Лоялността е лично, асиметрично отношение, при което едната страна обещава вярност на другата. Лоялността е морално неутрална – ако сте лоялен към добри хора, тя може да е нещо добро. И обратното – ако сте лоялен към мафиотски бос, ставате част от мафията. Нещо повече - лоялността рядко е безкористна: обикновено лоялистът очаква конкретни материални облаги от силните на деня.

Повечето от събитията през последните месеци са необясними, без да бъде отчетен принципът на личната лоялност към ядрото на властта у нас: ГЕРБ и БСП, и по-специално Борисов и политико-икономическата върхушка на ДПС.

Няколко примера

1) Пламен Георгиев изгуби състезанието по лоялност спрямо Иван Гешев и беше отстранен. Вторият доста искрено сподели, че той може да прави неща, които другите само обещават. Лоялността на Гешев беше тествана в делото КТБ, както и в множество други чувствителни за властта казуси;

2) Цветан Цветанов влезе в групата на кадрите с разклатена партийна лоялност и бе отстранен. Най-вероятно той стана потенциална заплаха за авторитета на Борисов, което в една система на лични лоялности е архипрегрешение;

3) Кристалина Георгиева не получи българската подкрепа за висш пост в Еврокомисията – на нашите управляващи явно не им трябват хора, които са самостоятелни играчи, а зависими лоялисти;

4) В СЕМ попадна човек, завършил с 3,89 аграрна специалност. Причината за този подбор едва ли е нещо друго освен лоялността на този експерт към силните на деня;

5) БНТ получи още по-лоялен към властимащите директор;

6) Всички прокурори спонтанно подкрепиха избора на началника си и заместник-началника си за нов главен прокурор. Подобна "подкрепа" е просто заявление за лоялност и подчинение от нискостоящия към висшестоящия;

7) Ректорът на УНСС също заяви своята лоялност към властимащите като одобри изцяло техния избор за главен прокурор. С подобни изявления излязоха и кадри на бившето ДС и "библиотекарския";

8) Проправителствените (кафяви и по-светли) медии се впуснаха в състезание по лоялност с подкрепата си за нов главен прокурор, като славеха качествата на кандидата на властта и громяха неговите опоненти. Отличи се една медия, която организира контрапротест в полза на кандидата: макар и скромен, той със сигурност е направил впечатление на когото трябва;

9) Нелоялността сама по себе си беше дефинирана като престъпление. В разследването на хакването на НАП, прокуратурата пусна информация, че хакерите "искали да свалят властта". Изобщо, опасното не е пробива в личните данни, а заявената нелоялност към "властта".

10) Традиционните нелоялни – Демократична България, Биволъ, Капитал и други пък вкупом бяха посочени като "врагове" от кандидата за нов главен прокурор. Един след друг за тези "врагове" биват пускани инсинуации, че са "свързани" с престъплението с данните от НАП. Изводът, който се натрапва, е че нелоялните към силните на деня са потенциални или реални престъпници.

В последните месеци държавата на лоялността започва да добива завършен вид. Тя вече е видима за всички. Нейната видимост е нейната ахилесова пета обаче. Средновековието все пак е отминало и по-добре е то да не се връща.

-----------

Турция

Вътрешната опозиция на Ердоган е готова за действие

От коментар на политолога Димитър Бечев за "Свободна Европа"

Прегрупиране – това е тенденцията за предстоящия политически сезон както в България, така и в съседна Турция.

След дълги години слухове и намеци най-накрая в управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) настъпи разцепление. Един по един опонентите на президента Тайип Ердоган започнаха да напускат и да отправят критики към управлението през местните и международните медии.

Първи това направи в началото на миналия месец Али Бабаджан, вицепремиер в периода 2009-15 г. и уважаван технократ. Последва го и Ахмет Давутоглу, някогашен външнополитически съветник на Ердоган, външен министър и министър председател. В неотдавнашно интервю за "Файненшъл Таймс" и "Ройтерс" той изяви съжаление, че ПСР е обърнала гръб на демократични принципи като свободата на мисълта и словото.

