Мнения Daily - Горенето на боклуци е геноцид

У нас тровенето на граждани може да върви безнаказано.

Смрад

Горенето на боклуци е геноцид

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Владислав Панев, съпредседател на "Зелено движение", за "Дневник"

Ковачки гори отпадъци (и взема от нашите пари, че ни трови), боклуци изгарят магистрали, запалени вторични суровини има из цялата страна – България гори, буквално.

Ясно е, че темата с отпадъците ще става все по-централна и хората имат много основания да се притесняват от слабия контрол там. Не е случайно, че компаниите на Ковачки започнаха масиран внос на боклуци основно от Италия с цел изгаряне. Просто у нас институциите са слаби и затова тровенето на граждани може да върви безнаказано и да се превърне в много успешен бизнес.



Предлагам седем съвсем конкретни, практични и реалистични мерки за решаване на проблема.

1-3: Да правим по-малко боклуци. Има тенденция всеки отделен бонбон, всеки грам от някакво изделие, да се завива в отделна опаковка. Няма много смисъл от това, освен търговски. Не съм привърженик на радикалните забрани, но потребителско поведение, което насърчава ползването на по-малко пластмаси, ще превъзпита и производителите. Дори ако има риск да загубят 10% от пазара, те ще се пригодят към други условия. Разработени са и стратегии за нулеви отпадъци, при които всичко може да се използва, така че нищо да не отива в океаните, на сметищата или в инсинераторите. Скандинавия е доста напред в тези технологии, но не само. За съжаление засега около 10% от пластмасите се преработват. Т.е. по-малко опаковки + Многократна употреба + Рециклиране (как се казваше на български "преработка?")

4. Сериозен контрол от инспекциите по околна среда и общините. Няма как да се мине без него, при положение че пожарите не унищожават стока, която има стойност за собственика, а напротив. Намаляват му разходите. Тук бих предложил в проверките да се включат и уважавани обществени екологични асоциации – Асоциация на еколозите в общините, Коалиция да остане природа и т.н.

5. Стимулът за операторите на депа да горят трябва да се пресече. Например чрез регламент да си плащат по двойна тарифа за изгорял боклук, отколкото ако го пласират. Имаме сведения, че много фирми си организират ежегодни пожари. Просто имат интерес от това. Те парите си ги избиват от такси на вносителите и на преработката гледат като на "дейност на загуба."

6. Общините да следят и закриват незаконните сметища, които изникват къде ли не, но най-вече на терени, които не стават за нищо друго. Случаят с боклуците под мостовете на магистрала "Струма" е показателен. Там пожарът тръгна точно от нерегламентирани места за изхвърляне на стари гуми например, които целият град ги знае, а общината си трае. Най-вероятно земите, където това се случва, са общински или в близост до гета, затова и на собствениците не им пука. Тук вече е задължение на общините да си влязат във функциите и да не допускат такива обекти.

7. Силен контрол върху горенето на боклуци (няма значение дали вносни или български) в ТЕЦ. Ако това се прави, трябва да е според най-съвременните технологии, а не в пещи, пригодени за въглища. И без риск за здравето на хората. Защото това сега е геноцид.

--------

Чалгизацията на обществото се превърна в маркер за принадлежност към една по-широка социална прослойка.

Животът ти е попфолк...

Лайфстайлът на мутрите превърна чалгата в техен химн

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за "Дойче веле"

Сриването на чалгата е дело на мутрите. Те я превърнаха от балкански вариант на американската масова култура (с култа ѝ към масовия човек и неговите желания) в офанзива срещу европейските ценности, в "българския Брекзит", както находчиво я определи Юлиан Попов. Мутрите извлякоха от чалгата групов лайфстайл, който заедно с тях напусна ъндърграунда и се наложи като престижен. Това стана със съучастието на цялото общество - или поне на 48% от него. И вече не ставаше дума просто за чалга (свирня от турски), а за "чалгизация" (по формулата: чалга+мутри=чалгизация).


Мутри е жаргонно наименование на параикономическия елит на прехода, състоящ се само от мъже. Този елит имаше своите особености в натрупването и изразходването на капиталите. Натрупването ставаше с физическа сила, кражби и рекет, през охранителни и застрахователни дружества или чрез приватизационни сделки, не без връзка с партийните структури и тайните служби на бившия режим и на новата политическа класа. Приоритет в изразходването на капиталите пък беше бързото им харчене за атрибути на битовия лукс и сетивните наслади, с култ към секса, автомобилите и опиатите.

