Мнения Daily - Дилемата на Мая Манолова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Дилемата на Мая Манолова

Мнения Daily - Дилемата на Мая Манолова

И още: Какво помня 44 години след казармата; Крайностите винаги са били лоша дипломация

5728 прочитания

© Велко Ангелов


Политически пъзел

Дилемата на Мая Манолова

От коментар на Иво Инджов за "Дневник"

"Ако ГЕРБ загуби София, оттам ще тръгне промяната в България", казват уверено някои от критиците на премиера и лидер на партията Бойко Борисов. В известен смисъл те имат право. Победа на явяващата се като "независим" кандидат за кмет Мая Манолова срещу Йорданка Фандъкова, миловидното лице на ГЕРБ в столицата, ще окуражи противниците на Борисов. Той контролира вече 14 години управлението на София и държи властта в страна през последните 10 години.

Победа на бившия омбудсман отсега вещае блокажи и непредвидими процеси в общината.

В същото време тази прогноза не отчита очертаващия се сценарий ГЕРБ да запази, макар и понамаляло, господството си в повечето общини, включително в София. Общините са много важни за властовия баланс в държавата. Те са мястото, където хората живеят, работят и пречупват големите проблеми на националната политика през призмата на непосредствените си нужди и интереси. Друг е въпросът дали Манолова, въпреки имиджа си на успешен омбудсман, има капацитет, визия и излъчване да олицетвори промяната в България.

След еуфорията при евентуална победа на бившия омбудсман, стоящите зад нея соцпартия и няколкото дясноцентристки формации джуджета (ако въобще вкарат общински съветници) ще трябва бързо да изтрезнеят. Те ще бъдат изправени пред сложна дилема – подкрепата в Столичния общински съвет (СОС) за Манолова ще бъде далеч от абсолютното мнозинство от 31 съветници в 61-членния СОС. Според проучванията, които разкриват електоралните нагласи на "входа" на кампанията и не отчитат фактора "мобилизация", ГЕРБ (този път в компанията на СДС), макар и с по-слаб резултат от 2015 г., отново ще е победител в изборите за общински съветници. Процентите му ще бъдат колкото сумарния резултат на БСП и "Демократична България" (ДБ).

Същевременно левите симпатизанти на Манолова вече са объркани, че тя прави нескопосни опити да се дистанцира от БСП и разчита на подкрепата и на десни партии. Ако стане кмет, тя ще има отчайваща нужда от сътрудничеството, търпимостта или милостта на идеологическия й враг – т. нар. градската десница. Нейните привърженици още не могат да простят на бившата червена депутатка "Костинброд" и подкрепата й за Пеевски през 2013 г. Евентуална подкрепа на ДБ за "независим" кмет с "червено" минало вещае отсега блокажи и непредвидими процеси в общината.

-----------

Виждал съм убийство, осакатяване, изтезания и какви ли не "извращения", както ги наричаха тогава.

"Свещен дълг"

Какво помня 44 години след казармата

От коментар на Александър Андреев за "Дойче Веле"

Принудителната военна служба е престъпление срещу човешките права. Така смятам аз. Точно на този ден пред 44 години ме прибраха в НРБ-казармата. Никога преди и никога след това не ми се е случвало нищо по-тъжно, по-потискащо, по-страшно.

Фотограф: Иван Григоров

През онази есен исках да следвам. Исках да чета книги, да слушам музика, да пътувам - и всичко останало, от което се вълнува един 19-годишен човек. Вместо това ме напъхаха в груба вълнена униформа и ме подгониха в подкованите ми обуща по един безотраден плац, където на всичко отгоре трябваше да марширувам и да пея налудничави и кръвожадни песни. Пък аз изобщо не мога нито да марширувам, нито да пея. Не мога и "коремно" да правя, заради което изядох доста бой.

