Няколко седмици преди избора сред единствен кандидат за главен прокурор Иван Гешев патриотично-популистката коалиция ГЕРБ-Патриоти, със скрит балансиращ партньор ДПС, предлага поредните кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет. Така, въпреки липсата на алтернативи при гласуването на Гешев, следва да няма изненади. А сигурността се постига с правилните стимули.

Първоначалният замисъл на Закона за съдебната власт от 2007 г. е, след изтичане на мандата на членовете на ВСС, да се връщат на работа там, откъдето са дошли.

С появата на ГЕРБ на парламентарната сцена през 2011 г. законът се променя двусмислено – след изтичане на мандата на членовете на ВСС, те се връщат на работа в съда или прокуратурата на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора. А това вече дава възможност, ако си бил примерен и послушен във вземането на решения, от окръжния съд в Габрово да отидеш в съда във Варна например. Законът изглежда като да те пази от понижение, а всъщност е форма на поощрение, един вид хайверена корупция.

През 2016 г. нещата почти си идват на мястото – законът се връща към замисъла от 2007 г. – откъдето дошъл, там и отишъл. Но през 2017 г. предстои избор на председател на Върховния административен съд и ГЕРБ и т. нар. патриоти отново укрепват съдебната независимост като отново приемат системата бонус-глас в устройствения съдебен закон. Така членовете на ВСС, на които именно малко след избора им изтича мандата, получават възможността да се върнат на длъжността заемана преди избора, или на равна по степен длъжност. А за председател на ВАС бе избран правилният кандидат.

И, ето годината е 2019-та, изборът предстои. ГЕРБ и "патриотите" взимат законодателната инициатива в свои ръце. Вижданията им стигат дотам, че членовете на съдебния съвет, след изтичане на мандата им, трябва да бъдат:

- назначени на заеманата преди избора длъжност,

- или на длъжност с една степен по-висока.

Така магистратите не само избират къде да постъпят на работа, но имат опцията и да пораснат кариерно и финансово. Залогът явно е твърде висок.

------

Време разделно

Май няма да си купя друг Фолксваген

От коментар на Александър Андреев за "Дойче веле"

Фолксваген вече съвсем не бива да инвестира в Турция. Операцията на турските войски в Северна Сирия, ескалацията около Кипър и последните заплахи на Ердоган, че ще пусне бежанци към Европа, обричат всяка голяма инвестиция в Турция на силно критични реакции - както в Германия, така и в цяла Европа. Германската канцлерка Меркел и френският президент Макрон съвсем недвусмислено призоваха Ердоган незабавно да изтегли войските си от Сирия.

Добре известни и напълно легитимни са икономическите мотиви на германския концерн да открие новия си завод тъкмо в Турция: евтина и добре квалифицирана работна ръка, щедра държавна помощ, перспектива за големи държавни поръчки, пряк достъп до близкоизточните пазари. Но дори вътре в тези легитимни мотиви има скрит взривоопасен потенциал. Няколко европейски парламентаристи вече се обърнаха към Еврокомисията с предупреждението, че въпросните държавни помощи навярно ще бъдат в нарушение на ангажиментите, поети от Турция в рамките на митническия съюз с ЕС.

Още по-мощен е взривоопасният потенциал, който би развила новината, че един от най-могъщите германски концерни (в който има и държавно участие) точно днес инвестира милиарди в една държава, където човешките права се потъпкват всекидневно, където има репресии срещу медии и политически опоненти, държава, която навлиза с войски в съседна територия, обкръжава с кораби страната-членка на ЕС Кипър и изнудва Европейския съюз с плашилото на миграцията.

Международният авторитет на Фолксваген и без това е доста увреден от така наречената "дизелова афера", тъй че концернът едва ли може да си позволи нов имиджов срив. А такъв несъмнено ще има, ако инвестицията в Турция бъде осъществена тъкмо сега.

Послепис от първо лице. В хрониката на моето семейство има четири автомобила от марката Фолксваген. Но ако сега концернът реши да строи новия си завод именно в Турция, пети няма да има.

-------

"Съединени европейски щати"

Каква е новата визия за Европа

От коментар на Владимир Шопов за "Свободна Европа"

Маргрете Вестагер е неочакван кандидат за публична слава. Тя не просто получи почти единодушна подкрепа, а й беше връчен мандат да осъществи една нова визия за Европа.

Идеята е да се превърне Европа в мощен, интегриран и напълно самостоятелен играч в новия свят на геополитическа конкуренция. Заявката на Урсула фон дер Лайен за "геополитическа комисия" не е просто находчиво хрумване на някой писач на речи. Обратната страна на тази реторика е "европейския суверенитет", за който Емануел Макрон настоява от самото начало на своето президентство. Трети го наричат "стратегически суверенитет", подготовка за оцеляване в свят без приятели и достоверни съюзници.

Елементите на този политически проект са ясно очертани. Един от тях е самостоятелна външна политика с премахване на правилото за единодушие за повече оперативност, както и драстично нарастване на парите за външни действия, с 30% и обща сума от над 120 милиарда евро.

Друг е нарастващата интеграция в областта на отбраната и сигурността. ЕС иска да усили и дублира все повече от функциите на НАТО, вече изпълнява 34 проекта, свързани с конкретни способности, планира да ускори съвместното общоевропейско производство на различни военни елементи като изтребители и военни съдове.

Трети елемент е намерението за създаване на "европейски икономически шампиони", които да се конкурират с останалите корпоративни гиганти. Продължава обсъждането на създаване на специален фонд от 100 милиарда евро за тази цел.

Четвърти е претенцията за лидерство в областта на дигиталната икономика и изкуствения интелект, което да комбинира пазарен мащаб с публични инвестиции.

Пети елемент е регулаторната сила на съюза, която ще трябва да му осигури водеща позиция в области като защита на личните данни, различни стандарти и множество параметри на икономиката на бъдещето.

Шести е декарбонизацията и "зелената политика", целящи да осигурят лидерство на "стария континент" в битката за бъдещето на планетата ни.

Малцина биха отрекли необходимостта от това ЕС най-накрая да излезе от продължаващия полу-ступор, а намеренията на новата ЕК са стъпка в тази посока. Но тя съдържа съществени проблеми. Геополитическата оценка зад нея предлага еднаква дистанция от всички останали глобални играчи и на практика деконструира евроатлантическата връзка и институционализира антиамериканизма. Едновременно с това надценява връзката Русия – Китай, както и реалната готовност на Москва да се интегрира пълноценно в либерален глобален ред.

Най-познатият и продължаващ проблем е в разминаването между думи, амбиции и реална воля и ресурси. Предстои да се приеме още по-малък бюджет, парадоксално положен на фона на все по-амбициозната реторика. Остават и други познати тежки дилеми като волята за военни действия и за дълбоко съвместяване на интересите в сложна глобална среда.

Отказът от цивилизационната и историческа съвместимост и общност със САЩ рискува обаче да се окаже най-съществената дългосрочна грешка. Както и очевидната илюзия, че ЕС може да репликира мисленето, волята и ресурсите на националните държави.