С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 авг 2019, 10:12, 4466 прочитания

Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Лъчезар Богданов в анализ за онлайн изданието на Института за пазарна икономика

Данните накратко. През второто тримесечие на 2019 г. според експресните оценки на НСИ растежът на БВП в България е 0.2% спрямо предходното тримесечие и 3.3% в сравнение със същия период на 2018 г. Ръстът на годишна основа е малко по-нисък от отчетения през първото тримесечие на годината (3.5%), но малко по-висок от този за последните две тримесечия на 2018 г. (съответно 3.1% и 3.2%). Инвестициите в основен капитал нарастват с 2.2%, а потреблението с 2.7% спрямо година по-рано.


По-широката картина. Ръстът на БВП през второто тримесечие в номинално изражение е около 8.4% на годишна основа. Високите номинални темпове на растеж са очаквано развитие, отчитайки бързото нарастване на разходите за труд и ценовите равнища като цяло. По последни данни за второто тримесечие на годината средната заплата нараства с 12% спрямо същия период на 2018 г. Потребителските цени са с 2.9% по-високи през юли 2019 г. спрямо юли м.г., а в периода април - юни нарастват с около 3.3% на годишна база. Цените на производител за вътрешния пазар също нарастват за тримесечието с около 3.3% спрямо година по-рано с увеличаването на регулираните енергийни цени.

Растежът е съчетан с динамично развитие на заетостта – през второто тримесечие на 2019 г. броят на заетите нараства със 106 хил. спрямо второто тримесечие на 2018 г. Коефициентът на заетост достига нови рекорд от 75.7% за лицата на възраст 20 - 64 г., a безработицата достига историческо дъно от 4.2%.

За първото полугодие износът на стоки нараства с 6.3% спрямо същия период на 2018 г., но през юни е отчетен спад от 6.4%. От януари до май износът на услуги бележи ръст от 7.5%, при относително слабо увеличение от 3.6% в туризма и над 15% нарастване на постъпленията в бизнес услугите, включително в областта на информационните технологии и споделените центрове за обслужване.



Влошената външна конюнктура е фактор за цялостна негативна тенденция в промишлеността - ръстът при индустриалното производство се забавя след март, като през юни вече е отчетен спад от 3.5% спрямо същия месец на 2018 г. Инвестициите в основен капитал също забавят нарастването си, като на годишна основа то е 2.2%.

Публичните инвестиции се увеличават, като за полугодието капиталовите разходи в консолидирания бюджет достигат 1.5 млрд. лв. (ръст от 11.4% спрямо същия период на 2018 г.). Основен фактор продължава да бъде ритъмът на реализиране на проекти, финансирани от ЕС, като засега, изглежда, това се случва по-скоро бавно и в малък мащаб. В частния сектор инвестиционната активност също изглежда относително ниска, макар все още да няма надеждни данни както за вътрешните, така и за чуждите инвестиции за периода. Същевременно кредитът за нефинансовите предприятия към юни 2019 г. е с 4.6% по-висок от същия месец на предходната година, а жилищните кредити за домакинствата се увеличават с 11.8% на годишна база.

Глобални тенденции и развитията в ЕС. Данните потвърждават очакванията за тревожни развития в европейската икономика. Годишният ръстът на БВП в еврозоната се свива до 1.1% (1.3% за целия ЕС), а спрямо предходното тримесечие – до 0.2%. В Германия се отчита минимален ръст на годишна основа от 0.4%, в Италия – нулев растеж, във Франция – 1.3%. Лятната икономическа прогноза на Европейската комисия описва сценарий със затруднения в международната търговия към производствения сектор на еврозоната, но скоростта на промяната изглежда по-бърза и е твърде вероятно ръстът за цялата 2019 г. да е по-нисък дори от ревизираната стойност от 1.2%.

Запазва се тенденцията страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) да отчитат по-бърз реален темп на растеж от тези в Западна Европа, като средният ръст е около три пъти по-висок, т.е. продължава процесът на "сближаване". От една страна, този процес има дългосрочни фундаментални основания - все по-пълното използване на потенциала на общия пазар на стоки и услуги, подобряването на производителността чрез възприемане на технологии, както и значителен поток от капитал. От друга страна, както и ЕК отбелязва, има риск поддържането на много по-висок растеж в ЦИЕ "да не е устойчиво за дълъг период при продължаващи затруднения в индустриалното производство и международната търговия".

Анализът сочи, че ръстът на икономиките в ЦИЕ все още не е засегнат сериозно от проблемите в големите страни от еврозоната заради ефекта от усвояването на еврофондове и силното вътрешно търсене. Разходите за труд за последните две години в региона се увеличават от 3 до 5 пъти по-бързо, отколкото средното за еврозоната.

Ниската задлъжнялост на домакинствата е предпоставка за силна кредитна активност на банките - както за потребление, така и за покупки на жилища. Оживлението на пазара на имоти заедно с публичните инвестиции стимулират поне в краткосрочен план строителната активност. Тези фактори вероятно обясняват и различията в растежа на БВП за тримесечието. Полша отчита ръст от 4.1% на БВП, а на добавената стойност в строителството – с 13-18%. В Унгария растежът е 5.1%, инвестициите се увеличават с 15 до 20% на годишна основа през последните тримесечия, а строителната активност – с 15 до 22%, като за първото тримесечие на 2019 г. е отчетен ръст от 45%. Подобна е картината и в Литва, която също отчита ръст на БВП, по-висок от този в България.

Илюстрация


Доколко вътрешното търсене може да компенсира негативните външни шокове ще зависи от размера и отвореността на икономиката, "графика" на капиталовите разходи, финансирани с еврофондове, и кредитната активност на банките на всеки отделен пазар. Вече се вижда например, че най-силно зависимите от индустриалния износ икономики – Чехия и Словакия – отчитат по-нисък ръст, съответно 2.7 и 2.5%. През юни износът им спада съответно с 4.2% и 7.2% на годишна основа, а новите поръчки за промишлеността в Словакия спадат с 8.7% спрямо юни 2018 г. По-слабият износ е предпоставка за общо свиване на индустриалното производство през месеца – с 3.2% в Румъния, 3.8% в Чехия, 2.1% в Словакия, 3.5% в България и т.н.

Това са първи сигнали, че слабостта на икономиките в ядрото на еврозоната започват да влияят на динамиката в догонващите страни. В Германия износът спада с 8% през юни, индустриалното производство – с 6.2%, след като намалява през всеки от месеците от началото на годината. В Италия износът спада с 3.5%, а промишленото производство – с 1.2%, като само през февруари има лек ръст.

Спадът в БВП на Германия на тримесечна основа трябва да се разглежда като начало на неблагоприятни развития, които вероятно ще последват стартиралите и потенциални ограничения пред международната търговия (т.нар. търговски войни), както и структурните промени в китайската икономика.

Еврозоната и ЕС като цяло, и особено Германия, са силно зависими от експортно ориентираната си индустрия. Така например годишният износ от ЕС през 2018 г. на стоки за Азия е 760 млрд. евро, от които за Китай – 230 млрд., а за САЩ – 422 млрд. евро. Само Германия изнася за тези два пазара стоки за 93 и 109 млрд. евро. Огромният ръст на вътрешните инвестиции в Китай, последвал глобалната криза от 2008 г., на практика "издърпва" икономиката на Германия и свързаните с нея чрез нараснал 2.5 пъти внос на германски стоки, предимно машини, оборудване и превозни средства.

Този инвестиционен бум в Китай, изглежда, е пред своя край, като за първите шест месеца на 2019 г. годишният ръст на инвестициите е едва 5.8% , при над 10% ръст за всяка от годините от 2001 до 2016 г. и над 20% ръст за периода 2003 - 2013 г. Заедно с това икономическият растеж за второто тримесечие спада до 6.2% - най-ниската стойност от 27 години насам.

Описаните негативни тенденции, както и продължаващите структурни проблеми в част от големите икономики в ЕС заедно с неяснотата около Brexit ще започнат да дават все по-осезаемо отражение върху българската икономика. Смекчаване на външните шокове в краткосрочен и средносрочен план може да има при рязко нарастване на новите инвестиции, повишаване на производителността и евентуално активизиране на проекти, финансирани по оперативните програми.

Капитал #34

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Какво разкрива инвеститорският интерес за АЕЦ "Белене"
  • Първата нова мина в България след социализма започва работа
  • Как мобилните телефони заменят кредитните карти

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3216 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2642 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Зависимите магистрати се възпроизвеждат

И още: Чудеса ни изкушават отвсякъде; Киберсигурността е състезание с "лошите"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10