С въшка на челото

Преди малко повече от два месеца премиерът Бойко Борисов беше домакин на еклектична среща. В кабинета му от едната страна на масата застанаха той, главният прокурор Сотир Цацаров, и наследникът му на поста Иван Гешев, вътрешният министър Младен Маринов, а от другата - собственици на големи футболни клубове, а до тях - председателят на БФС Борислав Михайлов.

В един глас всички се разбраха да се уважават, да спазват закона, да не купуват мачове и да не бият рефери. И таман българският футбол беше останал аха без недъзи, дойде мачът с Англия, в който цялата идилия рухна, при това с международен размах.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Българският национален отбор погина насред центъра на столицата, а вместо "Българи юнаци" в западния печат четяхме "България, ю - Наци".

Съвсем по Борисовски премиерът взе скалпа на Михайлов (с кинематографичното рамо на ГДБОП), а полицията задържа шестима фенове, подозирани, че участвали активно в расистките изцепки. Страницата може и да изглежда затворена, ако не забравяме, че:

- Ултрасите са част, макар и най-ниската, от веригата, която продължава нагоре с футболните клубове, БФС (Изпълнителният му съвет е красноречив) и институциите на държавата;



- Расизмът съществува, защото е толериран политически и дори участва в управлението.
Расисти има навсякъде, въпросът е в отпора, който им даватг и държавите, и обществата. Крайнодесните гнезда в тукашните агитки се вихрят от години, защото и ДАНС, и МВР очевидно предпочитат да не работят по това направление. Едно реално разследване ще ги сблъска със сили, от които би проличала цялата им несъстоятелност.

А отглежданите за всякакви цели агресивни структури рано или късно избиват като въшка на челото. Това именно се случи тези дни с образа на България.