Мнения Daily - Предопределен ли е изборът на главен прокурор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Предопределен ли е изборът на главен прокурор

Мнения Daily - Предопределен ли е изборът на главен прокурор

И още: Изкуственият интелект може да застраши отворените общества; Работа в България: има ли желаещи?

2953 прочитания

© Георги Кожухаров


Президентът ще има втори шанс да сезира Конституционния съд за назначаването на Иван Гешев.

Маневри в третата власт

Предопределен ли е изборът на главен прокурор

От коментар на Екатерина Баксанова за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

През изминалата седмица президентът на Република България отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и върна предложението на Висшия съдебен съвет. Имайки предвид неограничените правомощия на главния прокурор, неговият избор и назначение са едно от най-важните събития за тази година, не само по отношение на съдебната власт, но и за обществото като цяло.

Президентът върна предложението за назначаване мотивирано, въпреки че задължение за излагане на мотиви не съществува. По същество и категорично той посочи основните проблеми, свързани със състоялия се избор на нов главен прокурор:

  • наличието само на един номиниран кандидат като делeгитимиращ елемент на избора и неосъзнатост на демократичните механизми;
  • имплицитна подкрепа от страна на изпълнителната власт, която "в лицето на министъра на правосъдието отказа да номинира втори кандидат";
  • подмяната на автентичния глас на гражданското общество: "в разрез със закона превес над мнението [на] обществените организации взе масираната, служебна, институционална подкрепа".

Връщането на предложението без предприемане на други действия всъщност не променя резултата от процедурата, единствено я забавя (Цацаров, Магдалинчев, Машева ясно дадоха да се разбере, че ще има прегласуване на същия кандидат). Той обаче можеше да е различен, ако президентът се бе възползвал от конституционното си правомощие да сезира Конституционния съд (КС) с цел тълкуване на разпоредбата на чл.129, ал. 2 от Конституцията.

Това е необходимо, тъй като е налице неяснота относно стъпките, които Пленумът на ВСС следва да предприеме след отказ от подписване на указ за назначаване на някой от "тримата големи". Практиката по приложението на тази процедура е противоречива. Когато Петър Стоянов върна предложението за назначаване на Бойко Рашков, ВСС рестартира процедурата за избор, която завърши с назначаването на друг за главен прокурор – Никола Филчев. Когато ВСС избра Георги Чолаков, Румен Радев отказа да подпише указ за назначаване, но след връщането на предложението, ВСС само прегласува кандидата, без да инициира нова процедура. В този контекст искане за задължително тълкуване на разпоредбата от КС е особено необходимо.

Стриктното тълкуване на чл.129, ал. 2 от Конституцията води до извода, че президентът следва автоматично да назначи Иван Гешев, ако той бъде прегласуван от ВСС и повторно предложен на президента. Така президентът изглежда, че ще е изпуснал историческия момент за реални действия, свързани с конкретната процедура, тъй като се лишава от основния си коз – сезирането на КС и евентуално започване на нова по-плуралистична процедура. Имайки предвид обаче, че президентът върна предложението за назначаване въз основа именно на това, че процедурата е опорочена, формално прегласуване на същия кандидат от ВСС (без рестартиране на цялата процедура по избор) му дава втори шанс за сезиране на КС. Това не следва да се третира като отказ от подписване на указ за назначаване, а ще е изчакване на произнасянето на съда.

-----------

Брекзит и изборът на Тръмп може и да не са най-ниската точка.

Дистопия

Изкуственият интелект може да застраши отворените общества

От коментар на милиардера Джордж Сорос за "Проджек синдикейт". Преводът е на "Дневник"

Падането на Берлинската стена в нощта на 8 ноември 1989 г. драматично и внезапно ускори рухването на комунизма в Европа. Краят на ограниченията за пътуване между Източна и Западна Германия нанесе смъртоносен удар на затвореното общество на Съветския съюз. В този дух това бе и апогеят на възхода на отворените общества.

Фотограф: Георги Кожухаров

Три десетилетия по-късно ситуацията е много по-различна. Международното сътрудничество е изправено пред сериозни препятствия и доминиращата тенденция стана национализмът. Засега национализмът се оказва много по-силен и разрушителен, отколкото интернационализма.

Този резултат не беше неизбежен. След рухването на СССР през 1991 г. САЩ се оказаха единствената оцеляла суперсила, но не успяха да изпълнят отговорностите, които вървят с тази позиция. САЩ се интересуваха много повече да се наслаждават на плодовете от победата в студената война. Страната не успя да подаде ръка за помощ на страните от съветския блок, докато бяха в безизходица. Затова и Вашингтон прибегна до рецептите на неолибералния Вашингтонски консенсус.

