Двата стола на Борисов

Поредният опит на Бойко Борисов да изглежда еднакво добре приет както в Брюксел, така и в Анкара или в Москва, тази седмица даде засечка.

Докато премиерът обясняваше как ще скастри европейските си колеги за неоправдани критики към Турция, Анкара преведе думите му като подкрепа за нейната военна операция в Североизточна Сирия. Което накара Борисов да се оправдава, че не това е имал предвид.

Опитът му да балансира в крайна сметка винаги дебалансира него самия. Борисов разиграва същата сценка и с Русия. В България публично казва, че е срещу санкциите, за да го чуе руското посолство в София.

В Брюксел обаче София изобщо не повдига темата за падането им, като вместо това премиерът постоянно се оплаква от щетите - с надежда за поредната финансова компенсация. Резултатът е, че България минава за проруска заедно с факта, че в Москва - вероятно за предател, а руски компании съмнително печелят поръчки у нас.

За турската офанзива в Сирия Борисов обявява в София, че ще подкрепя Анкара, тъй като неговият приятел "Тайпи" (Ердоган) спазвал сделката и не пускал бежанци у нас. В Брюксел обаче България не се противи на санкции или словесно осъждане (миналата седмица Унгария, спря декларацията на ЕС), само напомня колъко важни са турците за справянето с миграцията.

Резултатът е, че изглежда като страна, която си е заровила главата в пясъка и се моли авторитарният й съсед да не погледне на север. Споменаването на ситуацията с човешките права би следвало да е израз на систематична политика, а само аргумент в надпреварата за "Фолксваген".

С такова поведение Бългапия създава впечатление за нелеп опортюнист. А премиерът отговаря на въпроси с "Нито искам да знам, нито се интересувам".

Случващото се трябна да го интересува дори само заради прокламираното от години от партията на турския президент фактическо анексиране на част от Северна Сирия. Въобще, българското правителство има много над какво да се замисли.