Независимо от личните вкусове трябва да признаваме фактите. Слави Трифонов е водещият на телевизионно шоу, което се задържа сред най-гледаните цели 19 години. Той успя да организира референдум за това как да "оправим" България и предложенията му спечелиха подкрепа, с която не може да се похвали нито една партия в България - 2.5 милиона гласа.

Концертите на Трифонов пълнят стадиони.

Следователно Трифонов има политически потенциал. Фактът, че той спира досегашното си шоу и се насочва към политиката, без да се отказва от медийно присъствие, показва, че той или някой друг е решил да изпробва този потенциал в избори, които са различно упражнение в сравнение с референдума.

Трудно ми е да повярвам, че Трифонов е човек със собствени политически идеи и собствена политическа воля.

Някои от твърденията му пораждат съмнения в политическата му култура и логика. Като например това: "България е свободна страна, но българските граждани не са свободни" (из учредителната декларация на партията му "Няма такава държава").

Шоу звезди обикновено правят политическа кариера в държави с незряла и неукрепнала демокрация. Примери са певецът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година, и комедиантът Володимир Зеленски, който отскоро е президент на Украйна.

Това са държави, преминали през диктатура и насилие, проядени от корупция, със слаби и компрометирани институции и партии и силна олигархия. Тя задкулисно контролира икономиката и дърпа конците на видимото шоу, което минава за политика.

За него олигархията се нуждае от популярни лица, а шоу бизнесът ги произвежда. Те са добре дошли, когато старите политически муцуни се износят и опротивеят на тълпата.

Дали популярността на Трифонов говори добре за него или зле за България, е въпрос на гледна точка.

Според мене тя е политически ресурс с оглед на онази част от българското общество, което остава по-близо до хаитянското и украинското, отколкото до повечето европейски.

--------

Демаскиране

Като че ли и фасадна демокрация става излишна

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Всяко чудо за три дни. Новината, че бившият шеф на антикорупционната комисия, току-що освободен от този пост и възстановен като спецпрокурор, вече е произведен за генерален консул във Валенсия, предизвика краткотрайна вълна от възмущение и подигравки, след което отшумя и се забрави. А не трябваше. Защото колкото и да сме свикнали с подобни безобразия, все повече се набива на очи една нова тенденция, която не бива да бъде проспивана.

Фотограф: Георги Кожухаров

Миналата седмица едно интернет издание публикува анкета с въпроса: "Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?". Почти 90 на сто от участниците се бяха обединили около два припокриващи се отговора: "Като отплата за вярна служба в интерес на властимащите" и "За да си мълчи".

Единодушието е естествено - не е нужно човек да има определени политически симпатии или антипатии, да е излишно подозрителен или да вярва в конспиративни теории, за да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не отговаря на нито едно от законовите изисквания за поста, няма никакъв опит на това поприще и дори, както изглежда, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият публично обявен мотив за назначението).

Разбира се, подобни политически назначения на дипломатически постове е имало винаги. Забележителното в случая (освен неговата потайност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха дори най-малък опит да прикрият истинските си мотиви.

С две думи, става все по-очевидно, че вече не им пука какво ще кажат хората. Изглежда, си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на поне привидно приличие. Като че ли самата фасадна демокрация става излишна. Фасадата е олющена, липсват цели парчета, така че се вижда какво става отзад, но вече никой не си дава зор да я кърпи и възстановява.

-----------

Коалиционни вълнения

НФСБ и "Атака" предизборно повишават тон

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче веле"

Местните избори ще бъдат поредният "стрес тест" за управляващата коалиция. През последните дни отново пламнаха искри в разединения лагер на коалиционния партньор на ГЕРБ - "Обединени патриоти" (ОП). Съвсем очаквано, тон повишават НФСБ и "Атака". За разлика от ВМРО, които се представиха сравнително добре на евроизборите през май, двете формации получиха ниски резултати. Явно г-н Симеонов и г-н Сидеров възприемат слабите оценки, които им поставиха избирателите, като недвусмислен знак, че са необходими спешни промени в техните реторика, тактика и стратегия.

Фотограф: Георги Кожухаров

Според лидера на НФСБ Валери Симеонов през септември щяло да има "възраждане" на коалицията ОП. От контекста проличава, че ще се търси укрепване на връзките с ВМРО, а третото колело "Атака" ще изпадне окончателно от политическата формула. Същевременно Симеонов даде да се разбере, че заедно с ВМРО ще поставят на коалиционния съвет "тежки въпроси" на ГЕРБ.

Според него политическа криза има, а сигнал за това бил фактът, че ДПС си възвръщало позициите, които били силно отслабени по времето на Цветанов. Въпреки че НФСБ е коалиционен партньор на ГЕРБ, Симеонов не смята, че партията му носи отговорност за проблемите - те се диагностицират като резултат от дефекти в ГЕРБ, включително неоценената от Борисов "незаменимост" на Цветанов.

От своя страна Волен Сидеров, който не само бе освободен от поста председател на парламентарната група на ОП, но и изключен от нея, отхвърли възможността за общи кандидатури на "Атака" с останалите две партии от малкия коалиционен партньор. Лидерът на "Атака" се опитва да брандира "колегите" си от ОП като отцепници, които ще се опитват да трупат актив, използвайки слабостите в ГЕРБ. Също като Симеонов Сидеров сочи към Цветанов - тук обаче бившият несменяем шеф на предизборния щаб на ГЕРБ е споменат в негативен контекст.

Трудно е да се каже категорично дали "призракът" на низвергнатия Цветанов би причинил някакви поразии в ГЕРБ на предстоящите избори. Поне засега това изглежда малко вероятно. Макар да бе редуциран до "обикновен редник", Цветанов не е клиент на прокуратурата. Но в случай че реши да действа на гърба на Борисов, той може да бъде притиснат - "компетентните органи" биха могли да хвърлят нов поглед върху "Апартаментгейт" и другите скандали, в които е замесен.

В партологията е основополагаща тезата, че представителите на популистката радикална десница и левица залиняват и губят, когато се озоват в коридорите на властта; когато се прилепят прекалено силно до статуквото. Същевременно през последните години бяха регистрирани важни изключения от тази аксиома. "Лигата" на Салвини например силно укрепна в изпълнителната власт. В България ВМРО са пример за друго изключение от правилото. Докато НФСБ и "Атака" го потвърждават.

Предстои да видим дали стратегията за "дистанциране" на Симеонов и Сидеров ще даде резултат. Да, управленската формула може да бъде променена след местния вот, но въпреки всичко над главите на Борисов и ГЕРБ не се задават буреносни облаци. А дори и да има такива, те бързо ще бъдат разпръснати. С помощта на ДПС и "Воля".