С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 окт 2019, 9:18, 2710 прочитания

България 2030: Визия без амбиции

Голямата картина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лъчезар Богданов в анализ за бюлетина на Института за пазарна икономика
Дебатът за развитието и реформите загуби фокуса си върху икономическото догонване и просперитета.

От публикувания от Министерството на финансите за обществено обсъждане Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие "България 2030" най-силното впечатление е за липсата на смелост и амбиция. Формулирането на визия и стратегически цели би трябвало да се разглежда като полето, на което авторите да опишат как искат да видят страната след десетилетие, да начертаят "голямата промяна", за която ще впрегнат ресурсите на държавното управление. Накратко, визията, целите и приоритетите трябва да отговорят на един основен въпрос – защо България през 2030 г. ще е добро място за живот.

Анализът на социално-икономическото развитие не се занимава с въпроса за разликата между България и по-богатите страни в ЕС.Докладът детайлно разкрива важните тенденции в десетилетието след членството в съюза - преориентацията на индустрията, повишаването на производителността, промяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дългосрочните структурни предизвикателства като демографските тенденции, неефективната връзка между наука, иновации и бизнес, качеството на образованието и т.н. Всичко това обаче не се дискутира в контекста на "голямата картина" - че България е далеч назад от развитите икономики в ЕС и в света изобщо.


Към 2018 г. българската икономика създава БВП на човек от населението (по паритет на покупателната способност), равен на 51% от средния за ЕС. Най-близо до нас е Хърватия – с 63%, малко след Румъния с близо 65%, и т.н. – по-важното обаче е, че като че ли дебатът за развитието и реформите в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Няма да намерим такава цел, нито дори очакване за значимо забогатяване.

Трите стратегически цели нямат обединяващ приоритет за бързо икономическо развитие. Т.нар. демографски подем би следвало да е в някакъв дълбок смисъл своеобразна метацел на всяка политика. Казано просто, всяка политика трябва да води до подобряване на дългосрочните условия за живот. Технологичната трансформация трябва да се разглежда като неспиращ феномен и инструмент в процеса на разширяване на потенциала на икономиката да създава стойност. Важно е, че се прави директна връзка между трансформацията и образованието, но за липсата на смелост говори скромната цел за снижаване на дела на учениците със слаби резултати в международното изследване PISA от 41 до 25 %.

Постигането на интелигентна индустрия зависи и от наличието на образовани и поне базово грамотни работници, и от значимо нарастване на вложения капитал. Като че ли е подценена ролята на инвестициите дори в най-пряк макросмисъл. Индустрия и услуги, базирани на знание и създаващи висока добавена стойност, изискват нарастване на капиталообразуването – ниво от 20% от БВП и 4% от БВП преки чужди инвестиции могат бързо да преобразят продуктовата и технологичната структура на икономиката.



Поставянето на социалните неравенства като проблем от същия порядък вероятно се дължи и на липсата на разбиране, че част от тях са следствие от общото ниво на стопанско развитие. Заложените цели се отнасят за съотношението в доходите между първите и последните 20% от населението и делът на хората в риск от социално изключване, без по-смело намерение за коренна промяна в шансовете за заетост, доходи, мобилност и т.н. Не се говори за забогатяване и просперитет – "богатството" е по отношение на историята, културата и биологичното разнообразие, "скорост" се използва за интернет достъп и мобилни мрежи, а "бърз" – за прехода от училище и безработица към включване в икономическия живот на младите, продължително безработните и ромите.

Документът изглежда като за високоразвита страна, а не за все още изключително бедна и периферна, с дълбоки структурни проблеми.Тази позиция изисква мащабна трансформация, при това в относително кратък хоризонт.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Инжекция от мнения и аргументи Инжекция от мнения и аргументи

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

15 ное 2019, 1402 прочитания

Колко е "дясна" политиката на ГЕРБ 2 Колко е "дясна" политиката на ГЕРБ

От седмицата

15 ное 2019, 3578 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Двата стола на Борисов

Турското нахлуване в Сирия

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10