Именно харченето създаде лайфстайла на мутрите и превърна чалгата в техен химн. А тя от своя страна се разви така, че максимално да отговаря на очакванията им. Възпява белите им мерцедеси, ролексите им, далаверите им, пиянския им разгул, мачисткия им деспотизъм, силиконовите прелести на любовниците им... Портретира ги "от натура": "Бързо караме колите си, бързо сменяме жените си, бързо правиме игрите си, ей, това сме ний!". Важното е всичко да става бързо, защото не е ясно дали утре ще можеш да продължиш да харчиш - или някой от себеподобните ще те е "поръчал", както стана с повечето сенчести босове.

Въпреки че чалгата е реверанс към музикалните традиции на "поробителя", тя обслужва и провинциализма на параикономическия елит на прехода, който трябва да мине за патриотизъм. На чалгата се гледа като на нещо близко и свое, което има потенциала да се противопостави на чуждите образци със световна слава. И досега основен аргумент в защита на чалгата е: да не би Лейди Гага и Мадона да са по-добри от звездите на "Планет"?

Чалгата в резултат от чалгизацията на обществото се превърна в маркер за принадлежност към една социална прослойка, далеч по-широка от тази на мутрите. А и те вече не са това, което бяха. Откъснали са си опашките. Или поне са си изтънили вратовете. Тази прослойка поддържа или се стреми към техния лайфстайл, за нея далаверата, ксенофобията, шуробаджанащината, боят на жените и децата, преследването на "джендъри" и "соросоиди" не само е приемливо, но е и повод за гордост - "Много си як, братó!". Тя е стожерът на социално-политическото статукво в страната, а изследването на "Тренд", макар и индиректно, показва, че засега то е непроменимо.

----------

Ние много отдавна сме хакнати.

Кибер(не)сигурност

У нас "дъното няма дъно"

От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

Като общество отдавна възприехме, че експериментите в политиката са част от процеса на нормализация, каквото и да значи това. И защото няма някаква обща представа за "нормално" у нас, "дъното няма дъно", а обединените фронтове на посредствеността са непоклатима управляваща каста. Затова е все по-обидно, когато неподготвени хора с безгранично самочувствие плещят пълни глупости в публичното пространство, а на всичкото отгоре са получили административна отговорност за решения, които пряко засягат българските граждани.


Видно е, че управляващите и институциите, които ръководят, са напълно неспособни да предоставят сигурни и нормални административни услуги на бизнеса и гражданите. Търговският регистър претърпя невиждан срив, а хакерският пробив в информационните системи на Националната агенция по приходите (НАП) показа колко е уязвима националната сигурност. И вместо тези, които са във властта, да си вземат поуки, затъват все повече и стават обект на публично осмиване.

Не стига, че вицепремиерът Томислав Дончев, който се сниши около историята "НАПлийкс", се отърва от отговорностите за т.нар. киберсигурност, но и този ресор беше натресен на вицепремиерката Марияна Николова, която наследи поста от "квотата" на Валери Симеонов.

И още в първото си интервю показа какви са й компетенциите по темата "киберсигурност". "Как да не разбирам от компютри?", попита Николова. И изброи, че като всеки държавен служител трябва да има минималните нива на техническа и информационна грамотност. "Аз в рамките на администрацията, в която съм работила, съм преминавала през различни обучения, включително притежавам и квалификацията ITcard", каза компетентно тя.

Вероятно звучи много "хай" тази квалификация, но ако я проверите в Google, ще видите, че ITcard е независим универсален сертификат за компютърни умения, който включва познания за сърфиране в интернет, ползване на електронна поща, работа с пакета на Microsoft – Word, Excel, PowerPoint. T.e. това се учи в гимназията и дори не е нужно да имаш сертификат.

Бутафорията ще стане още по-голяма. Защото в тези хаотични ходове, бягане от отговорност чрез прехвърляне на ресори в рамките на управляващата коалиция, политическата некомпетентност се превръща в опасен "бъг" на цялата система. Няма нужда да чакаме ГРУ, хакери или частни компании от "тъмния уеб" да атакуват информационни структури на държавното управление.

Всъщност, още в началото на 40-те години на миналия век Иван Хаджийски описва много добре единните фронтове на посредствеността, като прави неподражаем портрет на "психологията на маниака" и "маниащината" като "амбициозност на посредствеността". Ние много отдавна сме хакнати.