Мнения Daily - Виновник за недоверието в прокуратурата е самата прокуратура

В очите на хората държавното обвинение е основен крепител на властовото статукво.

Трета власт

Виновник за масовото недоверие в прокуратурата е самата прокуратура

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

Тези дни, щом си пуснеш телевизора, на екрана изгрява кандидатът за главен прокурор. В новинарска емисия на една от големите телевизии даже намериха повод да го пуснат три пъти – в началото, по средата и към края. А и цялата прокуратура се държи като в предизборна кампания - сякаш целокупното население ще избира следващия ѝ началник.

Което е много смешно, защото кандидатът е един-единствен и е избран отдавна, от когото трябва. Други, избрани по същия начин, го номинираха единодушно и остана само да си го гласуват, също единодушно.



Защо тогава е целият този напън? Защото на дърпащите конците им се иска колкото се може по-малко хора да разберат, че изборът е предрешен, и колкото се може повече хора да им харесат избраника.

Проблемът е, че (почти) никой не вярва на прокуратурата. А виновни за това, според нея, са някакви "заинтересовани" хора и медии, които все още си въобразяват, че тия неща подлежат на обсъждане. И си позволяват да твърдят, че единствената кандидатура е, меко казано, неподходяща за поста. Затова цялата прокуратура се втурна да дава отпор на "тенденциозните и манипулативни коментари, мнения и публикации", без да опровергава по същество написаното в тях.

В серия декларации от миналата седмица несъгласните бяха призовани към "толерантност, отговорност и добронамерен тон" (да си мълчат и да не се бъркат, където не им е работа) и предупредени, че ако продължават "да формират недоверие у гражданите към прокуратурата", тя ще им отговори "с всички позволени от закона средства".

Дори и несъгласните да млъкнат обаче, цялата тази кампания няма да помогне. Защото единственият виновник за масовото недоверие в прокуратурата е самата прокуратура. Тя от много години работи в тази посока и вече е постигнала много. Основната причина, естествено, е в трайната липса на присъди за корупция и злоупотреби по високите етажи на властта. Затова масовото убеждение е, че хората с реална власт и техните приближени са практически недосегаеми и че, ако се наложи да бъдат проверявани за нещо, то е само проформа, колкото да бъдат изчистени.

От друга страна не остава незабелязано, че мнозина, изпречили се по един или друг начин на властта, са подложени на системен тормоз с безкрайни разследвания и измислени обвинения. С две думи - в очите на хората прокуратурата е основен крепител на властовото статукво. Опитите ѝ да прикрие това чрез буйна имитация на дейност, се провалят заради все по-карикатурните изпълнители и трагикомичното разминаване между шумна показност и краен резултат.

------------

При ГЕРБ и икономиката стана инкубатор за всяването на страх.

Политинженерство

Много сме страхливи, но е време да се справим с това

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Вече е неотложно да се заемем с темата "страх". Българите, както виждаме всеки ден, са смайващо страхлив народ. Обиколил съм доста страни и единственият народ, който съм виждал да живее в по-голям страх от българите, е беларуският.



Много сме страхливи, но е време да се справим с това. Защото инак ще изпаднем в положението на беларуските ни съ-страхливци, които от страх си имат все един и същи диктатор на главата, без всякакво прекъсване, от 1994 година насам. Ще живеем все по-зле, а децата ни ще бъдат пребивани по улиците заради носенето на дънки, след което – затваряни, каквато е практиката в Беларус на Лукашенко.

Страхът на отделните хора може да бъде обясняван с всякакви психологически причини – малодушие, боязливост и пр. Страхът на цяло едно общество обаче е вкоренен в липсата на способност да обясниш, кой си, откъде идеш, какво си постигнал и защо ти се дължи уважение. В този смисъл, страхът на беларусите има ясна причина. До 1990 година те никога не са имали независима държава. Не могат да обяснят, откъде идват. Нямат и постижения, тъй като веднага след съветската диктатура демократично избират диктатурата на Лукашенко.

Нямаме чак такъв проблем с обяснението, откъде идваме. Но в последните години, паралелно с укрепването на режима на ГЕРБ, все повече българи имат проблем да обяснят, какво са постигнали и защо, съответно, им е дължимо уважение, а не унижение. Проблемът е, че ГЕРБ целенасочено ликвидираше, година след година, самата възможност човек да постига нещо, със собствени усилия, което впоследствие да стане основа на неговата независимост.

Първо ГЕРБ завладя икономиката като я раздаде "на порции" на свои приближени. Те веднага се превърнаха в монополисти, т.е. ликвидираха, с помощта на държавата, всякаква конкуренция на "своя" територия. Нито можеш да влезеш на нея без разрешение, нито пък можеш да конкурираш монополиста. Прогресираха единствено послушните, т.е. страхливите, онези, които можеха да се "уредят" без оглед на своята професионална или друга компетентност.

