С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 сеп 2019, 10:37, 3994 прочитания

Златният час, който никога не идва

Въздушната бърза помощ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В спешната медицина има един термин, с който се описва най-подходящото време за спасяване на пострадали с тежки травми. "Златният час" е периодът след нараняването, когато има най-голям шанс кризата да бъде овладяна и животът да бъде спасен. За да се случи това, пострадалият трябва да бъде докаран в рамките на тези ценни 60 минути в най-близката болница.

В страните с развита система за спешна помощ отдавна съществува система, която помага това да се случва. Въздушните линейки - специално оборудвани хеликоптери, са в състояние да пренесат ранени в инциденти далеч от населените места. Най-често това се случва при автомобилни катастрофи и проблеми в планините.



Фотограф: Велко Ангелов

В България подобна система няма. Това има много лесно измерима цена - на година над 180 пострадали при катастрофи могат да останат живи, ако имаше хеликоптери за спешна помощ. Доскоро тук имаше частни въздушни линейки, но заради липса на организация и желание от страна на държавата компанията, която ги поддържаше, се отказа.

Фактът, че българската здравна система не предлага подобна услуга, е скандален. Медицинските хеликоптери наистина струват известна сума пари, но съпоставена към бюджета на здравната каса, тя не изглежда особено голяма. Истинската причина в България да няма въздушни линейки е същата, поради която състоянието на спешната помощ тук е лошо - липса на желание, мотивация и добра организация от страна на държавата. Пари има. Има и готови модели от други държави, които могат да се използват. Има и хора с нужния капацитет за различните елементи от системата за въздушна спешна помощ. Това, което липсва, е свързващото звено между тях - държавата, която трябва да поеме инициативата и да създаде организацията.

В министерството на здравеопазването по документи работят около 280 души. Толкова са хората, които за около година и половина не дочакаха своя златен час заради липсата на воля и желание България да има модерна спешна помощ.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Те наистина взимат децата ни 19 Те наистина взимат децата ни

Норвежката истерия

11 окт 2019, 29132 прочитания

Те искат София, защото Те искат София, защото

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

11 окт 2019, 3051 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Да живее българо-руската дружба

След шпионския скандал

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие