На ход е Румен Радев

Авторът Теодор Славев е политолог, който работи в Българския институт за правни инициативи. Текстът е публикуван на сайта на фондацията.

На 24 октомври пленумът на Висшия съдебен съвет ще изслуша единствения кандидат за главен прокурор. Потвърждаването на Иван Гешев за водач на прокуратурата лежи на съвестта на 17 членове на ВСС – толкова са необходими, за да се изпълни законовото изискване. Процедурата обаче не приключва с това, защото т.нар. трима големи в съдебната власт се назначават с указ на президента. Радев има няколко възможни варианта за действие, но какъв ход ще избере зависи както от законовите му правомощия (и ограничения), така и от волята му да бъде държавник, а не конюнктурен политик.

Първи вариант: Радев подписва указ, без да връща решението на ВСС

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Една от опциите пред президента е да приеме решението на ВСС и да подпише указа за назначаване на Гешев като главен прокурор (ако се стигне до такъв избор). Припомняме, че бившият президент Плевнелиев подписа указа за назначаване на Сотир Цацаров за по-малко от 24 ч., след като той бе избран от ВСС, въпреки че имаше дори и процедурни основания да не го направи. Тогава процедурните правила за избора на Цацаров бяха променени в ход, по предложение на самия Цацаров. Изтичането на запис, в който екс градският прокурор на София Кокинов казва на Бойко Борисов за Цацаров "Не ми се подсмихвай, ти си го избра", потвърди витаещите съмнения, че Цацаров е избран от ВСС с благословията на изпълнителната власт. Кандидатът Иван Гешев също се радва на благоволението на силните на деня. Първо, министърът на правосъдието се отказа да издигне конкурентна кандидатура, въпреки че имаше право, и, второ – подкрепа за Гешев идва от МВР, ДАНС, но и от редица прокуратури.

Предвид достатъчното индикации, че Гешев е предпочитан от правителството и подкрепящите го сили, е малко вероятно Радев да избере този ход, освен ако не се поддаде на индиректните предупреждения към него да не се меси твърде много в избора.

Президентът е показал, че е ясна опозиция на властта, и действията му са красноречиви. Радев е много активен в упражняване на правомощията си да налага вето. Освен това парламентарната квота в сегашния ВСС е избрана от мнозинство на ГЕРБ и можем да предполагаме, че линията на опозиционност няма да се изкриви. Когато предишният ВСС прие такива процедурни правила, че да гласува председателя на ВАС, Георги Чолаков, в края на изтичащия си мандат – Радев върна решението с аргумент, че този избор трябва да бъде направен от нов състав на ВСС. Предвид настроенията в обществото спрямо кандидатурата на Гешев можем да очакваме, че Радев ще поиска допълнителни гаранции за личните и професионални качества на бъдещия главен прокурор, каквито сигнали досега е демонстрирал.



Втори вариант: Радев връща решението на ВСС, преди да подпише указ за назначаване

Конституцията (чл. 129, ал. 2) и Законът за съдебната власт (чл. 173, ал. 13) указват, че президентът може да откаже да назначи предложен от пленума на ВСС кандидат. Когато той откаже да го направи, ВСС има два варианта на действие: 1) или повторно да предложи същия кандидат, 2) или да започне нова процедура за избор.

Като че ли най-възможният вариант е Радев да върне предложения от ВСС за главен прокурор, а след това ВСС да го избере отново, след което той е длъжен да подпише указ за назначаването му. По този начин президентът ще покаже отношение към избора и кандидатурата, но пък, от друга страна, ще трасира пътя на Гешев към прокурорското кресло. Когато Радев върна решението за председател на ВАС, той го направи без мотиви, което не е задължително изискване на закона. Тогава ВСС не откри нова процедура, а директно прегласува Чолаков. От обществена гледна точка е важно Радев да мотивира връщането, защото гражданите имат нужда да чуят с какво не е съгласен президентът и в този смисъл да представи пред ВСС своето виждане. В идеалния случай ВСС следва да обсъди мотивите и да се съобрази с тях или пък да ги отхвърли.

Българската история познава и случаи на силно политическо противопоставяне, при които се стигна до връщане на предложения Бойко Рашков. Тогавашният президент Петър Стоянов отказа да подпише указа, Народното събрание смени състава на ВСС, които избраха фаворита на властта – Никола Филчев, а Стоянов прие този избор. Скандалният мандат на Филчев е може би най-очевадното доказателство как политическите поръчки за избор на главен прокурор рикошират върху цялото общество.

Трети вариант: Радев не приема решението на ВСС и инициира промени в Конституцията

Президентът не е обвързан с преклузивни срокове, в които да подпише указ за връщане на предложения кандидат или пък за назначаването му. В случай че това не стане до 10 януари 2020 г., когато изтича седемгодишният мандат на Цацаров, ВСС ще трябва да избере временно изпълняващ функциите на главен прокурор. В тази хипотеза Цацаров ще е с отслабено влияние във ВСС.

И тъй като чл. 154, ал. 2 дава право на президента да прави предложения за изменения и допълнения на Конституцията, теоретично Радев може да откаже да подпише указ за назначаване на нов главен прокурор, докато Народното събрание не разгледа предложенията му. Този вариант може и да звучи фантастично, но не е невъзможен на теория. Предприемането на такъв ход от страна на Радев изисква много смелост и политически кураж, защото атаките срещу него ще са от всички фронтове. БСП се изживява като пазител на Конституцията и е декларирала нежелание за активност по темата съдебна реформа, оставяйки я в политическия арсенал на "новите" десни. Тоест Радев не може да очаква възторжена подкрепа от "своите".

В началото на годината обаче Румен Радев започна серия от срещи с представителите на съдебната и изпълнителната власт, както и с професионални и неправителствени организации за критериите при процедурата за избор на главен прокурор. На 12 юни тази година Радев организира кръгла маса с представители на различни организация, на която се обсъждаха както критериите за избор на главен прокурор, обществените очаквания към процедурата и правомощията на главния прокурор. Особено интересна е последната формулировка, защото тя е намек за промени в техния обхват. След срещата обаче не последва нищо. Радев и досега не е обявил публично какви са неговите очаквания от бъдещия главен прокурор.

Ако президентът има намерение да надскочи дребната полемика и иска да остане в историята като държавник, той може да го направи, като предизвика политическия разговор за недовършената съдебна реформа и ролята на прокуратурата. Подобен акт би бил доказателство доколко той свързва думи и действия. Радев е преполовил мандата си и е крайно време да излезе от сферата на думите и да покаже на така критикуваното от него статукво, че е сериозен играч с решимост да промени системата. Така че на ход е президентът.