на покрива на апартамента, който притежава шефът на същата тази комисия, е незаконно, но няма да се събаря. Фрустрация на квадрат.

Органът, който все повече прилича на миялна машина, не видя проблем с конфликт на интереси с нито един от замесените в сагата "Апартаментгейт". От Цветанов през Цачева и Рашидов, та до опозиционерите Йончева и Зарков - всички по един аршин проверявани и всички по същия аршин "оневинени". И проверката им включвала справки в сайта на парламента, в сайта на Търговския регистър до "снемане на обяснения" от политици. Това всеки гражданин с добра административна култура може да го направи и сам.



По този повод група фрустрирани зевзеци от социалната мрежа решиха да отидат до КПКОНПИ и "сами да се предадат", за да има поне някой виновен.

С няколко думи обществената фрустрация, в която сме изпаднали, е като да искаш нещо да ти се случи, ама да не се случва точно така, както си го представяш. Закони има, ама рядко се спазват. Съдебна система има, но справедливост няма. Партии и политици бол – политики хич. Живеем по-богато спрямо 90-те, но не сме по-щастливи.

И накрая идва фрустрацията с целия си арсенал от емоционални състояния – яд и агресия, самосъжаление и смълчана мъка... Или пълна апатия, която тихичко си тананика "майната му" на всичко и всички... В маранята нищо не се променя, само си жужим.

----------

В България историята се пише не от победителите, а от победените.


Невежеството е сила

У нас цари съветска "организация на забравата"

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за "Дойче веле"

В поредицата от парадокси на българския преход е и този: историята се пише не от победителите, а от победените. Въпреки че през 1989 комунистическият режим в България падна, разказът за него се води от политическите му наследници. Подпомогнати от течащото време, те успяват да насочват работата на паметта и да налагат оценката за този период от историята на България. Отпушилият се първоначално социален гняв на безпартийните, а дори и на довчерашни партийци постепенно отстъпи място на вълни от соцносталгия. Това се случи в резултат от няколко публични дебата, овладени от "здравите сили".

Мнения Daily - Антикорупционната комисия е като миялна машина

Фотограф: Анелия Николова


Първият беше за принадлежността към ДС. Разкриването ѝ срещна различни пречки, основната от които беше формирането на "черен пазар" за досиета и използването им за политически рекет. Когато най-после с триста зора бе приет закон за досиетата, действието му бе замъглено от релативизация на вините. Досиетата на "ценните сътрудници" отдавна бяха унищожени, а останалите попадаха в един кюп - без значение защо и какво точно са вършили. Същевременно в ролята на експерти продължаваха да гастролират доказани агенти на ДС, които без свян раздаваха правосъдие наляво и надясно. Дебатът за ДС изглеждаше като разработка на самата ДС.

Заедно с това противопоставянето между евроатлантическата и евразийската ориентация бе разиграно като сблъсък между русофоби и русофили. Благодарение на традиционната ни историческа и културна близост с Русия, както и на промиването на мозъци през соца, по-неподготвената част от обществото бе убедена, че който обича Чехов и Чайковски, подкрепя Путин. И че евроскептицизмът е всъщност защита на православието.

Но най-важният дебат е дали и как комунизмът трябва да бъде разказан на поколенията, които не са го преживели. Тук дълго доминираше мнението, че още е рано за това, тъй като периодът продължава да е обект на актуални политически противоречия. Което си беше директно взимане на страна - тази на самия комунизъм. Колкото повече време минава, толкова повече се заличава паметта за репресиите на този режим, тъй като той целенасочено е унищожавал свидетелствата за тях, прочиствайки архивите си. Затова сега е достатъчно неговите наследници максимално да отложат изучаването му - поне докато жертвите си отидат физически и останат само пропагандните източници, по които да се пише историята. Американският сериал "Чернобил" и руската реакция към него е добър пример за съветска "организация на забравата" - и тогава, и сега.

---------
Класическата десница се разтрепери пред карикатурните диктатори.

Гражданска активност

Свободните европейци се сблъскаха с ретроградите

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Европа излиза от онази своя идейна депресия, която в продължение на няколко години окуражаваше "новите консерватори" (а всъщност мераклии - фашисти от предвоенен тип) да си мислят, че могат да я превземат. А днес, след като не спечелиха изборите за европарламент, същите тези мераклии дори не могат да формират обща парламентарна група.

Мнения Daily - Антикорупционната комисия е като миялна машина

[Reuters]


Това, че като събереш в една зала куп мераклии фашисти, няма да получиш парламентарна група, а по-скоро – ефекта на паяци в буркан, е очевидно от поколения. Но не свадливият нрав на "новите консерватори" спасява Европа в момента. Европа се спасява сама и то – по класическия за нея начин: чрез политика.

"Новоконсервативната" атака срещу Европа беше насочена срещу "либералите". Либерал ще рече: човек, който намира "следните истини за очевидни: че всички хора са създадени равни и че те са надарени от своя Създател с някои неотчуждими права, сред които са правото на живот, на свобода и на следването на своето щастие..." Либералите вярват в това, тъй като са убедени, че всички хора имат еднакво достойнство, от което следват съответните права и свободи на индивида – на "човека", както пише в международните документи. И няма, според либерала, никакво значение, дали този човек е мъж или жена, унгарец или баварец, християнин или кантианец.

Срещу това беше атаката на крайната десница, изправяща срещу правата – "традицията" (според която жените трябва да си стоят в кухнята), срещу равенството – неравенство (според което моята нация е по-значима от околните), срещу европейския човек – провинциалния обитател на някое национално племе, срещу религиозната равнопоставеност – нетърпимост към всичко, което не е "християнство". В крайна сметка предложението към европейците беше да престанем да сме равни и свободни индивиди, разполагащи с цял континент, а да се самозатворим в национално-племенни групи, в рамките на които някой фюрер да ни казва, какво да правим – т.нар. "Европа на отечествата".

Този разговор от самото начало е политически – опира до това как в Европа си представяме нашето общо бъдеще. Искаме ли да треперим зад телени огради по границите, докато чакаме, кога местният сатрап ще спре свирепия си поглед върху нас? Или искаме да продължим да живеем по правилата, разработени още от древните гърци, т.е. като свободни и равни помежду си граждани?

От страна на основните партии в Европа този разговор не беше проведен по този начин. Напротив, класическата десница буквално се разтрепери пред лицето на карикатурни мераклии за диктатори, изскочили от боклукчийското кошче на историята. И партиите - членки на Европейската народна партия /ЕНП/, започнаха флирт точно с онези, които – като Орбан в Унгария, например – обявяваха човешките права за "американски измислици". Социалистите на свой ред просто гледаха не особено умно...

При това предателство на класическите партии за година-две изглеждаше, че Европа няма ресурса да спре "новите консерватори" – че повтаряме историята на 1930-те години. Но още докато те бяха убедени, че набиват ботуши в победен марш, Европа показа, че не е загубила главния си ресурс – онова, което я прави висшата цивилизация, някога градена: свободните граждани. Точно тези граждани отказаха да влизат в съглашателство с крайната десница. Напротив. Те избраха да й дадат бой от позициите на европейската цивилизация. Да не прикриват, че става дума за либерална философия на общото живеене; и именно от либерални позиции да се сблъскат с ретроградите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобални облаци над икономиката Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

23 авг 2019, 2070 прочитания

Крим между политиката и правото Крим между политиката и правото

Какво се случва с политическите затворници Олег Сенцов и Александър Колченко

23 авг 2019, 1261 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Европа трябва да спре този позор

Разрушаването на демокрацията с парите от европейските фондове

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи