Обръч от боклуци

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Капитал
Капитал    ©  Капитал
Капитал
Капитал    ©  Капитал

Кръговата икономика по замисъл ограничава до минимум отпадъците. В Европа е топ цел, в България - далечна мечта. Но енергийният играч Христо Ковачки, изглежда, е открил свой модел на "кръгова икономика", възможен чрез обръч от държавни чиновници по институциите и политици. В центъра са неясно с какво съдържание отпадъци от Европа и страната, които да бъдат горени в свързаните с бизнесмена девет топлоцентрали. Много изгодно за него, но с потенциал на екобомба за природа и граждани.

Моделът: злато за смет

Накратко, ТЕЦ-овете на Ковачки вече имат или са в процедура на получаване на разрешителни за горене на твърди отпадъци. Желанието е за космическия обем от 700 хил. тона годишно. На места тестовете вече са в ход или има камари струпани боклуци, за които гражданското общество узнава и се бунтува. Заради шума, а вероятно и заради приближаващите избори, прокуратурата обяви проверка. Проблемът е, че регионалните екоинспекции са разрешили дейността и замитането на въпроса е временно. В Перник топлофикацията беше спряна, а седмица по-късно пусната, за да се тушира друго недоволство - градът остана без топла вода.

А схемата изглежда суперизгодна за организатора. Защото:

  • вносителят на отпадъци получава пари - по 100 - 120 и дори повече евро на тон - колкото по-лош е боклукът, толкова повече скача платеното
  • отпадъците са или от страната, или се внасят от фирми посредници, но в случая с Ковачки по-скоро и те са от неговите корпоративни владения
  • Ковачки, а и потенциално всеки следващ в този бизнес, пести годишно милиони от поскъпналите въглеродни квоти, защото според разпоредбите на ЕС боклуците имат нулеви емисии CO2, а въглищата - не
  • отделно държавата също субсидира централите на бизнесмена чрез по-високи цени за произведената от тях енергия, тъй като се водят когенерации, т.е. всеки гражданин си плаща, за да бъде тровен.

Купчини проблеми

Първият е в самия инвеститор. В почти 20-годишната си история на собственик на централи и мини той не е доказал, че инвестира в екология. Справка - бълваното от комините на ТЕЦ-овете и остарялото оборудване. Това изпарява доверието, че сега ще вложи стотици милиони в добра и чиста технология. И вдига риска в атмосферата да се отделят отровни съединения, а в почвата - токсични води.

Гигантският проблем е всъщост самата държава. Контролните институции са засекретили информацията, защото не била от публичен интерес. Разрешителните се издават без обсъждане и без изискване инвестициите първо да се направят. Не се правят тестове какво има в боклука и опасно ли е то. За тези затворени очи има само едно обяснение - институциите са пленени от бизнес обръча и протекцията е повсеместна. А гражданите нямат значение, дори да живеят в държава-сметище.

В броя ще видите още:

Седмичникът "Капитал" се разпространява в бензиностанции OMV, Shell, EKO и Lukoil, магазините Inmedio, Relay и Аванти, супермаркетите Billa, Kaufland и Фантастико, и обектите на Memento, Green Deli, Chucky’s, La Bottega, Onda, CrossFitDream и Orange Fitness.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран