Ако някой смята, че тези изводи са натягане на статистиката или не се отнасят за България, може да прегледа появилия се, както обикновено по това време на годината, доклад на "Креди Суис" за глобалното богатство. В него за България се обобщава, че след 2000 г. ръстът на общото богатство на страната е малко над девет пъти, а това на хората със среден обществен статус, т.е. медианен статус (при него стойностите на богатството са честотно разпределени така, че да има еднаква вероятност да паднат над или под средната стойност) – над десет пъти. При различна методика, същата динамика на богатството се наблюдаваше и от колегите от "Индъстри Уоч".

Успехът на България и другите страни е толкова огромен, че трудно подлежи на обозрение. Но историята, според която по някакъв начин някои аспекти от живота преди 1989 г. са били по-добри, е абсолютно погрешна. Картината е същата и в по-дългосрочна перспектива: благополучието на нашите страни, включително България, е на най-високо равнище от около 150 години насам.

Но 2000 г. е много важна не защото оттогава са обзорите на "Креди Суис". Това е първата година след края на прехода, свършил във всички страни, присъединили се по-късно, през 2004-2007 г., към ЕС.

Преходът е придвижване от едно към друго място във времето и пространството. В смисъл на геополитическа ориентация той свършва през 1998-1999 година, когато тези страни започват преговори за присъединяване към ЕС. След 1999 г. страната се придвижва по траектория, зададена от реформите на 1997 и 1998 г. На тях се дължи благосъстоянието. Общественото недоволство от "прехода" произтича почти напълно от наследството от режима преди 1989 г. и политическите пристрастия на нашето съвремие.

В политически смисъл преходът свършва с утвърждаването на многопартийната избирателна система, т.е. с вторите общи избори на 13 октомври 1991 г. След това смяната на управляващите партии става вече по гарантирано мирен начин и вследствие на свободното волеизявление на избирателите. Такова волеизявление в България не е имало 55 години преди 1989 г. и изборите през 1991 г. доказват, че връщането назад е почти невероятно.

Икономиката не е всичко и не обяснява всичко. Но тя дава относително ясен ориентир какво е придвижването и кога то приключва.

------------

Криворазбраната цивилизация

Какво ще прави "градската десница" със селяните

От коментар на политолога Евгений Дайнов за Offnews.bg

Някои хора тялом успяха да влязат в 21-ви век, но си оставиха главите в 20-ти. Това е обяснението за драмите, набъбващи в средите на "градската десница" в София след първия тур на изборите.

Фотограф: Капитал

Да започнем със самия етикет, с който тези хора все по-често определят себе си, макар той да беше измислен от външни на тях среди. "Градска десница"? Първият въпрос към този етикет е чисто процедурен: какво правим със селяните? София все пак включва 34 села; а "градската" идентичност на градове като Банкя, Бухово и Нови Искър е силно под въпрос.

Още по процедурен път, когато се наречеш "градска", доброволно обръщаш гръб на един немалък процент от гласоподавателите. Да видим втория, същностния въпрос: "десница"? Този въпрос е важният, защото всички спорове и драми се въртят покрай него. Никой (т.е. освен селяни като мен) не страда за отритнатите села; но маса народ вече години се върти в кръга "кой е по-най-истински десен".

Тук капаните са повече от един. А той, единият, е очевиден.

Ако Демократична България е среда от "десни" хора, то по какви точно причини те не биха подкрепяли кандидатите на ГЕРБ, които също са "десни"? Имат си и тапия за това, в качеството си на пълноправни членове на ЕНП. Ако "дясно" изчерпва идентичността на ДБ, как биха могли легитимно да откажат на флирта, предложен им в изборната нощ и от Борисов, и от Фандъкова? Флиртът и на двамата е основан точно на посланието "ние сме десни, вие сте десни – даже сте градска десница (т.е. по-умни дори от нас), айде да сме заедно на балотажа срещу тая червена костинбродска кукувица..."

Другите капани са по-фундаментални и това личи в момента покрай попържните по темата "тоя Бонев ни сцепи гласовете". Нищо не е сцепил човекът, тъй като е единственият кандидат, чийто глас е съставен от цели 65 процента от хора, които не са гласували за основните партии преди. Т.е.: неговите гласоподаватели просто нямаше да гласуват, ако той не беше се явил.

Не е "откраднал" гласове от "градската десница". А не е, защото профилът на неговите избиратели предимно не е "десен" и това го знае всеки, който е общувал с тях. Това са прогресивни, будни млади хора, смятащи Европа за свой естествен дом. Повечето ми студенти в последните години са такива. И – дръжте се здраво за стола – смятат себе си за "леви", или "зелени", или и двете.

Това е положението.

Както в цяла "градска" Европа, така и в "градска" България демографската картина на политическите ценности е ясна. Колкото си по-млад – толкова за по-ляв мислиш себе си. И няма никакъв, ама никакъв начин някой да убеди тези млади хора, че: първо, те са десни; и, второ, че като такива са длъжни не да цепят гласа, а да си гласуват за ДБ. И ако не го направят са някакви предатели на дясното. Не са, обаче, защото не са "десни". И в техните очи онези, които им говорят подобни неща, са някакви леко истерични чичковци-динозаври, някак примъкнали се в 2019 година с мислене от 1999 година.

---------

Междинен резултат

Как се справи ГЕРБ без Цветанов?

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Окончателните изборни резултати още не са обявени от Централната избирателна комисия (ЦИК), но не е изненада, че за 11-ти пореден път ГЕРБ са първа политическа сила на избори. Макар и с по-малко общински съветници от предишните местни избори и най-вероятно с по-малко кметове от досегашните 129 (от общо 265 общини).

Фотограф: Анелия Николова

"Докато сме първа политическа сила, няма отстъпление", заяви пред журналисти премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, определил резултатите като "безапелационна победа" и бой на БСП. В следизборните студия политолози ги изтълкуваха като затвърждаване на статуквото поради липса на алтернатива и вероятност ГЕРБ да изкара пълен трети мандат.

Как се справи ГЕРБ без Цветанов? Въпреки първия за ГЕРБ балотаж в София, според Борисов, не са се оказали верни предсказанията за отстъпление на ГЕРБ в смесените райони, дошли откъм доскорошния Втори. Но по БНТ Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" заяви, че "ДПС разширява своята електорална биография, особено на Северозапад".

Със София започна интригата на тези местни избори - и със София ще завърши, или ще прерасне в нова, на 3 ноември. Разликата от близо 40 000 - 50 000 гласа между Фандъкова и Манолова веднага подхрани две спекулации: а) дали в столицата не може да се повтори прецедентът от Будапеща, където унгарската опозиция в лицето на леви и десни партии се обедини срещу авторитарния Орбан и б) дали президентът Румен Радев няма да се "включи" в прегрупирането на силите за втория тур - например с отказ да подпише указа за новия главен прокурор Иван Гешев срещу мобилизиране на (някаква) подкрепа за Манолова от градските десни.

Още в изборната нощ тръгнаха залози коя от двете претендентки биха подкрепили избирателите на градската десница на втори тур. Фандъкова и Манолова вече се обърнаха с послания към тях - първата към "десните", втората към "кандидатите на промяната". Зам.-председателят на БСП Кирил Добрев с едно изречение затри усилията на бившия омбудсман да изгради образ на "независим кандидат", заявявайки, че "за левицата в София това е първият балотаж от 2005-та насам".

На въпрос дали е сигурна победата на Фандъкова на балотажа, Борисов отговори: "Никога нищо не е сигурно в тоя живот. Единственото сигурно нещо е Орландовци".