Апропо - бой. Всекидневието в НРБ-казармата беше наситено до гъст разтвор с деяния, които са подсъдни по Наказателния кодекс и са низвергнати от Всеобщата декларация за човешките права. Виждал съм убийство, осакатяване, изтезания и какви ли не "извращения", както ги наричаха тогава. А докато в съвременна България все още имаше наборна военна служба, нещата си бяха почти същите, доколкото ми е известно. Защото войската и казармата са бавни, тежки, инертни и назадничави структури, които не се променят толкова бързо - нито от демокрацията и пазарната икономика, нито от членството в НАТО и ЕС. Слава Богу, че днес в България вече няма принудителна военна служба. Искрено се надявам, че предложението на г-н Каракачанов тя бъде възобновена преследва само краткосрочни политически цели, а не действителното ѝ възстановяване.

Преди 44 години не разбирах, не го разбирам и досега: защо внезапно пълна власт над мен получиха неколцина груби, необразовани и крадливи хора, които се наричаха един другиго "Бате", "Баджо", "Боце", "Таце" или "Ку*e"? По-късно, с настъпването на мутренските времена, поне разбрах за прякорите, популярни между грубите, необразовани и крадливи хора.

Какво помня 44 години по-късно? Бездуховност, насилие, простащина, безсмислие - това помня. А, и още нещо. Когато, поради пълна непригодност за задачите в армията, един хубав ден почти провалих учение на Варшавския договор, въпросният деец с прякор Ку*ето извади пистолет и произведе човеколюбивото съобщение, че вътре има шест патрона - пет за мен и един за него. Е, изстрели не произведе, аз оцелях, попаднах в карцера, а накрая и в Трудови войски. И напълно заслужено се уволних без нито една нашивка.

-----------

Има опасност да станем единствената държава в ЕС, която не подкрепя Македония за еврочленство.

Отстъпки

Крайностите винаги са били лоша дипломация

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Ако през 1913 г. не бяхме толкова крайни и бяхме направили някои отстъпки, днес България щеше да е от Дунав до Бяло море, а границата с Турция щеше да минава на 40 км от Цариград. Вероятно нямаше да има национални катастрофи, вероятно щяхме да сме в лагера на победителите и в двете световни войни, вероятно Чърчил нямаше толкова лесно да ни даде на Сталин. Бяло море е твърде близо до Суецкия канал, главния път към колониите, за да се позволи на Москва достъп до него. Именно затова Великобритания предпочете Гърция дори пред Полша, заради която всъщност започна войната.

Фотограф: Велко Ангелов

Ако през 2019 г. не сме толкова крайни по отношение на Македония, това най-вероятно също би било печеливша политика. Крайностите винаги са били лоша дипломация.

През 1913 г. историческата истина е била на наша страна. От Ниш и Охрид до Черно море, както и от Дунав до Бяло море живеят предимно българи. Създаването на толкова голяма държава обаче е било невъзможно, защото всичките ни съседи и всичките велики сили, без изключение, са били против.

През 2019 г. историческата истина също е на наша страна. Гоце Делчев е българин. ВМРО е продължение на организацията, създадена от Васил Левски. Въстанието не е просто Илинденско, с участието на македонци, а Илинденско-Преображенско, с участието на българите от Македония и Тракия.

Твърдото отстояване на историческата истина през 1913 г. ни доведе до там, че загубихме и Македония, и Тракия, че даже и Добруджа, която все пак през 1940 г. успяхме да си върнем.

Твърдото отстояване на историческата истина през 2019 г. ще ни доведе дотам да станем единствената държава от всички в ЕС, която не подкрепя Македония за еврочленство. Това ще бъде не само исторически срам, но и точно обратното на това, което изисква нашият собствен интерес. Както е известно, основната цел на ЕС е да решава национални въпроси като премахва граници, за които са се водили кървави войни.

Политически пъзел


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Принудителната военна служба е престъпление срещу човешките права."

    Това трябваше да бъде девиза на борбата с наборна служба. Много валиден аргумент и нещо, зад което заставам на 100%. Ако въведат наборна служба, емигрирам. Няма никакъв шанс да търпя някой полудиот да ми се разпорежда с живота и действията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK