Мнения Daily - На крачка сме от лова за "врагове на народа"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - На крачка сме от лова за "врагове на народа"

Мнения Daily - На крачка сме от лова за "врагове на народа"

И още: България е като извадена от "Денят на трифидите"; Това е покана за линч

3726 прочитания

© Велко Ангелов


Налегнала ни е множествена дистрофия на независимостта

Единовластие

На крачка сме от лова за "врагове на народа"

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче веле"

Създалата се ситуация в България има едно просто решение: Висшият съдебен съвет (ВСС) да избере следващия кмет на София, а главният прокурор да бъде назначен след общонационални избори за поста. Подобна промяна на правилата едва ли ще направи кой знае какво впечатление, тъй като и сега политика и съдебна власт са дотолкова преплетени, че са изчезнали всякакви съдържателни граници помежду им.

В момента прокуратурата на България така или иначе води политическа предизборна кампания по всички правила на играта: наситени медийни изяви, ежедневни обръщения към избирателите, заиграване с техните емоции, страхове и тревоги. Политиците и политическите анализатори пък започнаха да решават конкретни съдебни казуси директно в телевизионния ефир. Делото "Полфрийман" например беше преразгледано в няколко телевизионни студия, а оттам през прокуратурата формално стигна обратно в съда с искане австралиецът да бъде върнат в затвора. Както е тръгнало, в бъдеще участието на съда в този тип "правосъдие" може направо да отпадне. Телевизионната юриспруденция би била напълно достатъчна за едно обществено мнение, искащо възмездие тук и сега.

Всичко това може да изглежда абсурдно и комично, но работата съвсем не е за смях. Тези сливания между политика и право, на които ставаме свидетели, са симптом на тежката конституционна болест "множествена дистрофия на независимостта".

Тази дистрофия поразява всички независими органи в конституционното тяло и ги превръща в инструменти за защита на интересите на определени властови групи. Няколко примера само от последните дни:

- БНР беше атакувано, по думите на негови служители, с поне четири обаждания отвън, които "мотивираха" директора на институцията да се раздели с един от най-независимите си журналисти - Силвия Великова. След решителни протестни действия на колегите ѝ, в крайна сметка тя беше върната в екипа, но в момента тече опит за замазване на политическото вмешателство. Най-вероятно работата ще се потули с отстраняване на директора на радиото (което така или иначе трябва да стане), като целта е да не се стигне до външните инфлуенсъри. Малка надежда за нещо повече има заради създаването на парламентарна комисия по въпроса. Но да видим.

- Продължават общественият натиск и опитите за разправа с независими съдии. Лайтмотивът сега е, че те не съдят в синхрон с общественото мнение. Оттук до обявяването им за "враг на народа" има само една крачка.

- А ВСС? Вместо да защитава съдиите, сам ги напада.

- Неправителствените организации рутинно биват очерняни като национални предатели. Хелзинкският комитет например, една специализирана правозащитна институция, се е превърнал в боксова круша за политици и медии. Едва ли е нужно да се припомня колко важни са неправителствените организации за едно общество - защото са лакмус за неговата свобода. В несвободните общества те стават първа жертва на режимите, тъй като са сравнително слаби и нямат сериозни политически или икономически ресурси.

---------

Ролята на трифидите в случая се играе от прокурорите.

Дистопия

България е като извадена от "Денят на трифидите"

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"

Има чуден роман на Джон Уиндъм "Денят на трифидите". Трифидите – това са нещо като царевични растения, които хората започват да отглеждат. Тия трифиди обаче, за разлика от царевиците, имат жило, с което убиват хора и животни. А после, изчаквайки труповете да се разложат, ги изсмукват с корените си. Уж трифидите са затворени в сигурни ферми, но по едно време повечето хора ослепяват и стават безпомощни; и трифидите изскачат от фермите (могат да се придвижват) и превземат Земята. И бодро ядат ослепелите хора.

Фотограф: Велко Ангелов

В България днес живеем в сценарий, който можем да наречем "Денят на списъците". Властта, все по-ясно съсредоточаваща се в прокуратурата, вече всекидневно публикува списъци, в които обявява, кой е враг и подлежи на някаква форма на ужилване / изяждане.

Иван Гешев започна пръв, като в няколко поредни списъка обяви за престъпници политици, издатели, общественици, неправителствени организации, както и всички журналисти и адвокати. Вече обявил за "дясноекстермистки възглед" онази част от Конституцията, която описва разделението на властите, с помощта на списъците си Гешев де факто ликвидира и конституционната презумпция за невиновност. Вече посочи виновните; чака да стане главен прокурор, за да ги "опраска", по думите на дейци от ерата "Бойко-1". И няма да има противодействие, в лицето на съда, ако тия дни неговият спонсор Цацаров успее да линчува съдии като Калпакчиев и Панов.

След Гешевите списъци, в упражнението се включиха и пропагандни листове на властта като "24 часа", "Труд", "Пик", "Блиц" и подобни. Седмици наред угоднически му напомняха, че е пропуснал, в своите списъци, цели категории "гадове" (по изказа на премиера). Като наша скромност, например.

Тия дни се появиха нови списъци. Вместо да подаде оставка (или да бъде съден за излагане на риск на националната сигурност), генералният директор на БНР обяви, че ще съди (вероятно – по списък) всички, които не го славят. А по повод освобождаването на Полфрийман научихме, че не е позволено човек да има отношения с Българския хелзинкски комитет; и че ако има такива, то според прокуратурата веднага влиза в някакъв списък за бъдещо ужилване/изяждане.

През идните дни и седмици, властта ще се сети (няма как да не се сети, като й знаем манталитета), че БХК е неправителствена организация; и че, следователно, всички НПО са криминални и вражески формирования. Както, според Гешев, са журналистите и адвокатите.

Ролята на трифидите в случая се играе от прокурорите. Пред очите ни те изземват властта от хора, за които все пак народът е гласувал – и я прехвърлят към себе си; а за тях гражданите не гласуват.

Ролята на глупавите фермери, развъждащи трифидите, се поема от ГЕРБ. Дълго време бившите милиционери, гангстери и членове на БКП си мислеха, че могат без риск да развъждат прокурори, които да жилят посочваните им хора. Само че първите, които трифидите ужилват – и после изяждат – са именно развъждащите ги фермери. Точно това се случва в момента: прокурорите вземат властта от Борисов, а той си кара джипа, лапа мухите през отворения прозорец и прегръща де що има механизаторки и учителки.

Кои са ослепелите хора, които предстои да бъдат ужилени / изядени от проурорите-трифиди? Е, как кои? Вие всички, уважаеми, които отказвате години наред да видите, какво убиващо създание е българската прокуратура. Първият ми текст, който предупреждаваше за надигащата се трифидска опасност, беше още в хартиения вестник "Континент". А не предупреждавах само аз.

Или си връщаме зрението, или – чакаме трифидите да ни ужилят, изчакат да се разложим и накрая да ни изядат.

И не си мислете, че ако спешно станете сътрудник на някой пропаганден лист на властта и започнете да се кълнете във вярност на прокурорите, то те ще ви оставят, точно вас, на мира. Няма. Трифидите нямат съюзници. Жилят/изяждат най-близко стоящите до тя.

---------

Не изпитва ли ВСС срам, че оставят улицата и политиците да решават делата и да обругават съдиите?

Юмручно право

Това е покана за линч

От коментар на адвокат Даниела Доковска за "Свободна Европа"

През последните дни държавата бе разтърсена от крясъци за некомпетентност и недобросъвестност на Софийския апелативен съд, който си позволи да постанови предсрочно освобождаване на един затворник. Общественото недоволство беше подкрепено от възмутени политици. Млади партийци и опитни парламентаристи свикаха протест. Последваха митинги.

Фотограф: Анелия Николова

Бащата на загиналото момче заяви, че съдиите, "пуснали на свобода един доказан убиец, трябва да си намерят друга работа и вече нямат място в правосъдната система". Той каза също: "Преди да дойда във Вашата телевизия, минах по бул. "Витоша" спокойно". И попита дали съдиите ще могат да направят същото. Това е покана за линч.

На този фон членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) изразиха "безпокойство от ескалиращото обществено напрежение" и декларираха, че са съпричастни към "болката и страданието на близките на Андрей Монов" и споделят "тяхното усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта".

А не споделят ли усещането, че съдиите, които по свое вътрешно убеждение и в съответствие със закона освободиха затворника, няма да могат да се движат свободно по улиците на София? Че са застрашени не само те, но и техните деца?

Не изпитват ли страх от лумпени, които, въодушевени от публичната кампания и състраданието на ВСС, могат да посегнат на охулените съдии? Не изпитват ли срам, че оставят улицата и политиците да решават делата и да обругават съдиите? И щом са орган, който "не може да ревизира съдебните актове", защо изпращат преписката на Инспектората към ВСС, който също не може да ги ревизира?

Не са ли длъжни да обяснят на обществото, че съдебните решения може и да не се харесват на всекиго, но те са актове на държавата, които подлежат на изпълнение? Нямат ли конституционно задължение да защитават съдийската независимост? Не мислят ли, че като накърняват честта на съда, се лишават от смисъл? Съдът бездруго може да съществува без тях, но те съществуват заради съда.

Главният прокурор вече поиска възобновяване на делото. Не, той не е неук. Той отлично знае, че тези дела не подлежат на възобновяване. Това го знаят и студентите. Но ако Върховният касационен съд спази закона и откаже да възобнови делото, виновен ще е пак съдът. И пак няма да се постигне така желаният "баланс между правото и справедливостта"!

Лошият съд и добрият главен прокурор... Дерзайте! Следващият главен прокурор ще е още по-добър!

"Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение." (Ст. Лец)

Налегнала ни е множествена дистрофия на независимостта

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK