Мнения Daily - Непоклатимата задруга на властта

Паралелна държава

Непоклатимата задруга на властта

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче веле"

Съвременната демокрация е междупартийно състезание. В България обаче управляващите "подобриха" теорията, като създадоха мрежа от политически и икономически субекти, която може да оцелее във властта, дори когато някои нейни части загубят изборите. Така например през 2013 година ГЕРБ загуби властта, но Мрежата оцеля. През 2014 година ГЕРБ се върна на власт и Мрежата процъфтя, макар че остана без някои свои звена - като Цветан Василев и елементи от БСП.

У нас съществува мрежа от политически и икономически субекти, която винаги се оказва управляваща.

Формално в момента на власт е коалиция от ГЕРБ и т.нар. "патриоти". Реално на власт е Мрежата, която съдържа ГЕРБ, ДПС, бизнесите и медиите на ДПС, "патриотите", големи части от магистратурата и присъдружни звена като Марешки, Кирил Домусчиев и новите му медиийни придобивки. Дори части от БСП могат да бъдат считани за асоциирани членове на Мрежата (Георги Гергов и Румен Овчаров, например) или поне за кандидати, чието членство е било временно замразено.



Мрежата не е строго йерархизирана структура - в нея има известна хоризонталност и автономност на субектите. Това не е мафиотска организация, в която един началник (capo di tutti capi) нарежда на останалите (дори и този началник да прилича на Марлон Брандо от "Кръстника"). По-скоро става дума за задруга, която помага на всеки един от участниците да реализира своите интереси.

През последните две години се научихме да интерпретираме "стабилността" на управлението, като способност на Мрежата да се възпроизвежда и да оцелява. И наистина, във формалната коалиция "партньорите" могат да стигнат и до физическа разправа (Сидеров и Джамбазки, например), но това не променя много реалната структура на властта.

В Мрежата също стават размествания: с отстраняването на Цветан Цветанов тежестта на официалния политически елемент (ГЕРБ) в нея отслабна за сметка на ДПС и свързаните с движението икономически субекти. Затова сега и Борисов под сурдинка се оплаква, че Иван Гешев не бил "негов" кандидат за главен прокурор. Дори това да е просто театър, правдоподобността му идва от споменатите вътрешно-мрежови промени.

Мрежата е някаква гаранция за стабилност на властта, но тя има и своите негативни страни:

- Участието в мрежата се осребрява чрез публично финансиране на частни субекти. Студеният резерв замина в правилните ръце, Българската банка за развитие развива основно мрежовите бизнеси, при държавните поръчки рядко има случайни печеливши и т.н.;
- Привилегироването на определени фирми и икономически интереси води до концентрация на собственост (много видима в медиите) и некачествени и скъпи проекти ("граф Игнатиев");
- Мрежата става все по-амбициозна и се стреми да реализира многомилиардни проекти - като АЕЦ "Белене" и турско-българския поток - които са спорни от гледна точка на националния интерес, но със сигурност ще направят определени мрежови играчи изключително богати;
- Доминацията на Мрежата води и до сериозни изкривявания в медиите и съдебната система: те се превръщат в инструменти на нейното възпроизводство ("бухалки", по-просто казано).

-----------

Геополитически гета като Западните Балкани работят само в ущърб на Европа.

Европа "на различни скорости"

На Изток Франция се интересува само от Русия

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Макрон все по-очевидно изоставя идеята за обединена Европа - обединена в рамките на нейните географски и културни граници. Причините за това не се коренят в трудностите за управление на настоящата многообразна конструкция на ЕС след голямото разширяване от предходното десетилетие. Тези трудности са факт, но те са преодолими, или - във всеки случай - това са трудности, с които може да се живее. Основната причина за обструкционистката политика на Макрон - в случая срещу поставяне началото на преговори за членство със Скопие и Тирана - е геополитическа.



Според тази визия многообразният ЕС - с различни интереси и трудни процеси на постигане на баланс в отделните сфери - изтласква Франция от центъра на вземане на политическите решения за Европа, доколкото всичко, което се намира на изток от Германия и Италия е територия, в която Франция няма сериозни интереси. За Макрон тази територия може би е по-добре да бъде реконструирана като буфер между Запада и Русия - каквато Централна и Източна Европа е била в продължение на столетия. Европа "на различни скорости" и спирането на разширяването са инструментите за това. Така Париж ще получи възможност да играе "геополитически игри" със своите партньори в Москва.

Франция участваше в процеса на разширението с отчетлив скептицизъм. Нейните интереси се простират по-скоро на юг към Средиземно море, отколкото на изток, където присъствието й никога не е било особено убедително след края на Първата световна война. На изток за Франция има една важна позиция - тази на Москва. Днес, в отношението си към интеграцията на Западните Балкани Макрон демонстрира този тип тесногръд френски национализъм, който отказва да се съобрази с факта, че в криза или не, европейското обединение е факт, който не може (или не е изгодно за никого) да бъде върнат назад.

А ако обединена Европа е тук сериозно и за дълго, геополитически гета като западните Балкани могат да съществуват само в полза на стратегическите съперници на Европа - които искат да я отслабят и дестабилизират. Затова Макрон ще трябва да направи своя избор публично и откровено. Или подкрепя европейското обединение и уважава неговите стратегически интереси и приоритети, или се изтегля в позиция на националистическа геополитика - в полза на Москва и срещу своите досегашни партньори в Европа.

В случая бихме препоръчали на Макрон да се върже колкото се може по-здраво за мачтата на обединена Европа, слушайки етюдите на Кремъл. Защото след Брекзит дори Марин льо Пен разбра, че обединена Европа не е достижение, което може да се жертва с конюнктурни цели.

--------

Бившият национален вратар допусна политиката да се сговаря директно с футбола.

Спорт и власт

Най-голямото поражение от управлението на Борислав Михайлов

От анализ на Красен Николов за Mediapool.bg

Печалният венец в дългата кариера на Борислав Михайлов е, че на практика бе уволнен лично от министър-председателя Бойко Борисов. Това е политическа намеса в делата на независимия футболен съюз, която (по правилника на ФИФА) може да доведе дори до изваждането на България от световното първенство. Подобно нещо вече се е случвало с Нигерия.



Именно това ще остане най-големият скандал, сътворен от Михайлов - че допусна политиката да се сговаря директно с футбола. Впечатлението е, че българският футбол е превърнат в гето, което постоянно жужи от предизборна търговийка. Политическата власт дава на едни стадионче, на други някакви дребни пари за осветление, на трети назначава явен президент и президент в сянка (да плаща парите, че иначе обществените поръчки...), при четвърти се договаря с агитките.

Веднъж влязъл в този цикъл, Българският футболен съюз много трудно може да се измъкне. И накрая логичното се случи. Премиерът лично уволни Михайлов, което е демонстрация пред всички футболни президенти, че той поема нещата в свои ръце. След като Борисов може да уволнява, значи може и да назначава. Знакът какво предстои бе даден още преди началото на футболното първенство, когато премиерът събра президентите на "Левски", ЦСКА-София и "Лудогорец", за да се уговаря с тях за честна игра.

Новият човек е важен, защото премиерът Борисов има намерение да прави още много политика с футбола, точно като Политбюро на БКП. Той вече обеща държавата да плаща на всички клубове за производство на футболисти, да строи стадиони и да организира Европейско първенство. Борисов наистина има нужда от доверен човек, за да осчетоводява всичко това.

И както казваше някога Иван Славков след тежка загуба на националите: "Уволнявам феновете!"