Това бе и моментът, в който Китай поеха по впечатляващия път на икономически възход, подпомогнат от влизането - с американска помощ - в Световната търговска организация и международните финансови институции. В крайна сметка Китай измести СССР като потенциален съперник на САЩ.

Вашингтонският консенсус предполага, че финансовите пазари са способни да коригират собствените си ексцесии и ако това не стане, централните банки ще се погрижат за провалилите се институции, като ги слеят в по-големи структури. Това бе измамно убеждение, както го демонстрира глобалната финансова криза от 2007-2008 г.

Крахът от 2008 г. сложи край на безспорното глобално доминиране на САЩ и значително ускори възхода на национализма. Това се превърна и в приливна вълна срещу отворените общества. Защитата, която те получаваха от САЩ, винаги е била косвена и понякога недостатъчна, но отсъствието ѝ ги остави под заплахата от национализъм. Отне ми известно време да осъзная това, но свидетелствата са неоспорими. Отворените общества по света са принудени да преминат в отбрана.

Искаме ми се да вярвам, че най-ниската точка бе през 2016 г. с референдума за Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент, но историята ще се произнесе дали това е така. За отворените общества бъдещето е помрачено от изключително бързото развитие на изкуствения интелект. Той може да създава средства за обществен контрол в помощ на репресивните режими, но това е и смъртна опасност за отворените общества.

Изходът от всичко това е непредвидим, тъй като зависи от няколко решения, които още не са взети. Живеем в революционни времена, когато спектърът от възможности е много по-богат от обичайното и резултатът е още по-несигурен от този в нормални времена. Всичко, на което можем да държим, са собствените ни убеждения.

--------

Вместо да образова ромите, бизнесът иска да внася работна сила от чужбина.

Заетост

Работа в България: има ли желаещи?

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Дали ако виетнамци, а не български роми поставяха настилките по "Граф Игнатиев", работата щеше да е по-качествена? Именно в строителството е констатиран най-големият недостиг на кадри. Съдейки по изпълнението, изглежда никой не е инвестирал в квалификацията на ромите, за да свършат по-добре възложената им работа. Вместо в партньорство с държавата да инвестират в подобни усилия, българските предприемачи настояват властта да облекчи условията за внос на работна ръка от Молдова, Украйна, Индия, Грузия, Армения, Виетнам. Тоест, работници от страни извън ЕС, съгласни да работят за такива заплати и при такива условия, които със сигурност няма да привлекат работещите в чужбина българи.

Фотограф: Цветелина Белутова

Един пример от Виетнам: в тази азиатска страна минималните възнаграждения варират между 126 и 180 долара. Ако склонят да постъпят в българската текстилна индустрия, работниците от Виетнам ще получават 350-400 евро месечно, не повече. Още в началото на тази година виетнамската информационна агенция предаде, че България се нуждае от хиляди виетнамски работници в строителството, шивашката и текстилна промишленост, селското стопанство и медицинското обслужване.

Вчера новина по темата дойде и от българското правителство. Вицепремиерката Марияна Николова съобщи, че правителството обсъжда промени за българското гражданство, както и облекчаване на режима за работници от трети страни. "В момента, в който сме готови, ще съобщим какви ще бъдат съответните предимства. За уседналост говорим, както и за възможности, които да облекчат режима за влизане в Република България", заяви Николова. Без повече подробности.

В България граждани на трети страни имат право както на сезонна, така и на постоянна заетост. По неофициални данни, техният брой не надхвърля 10 000 души, като над три четвърти са заети в бранша с едни от най-ниските заплати - туризма. Над 8 000 души от Украйна, Молдова и Киргизстан са били наети в сектора през изминалия сезон.

Но дори и да облекчи бюрократичните процедури, България, смятана за най-бедната страна в ЕС, ще се конкурира за работници с останалите държави в Европа. Германия например ще приема годишно до 25 000 квалифицирани специалисти от държави извън ЕС, а Великобритания обяви, че ще увеличи четирикратно годишната квота за сезонни работници. При това положение какви конкурентни предимства може да предложи България - добро здравеопазване, добри условия за живот, толерантност към чуждоземците? Важно е да си отговорим на този въпрос.

В същото време в бюджета за 2020 година управляващите обявяват повишение на пенсиите и нов ръст на заплатите в бюджетния сектор. Тоест, някой ще трябва да изработи тези средства. Но навръх 30-тата годишнина от началото на промените България все така се изпразва и откъм "мозъци", и откъм работна ръка.

Президентът ще има втори шанс да сезира Конституционния съд за назначаването на Иван Гешев.

Маневри в третата власт


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK