С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 окт 2019, 9:18, 3270 прочитания

България 2030: Визия без амбиции

Голямата картина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лъчезар Богданов в анализ за бюлетина на Института за пазарна икономика
Дебатът за развитието и реформите загуби фокуса си върху икономическото догонване и просперитета.

От публикувания от Министерството на финансите за обществено обсъждане Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие "България 2030" най-силното впечатление е за липсата на смелост и амбиция. Формулирането на визия и стратегически цели би трябвало да се разглежда като полето, на което авторите да опишат как искат да видят страната след десетилетие, да начертаят "голямата промяна", за която ще впрегнат ресурсите на държавното управление. Накратко, визията, целите и приоритетите трябва да отговорят на един основен въпрос – защо България през 2030 г. ще е добро място за живот.

Анализът на социално-икономическото развитие не се занимава с въпроса за разликата между България и по-богатите страни в ЕС.Докладът детайлно разкрива важните тенденции в десетилетието след членството в съюза - преориентацията на индустрията, повишаването на производителността, промяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дългосрочните структурни предизвикателства като демографските тенденции, неефективната връзка между наука, иновации и бизнес, качеството на образованието и т.н. Всичко това обаче не се дискутира в контекста на "голямата картина" - че България е далеч назад от развитите икономики в ЕС и в света изобщо.


Към 2018 г. българската икономика създава БВП на човек от населението (по паритет на покупателната способност), равен на 51% от средния за ЕС. Най-близо до нас е Хърватия – с 63%, малко след Румъния с близо 65%, и т.н. – по-важното обаче е, че като че ли дебатът за развитието и реформите в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Няма да намерим такава цел, нито дори очакване за значимо забогатяване.

Трите стратегически цели нямат обединяващ приоритет за бързо икономическо развитие. Т.нар. демографски подем би следвало да е в някакъв дълбок смисъл своеобразна метацел на всяка политика. Казано просто, всяка политика трябва да води до подобряване на дългосрочните условия за живот. Технологичната трансформация трябва да се разглежда като неспиращ феномен и инструмент в процеса на разширяване на потенциала на икономиката да създава стойност. Важно е, че се прави директна връзка между трансформацията и образованието, но за липсата на смелост говори скромната цел за снижаване на дела на учениците със слаби резултати в международното изследване PISA от 41 до 25 %.

Постигането на интелигентна индустрия зависи и от наличието на образовани и поне базово грамотни работници, и от значимо нарастване на вложения капитал. Като че ли е подценена ролята на инвестициите дори в най-пряк макросмисъл. Индустрия и услуги, базирани на знание и създаващи висока добавена стойност, изискват нарастване на капиталообразуването – ниво от 20% от БВП и 4% от БВП преки чужди инвестиции могат бързо да преобразят продуктовата и технологичната структура на икономиката.



Поставянето на социалните неравенства като проблем от същия порядък вероятно се дължи и на липсата на разбиране, че част от тях са следствие от общото ниво на стопанско развитие. Заложените цели се отнасят за съотношението в доходите между първите и последните 20% от населението и делът на хората в риск от социално изключване, без по-смело намерение за коренна промяна в шансовете за заетост, доходи, мобилност и т.н. Не се говори за забогатяване и просперитет – "богатството" е по отношение на историята, културата и биологичното разнообразие, "скорост" се използва за интернет достъп и мобилни мрежи, а "бърз" – за прехода от училище и безработица към включване в икономическия живот на младите, продължително безработните и ромите.

Документът изглежда като за високоразвита страна, а не за все още изключително бедна и периферна, с дълбоки структурни проблеми.Тази позиция изисква мащабна трансформация, при това в относително кратък хоризонт.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Стига хулигански лафчета и тарикатски номера Мнения Daily - Стига хулигански лафчета и тарикатски номера

И още: Залива ни лавина от дълбините на глупостта; Ядрото на Евросъюза ще се консолидира

18 фев 2020, 3364 прочитания

Мнения Daily - Новата наказателна концепция е проява на смелост 1 Мнения Daily - Новата наказателна концепция е проява на смелост

И още: Призракът на страха от еврото не изчезва; Ровенето в приватизацията е търсене на изкупителни жертви

17 фев 2020, 2060 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Двата стола на Борисов

Турското нахлуване в Сирия

Още от Капитал
Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10