После монополът, и бездруго влошил икономиката поради липсата на конкуренция и поддържането на високи цени, допълнително срина стандарта на живот, тъй като започна да разчита единствено на лакеи – на хора, които нищо не умеят да вършат. Много от тях веднага се ориентираха към крадене, с което допълнително влошиха стопанската среда.

В икономиката страхът, не иновациите, започнаха да доминират, тъй като лакеите прогресират единствено чрез подчинение. Те друго правило, освен коленичене пред силата – не знаят. А онези, които негодуваха против това положение – и към тях беше приложена сила, та да започнат и те да се страхуват. Бизнеси бяха превзети, фалирани и затворени; съдебно преследване бе организирано срещу фирми, подаващи сигнали за корупция и нагласени поръчки.

Така икономиката, вместо да стане инкубатор на една независима средна класа, неподдаваща се на страх и натиск, тъй като знае, коя е и на какво стъпва – стана инкубатор за всяването на страх. Поради липсата на достатъчно интелектуален капацитет, кадрите на ГЕРБ бяха "отървали" айти сектора. Днес виждаме, как чрез прокуратурата те превземат и този сектор, досега развиващ се добре поради липсата на интерес на държавата – т.е. на овластените лакеи и разбойници – към него.

-------

В политиката хомункулус се прави лесно, но се разиграва трудно.

Маскарад

Създават илюзия, че чалгарят е скъсал синджира

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Компетентното проследяване на публичните реакции и коментари за новината, че се учредява чалга шоу партия чертае относително ясна карта на зависимостите, плащанията в кеш и надеждите за политическо сътрудничество между поредния популистки спектакъл и останалите организирани интереси в олигархията и олигархичната политика. Нека добавим, че плащанията са динамичен процес - всеки може да си поръча услуга от новото политическо лоби на мафията, облякло чисто бялата риза на защитници на "народа".



Засега е достатъчно да се отбележи, че "новият политик" слуша внимателно Сарая - то кой ли вече не го слуша внимателно, флиртува с властта на второ и трето ниво (демек - предпазливо), получава ласки от социологическия монопол, плаши прислугата на властта, че може да има размествания в подреждането на ибриците и тромаво се намества на "политическата сцена" по метода на пробата и грешката. Едно е да си шут, второ е да си цар, трето е да си везир на царя. Затова Сараят още не пуска "новия политик" директно на сцената - бави го, разиграва го, отлага го, че белким се поочука и поочупи в новия занаят.

Интересна е историята на политическите хомункулуси, произведени от олигархията, за да й служат през последните десетилетия. През 90-те години задкулисието произвеждаше дребни скандалджии за осуетяване политическия успех на разнородната СДС опозиция. В началото на новия век изпадна една едра риба - купиха си цар, разиграха схеми за тотален контрол върху държавата и обществото. Успешно. След това пуснаха нов "човек от народа" за цар, но го държаха - и го държат здраво, да не направи някой сакатлък... Засега няма празно.

Пробваха и хибрид на мощен мафиот зад кулисите, стъпил с единия крак на политическата сцена. Също успешно - не се знае кой е по-главен - "човекът от народа" или "лебеда"... Сараят може да каже. Шоуменът е различна разработка. Вързали са го на веригата и от доста време - от време на време - го поотпускат да излае по-близо до политическата сцена. След това го дърпат и го прибират обратно в чалга колибата.

Сега създават илюзия, че чалгарят е скъсал синджира и тича напред в политическото състезание. Да, ама не. Пак го пускат и дърпат назад - сякаш че вадят едър сом от блатото на задкулисната помия. Тия дни смениха името на "формацията". Да видим още какво ще сменят. Според видни юристи - всичко е за смяна в "учредителната декларация". Нямало да издържи на проверката на кой и да е съд за регистрация.

Криза има, криза в жанра. В политиката хомункулус се прави лесно, но се разиграва трудно. И резултатът е непредвидим. Уж го насърчиш за една кратка роля с две реплики на сцената, пък той вземе, че изкара три мандата... И обратно - плащаш му като на Крез, телевизия му даваш, турне с печени кебапчета по страната за три месеца му организираш - то вземе, че влезе в европарламента и се спихне като екскремент... Даже и истински цар да извадиш - файда йок. Не са роялистки времена, трудещите се прилъжат за 3-4 месеца, пък започнат да го попържат. Прост народ - не знае как да се изразява за синята кръв... Сега вървят залаганията за новия "проект". Нищо че е стар - преоблечен е и освежен малко, понапудрен. И това ще мине - да видим с колко голям масраф.