Другата знакова фигура сред дисидентите е бившия президент Абдула Гюл, един от главните основатели на партията, наред с Ердоган. Да припомним, че още по време на мандата си Гюл подкрепи – иносказателно – протестите на площад "Таксим" от лятото на 2013 г., но след това предпочете да се оттегли от активна политическа кариера вместо да се опълчи на своя съратник.

Защо роенето започна чак сега? Определено изходът от местните избори през март и особено триумфът на Екрем Имамоглу в Истанбул изигра изключително важна роля.

Пробивът в Истанбул и Анкара даде сигнал на вътрешната опозиция в ПСР, че е назрял моментът за действие. Подкрепен от блок опозиционни партии, Имамоглу срази не веднъж, а два пъти избраника на Ердоган Бинали Йълдъръм, печелейки убедително в надпреварата за кметското място, след като изборните власти отмениха резултатите от вота и насрочиха нови избори в края на юни. Пробивът в петнадесетмилионния град, а и в столицата Анкара, даде сигнал на вътрешната опозиция в ПСР, че е назрял моментът за действие.

Какво следва от появата на нов играч в турската политика? Предизвикателството пред Ердоган е съвсем реално. ПСР управлява благодарение на блок от консервативни избиратели, който варира в рамките на 40-45% от гласуващите. В пика си на изборите през ноември 2015 г. партията стигна до 49%, но миналата година падна до 42.6%. И то при положение, че парламентарните и президентските избори бяха обединени в едно.

Дори да предположим, че ПСР е "преливала" гласове на коалиционните си партньори от Партията на националистическото действие, трендът е определено низходящ. На местните избори хората на Ердоган спечелиха отново 42.6%, а националистите паднаха от 11% до 7.4%.

С други думи, новата партия на Бабаджан и Гюл (плюс евентуално Давутоглу) може да разчита на разочарованите гласоподаватели на ПСР. Освен правоверните почитатели на "водача" (реис) Ердоган партията винаги е печелила подкрепа от центристи, които или не харесват основната опозиционна сила, кемалистката Републиканско-народна партия (РНП), или пък са вярвали, че животът им се подобрява при управлението на ислямистите.

Сега именно тези граждани имат както добри причини да са разочаровани от статуквото, така и сериозна алтернатива. Бабаджан и Гюл могат да разцепят консервативния блок.

-----------

(Без)местна власт

Столичният общински съвет е сведен до гумен печат

От коментар на общинския съветник Воислав Тодоров за "Дневник"

Столичния общински съвет има дълга традиция: винаги заседанието преди лятната ваканция е най-дълго и на него се приемат най-спорните точки. През годините са различни: от заменки и продажби, през транспортни теми, до устройствени планове, но винаги касаят апетитни решения за много пари.

Така заседанието в края на юли 2007 г. е от 105 точки, 22 от които са заменки. На същото заседание се взима решение за приватизиране и на лифтовете на Витоша.

Точно преди лятото през 2009 г. са приети устройствените планове на "Младост", заради които районът е в постоянен протестен режим последните години.

В последното заседание на юли 2012 г. общината опита да подари 3.2 млн. лв. на транспортния оператор "Карат-С" от грешно изчислени лихви при прекратяване на договора. А в този мандат, на 27 юли 2016 г., общинският съвет даде на концесия нови 16 линии за 8 години, по схемата с договора с "Карат".

Миналата година пък заседанието беше от 116 точки и една от тях беше даването на концесия на спирките на градския транспорт, позволяваща реклама на повечето спирки срещу нищожни концесионни плащания и дори без задължение всички спирки да имат навеси.

И тази година управляващите не разочароваха. Бяха включени общо 130 точки. Дебатите и гласуванията по тях бяха средно по 2 минути на точка. Сред тях, верни на традицията, имаше решения за милиони.

Очевидно е, че с такъв дневен ред не може да се влезе в задълбочени дискусии, не може изобщо да се вникне в детайлите на отделните проблеми и не може всички важни точки да получат необходимото обществено внимание. Явната цел на такива действия е общинският съвет да се изпразни от функцията си да определя политиката на Общината и да се сведе до орган за подпечатване на вече взети решения от администрацията. С малко дебат и малко критика, просто гласуване.

А дали бързането спорните решения да се гласуват преди изборите е изчистване на сметки преди края на мандата с оглед накърнения имидж на управляващите или е нещо друго, едва ли ще разберем.