В Брюксел обаче София изобщо не повдига темата за падането им, като вместо това премиерът постоянно се оплаква от щетите - с надежда за поредната финансова компенсация. Резултатът е, че България минава за проруска заедно с факта, че в Москва - вероятно за предател, а руски компании съмнително печелят поръчки у нас.

За турската офанзива в Сирия Борисов обявява в София, че ще подкрепя Анкара, тъй като неговият приятел "Тайпи" (Ердоган) спазвал сделката и не пускал бежанци у нас. В Брюксел обаче България не се противи на санкции или словесно осъждане (миналата седмица Унгария, спря декларацията на ЕС), само напомня колъко важни са турците за справянето с миграцията.

Резултатът е, че изглежда като страна, която си е заровила главата в пясъка и се моли авторитарният й съсед да не погледне на север. Споменаването на ситуацията с човешките права би следвало да е израз на систематична политика, а само аргумент в надпреварата за "Фолксваген".

С такова поведение Бългапия създава впечатление за нелеп опортюнист. А премиерът отговаря на въпроси с "Нито искам да знам, нито се интересувам".

Случващото се трябна да го интересува дори само заради прокламираното от години от партията на турския президент фактическо анексиране на част от Северна Сирия. Въобще, българското правителство има много над какво да се замисли.