Когато проблемите се виждат отдалече

Само в рамките на три седмици уважавани международни правозащитни организации реагираха силно критично за няколко събития в България.

Първо "Репортери без граници" изразиха сериозни притеснения за процесите в Българското национално радио - отстраняването на Силвия Великова, а после и спирането на излъчването в продължение на шест часа. Те определиха случващото се в националната медиа като резултат от политически натиск.

Заявката на участващите в управлението ВМРО да закриват неправителствени организации, започвайки от Българския хелзинкски комитет, предизвика възмущението на Amnesty International и Human rights watch (HRW). "Абсолютно неприемливо е политическа партия от европейски парламент да преследва уважавана правозащитна организация като Българския хелзинкски комитет", заяви Хю Уилямсън, директор на HRW, в специално изявление.

Тази седмица институцията трябваше да реагира още веднъж - този път заради продължаващия трета седмица абсолютно незаконен арест на австралиеца Джок Полфрийман, който беше освободен предсрочно от затвора: "Правото да се напуска която и да е страна е основно право и всяка рестрикция трябва да е законово аргументиранa."

Така само за броени седмици международни организации видяха, че в България основни човешки права - свободата на изразяване, свободата на сдружаване и дори правото на свобода и сигурност, са в опасност. Това е изключително тревожен сигнал за гражданските свободи в България, които очевидно ерозират, и то все по-бързо.

Чуждите организации обаче могат да покажат проблемите, но не и да ги решат. Истината е, че ако гражданите тук сами не защитят правата си, ще ги загубят толкова бързо, колкото ги придобиха преди 30 години. Свободата не е даденост, нито е естественото състояние на нещата. Ако не се пази, тя просто ще бъде изгубена. Всъщност не "ще" - тя вече започва да се губи.