Безпокои ме отношението на правителството и парламента към ядрените въпроси. Отива се към създаване на атомна централа, чиито собственици ще бъдат чужди компании, чужди държави преимуществено, без страната ни да е готова за такова нещо.

Друго, което ме притеснява, е участието на "Росатом". Нашите управляващи имат едно лакейско, угодническо поведение пред тази компания, като че ли те са царете, разбирате ли, в тази област. А трябва да сме наясно, че "Росатом" обединява всички дейности в Русия по мирния и военния атом, в частност разработват оръжия, които са като ракетата "Буревестник" и ядрения реактор, който трябва да й бъде двигател - руските критици го наричат "летящия Чернобил".

Та тези създатели на "летящия Чернобил" го създават за какво? За да унищожат и изпепелят своите врагове, на първо място - страните от НАТО. Те създават оръжия срещу нас, ние ги каним тук да правят атомна централа. И като гледате тяхното отношение дори към собствените им граждани - как изобщо не ги интересуват безопасността и опазването на живота и здравето на техните граждани, как крият от тях информация за това какво е станало край Северодвинск, какви са радиационните последствия за околната среда, за хората - само си представете с каква отговорност и как ще пристъпят към изпълнение на строителството на АЕЦ "Белене".

Още повече - правят се изявления, високомерни, как давали последен шанс на България за "Белене". Ама това е такава наглост! И това угодничество за мен е нещо като национално предателство.

Моето мнение е, че след този инцидент в "Ненокса" руската компания не трябва да се допуска до участие в процедурата за АЕЦ "Белене".

------

За всичко е виновен...

Защо не оставят Костов на мира

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче веле"

Оценката за личността и управлението на Иван Костов без съмнение разделя българското обществото. Някои определят неговото правителство (1997-2001) като виновник за "престъпната" и "разбойническа" приватизация. Според други той е преди всичко държавникът, спасил България от "Виденовата зима", която докара страната до просешка тояга.

Фотограф: Надежда Чипева

По всичко това може да се спори, но е неопровержим факт, че Иван Костов не е на власт вече 18 години. През тях имаше не едно правителство, доминирано от негови опоненти, дори врагове. Хора, които направиха много за демонизирането му. През всичките тези години обаче въпреки практиката прокуратурата да се използва като бухалка те не можаха да извадят на масата безспорни доказателства за "вината" на бившия премиер.

Вместо това противниците му се задоволяват с малодушни "инициативи" като нескопосаната пародия на книгата на Костов "Свидетелства за прехода". В навечерието на европейските избори книгата сурогат, която явно целеше да осмее Костов, се разпространяваше безплатно с екземплярите на вестник "Телеграф", собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. "Инициатива", която нарушаваше редица разпоредби на Изборния кодекс. Затова си заслужава да попитаме: Защо продължават да се хвърлят толкова средства и усилия срещу човек, който отдавна се е оттеглил от голямата политика?

Възможно е, разбира се, политическата "мотивираност" на очакваната прокурорска атака само да се привижда на г-н Костов. Но ако все пак е прав, тя не може да бъде оценена по друг начин освен като голям комплимент. Както за самия него, така и за свързваната с него формация.

-----------

Разместване след местния вот

Изборите в София може да преформатират властта

От коментар на Даниел Смилов за "Дойче веле"

Този път местните избори в София са много важни - защото ще определят политическите тенденции в цялата страна. А може да предизвикат и предсрочни парламентарни избори. Причината - управляващата коалиция е крехка и аморфна. Състои се от играчи, които бързо биха се разбягали от ГЕРБ, ако видят, че партията отслабва. И каквито и заклинания да се правят, че на местните избори ще се гласува за "домоуправители" и "битови" проблеми, истината е, че чрез този вот може да се стигне до преформатиране на властта в страната.

Фотограф: Надежда Чипева

В тази ситуация "Демократична България" (ДБ) се оказва сериозен политически фактор, от чиито решения до голяма степен зависи изходът от изборите в столицата. Поради следните причини:

1) "Демократична България" има сериозен потенциал в София. На европейските избори около 17% от софиянците подкрепиха тази формация, без дори да са сигурни, че тя ще успее да прехвърли изборния праг. Тези съмнения вече не са актуални, което означава, че подкрепата за демократите може да се увеличи;

2) Това са гласове, на които Борисов и ГЕРБ не могат да разчитат автоматично при евентуален балотаж. През последните четири години премиерът инвестира в отчуждаването на избирателите на "градската десница". Бетонира съюза си с ДПС, бракосъчета се официално с кафявите му медии, превърна окончателно прокуратурата и антикорупционните органи в бухалки срещу неудобните, а в момента се готви да назначи нов главен прокурор по този тертип. И в добавка подготвя строежа на АЕЦ "Белене", като продължава да оплита България в руските газови тръби. Всички тези политики са анатема за избирателя на градската десница;

3) В същото време демократите не могат да дадат гласа си за Мая Манолова. Тя все пак е символ на управлението на Орешарски, в протестите срещу което градската десница беше водеща. Освен това Манолова стана омбудсман по формулата, чрез която Борисов кооптира неудобните - дава им някаква награда. И не на последно място - Манолова е активен човек, но политическият ѝ дневен ред се разминава с този на "Демократична България". Манолова не е казала нищо значимо по такива ключови въпроси като съдебната и антикорупционната реформа, КТБ, кафявите медии, мрежите за източване на еврофондове и държавни поръчки, студения резерв и пристанището на Доган. Нещо повече - победата ѝ ще се изтълкува и като успех на една все по-ретроградна БСП, водена от откровени путинофили и националпопулисти. От тази гледна точка призивите "Демократична България" да подкрепи Мая Манолова са абсурдни;

4) И без да гласуват за Манолова, демократите могат да решат балотажа в София, като просто не излязат да гласуват - това поне показват проучванията към момента. Негласуването за никого и гласуването за Манолова са много различни по своя политически характер, макар крайният резултат да изглежда един и същ. За да гласувате за някого, трябва да имате достатъчно позитивна причина за това решение. А в случая с Манолова такава няма. За да не излезете да гласувате, е нужно да нямате достатъчно позитивни причини и за двамата кандидати. Уви, при един балотаж между Фандъкова и Манолова именно такова би било положението от гледна точка на демократичния десен избирател.