С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 14 ное 2019, 15:17, 4802 прочитания

Оценка на апокалиптичната визия на Макрон

Европа е "на ръба на пропаст", твърди френският президент. Прав ли е?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Днес Европа дължи своето съществуване на САЩ. Америка се би в две световни войни на европейска земя; американската дипломация даде основи на това, което стана Европейски съюз; американски оръжия защитиха Западна Европа от съветска инвазия; американски държавници надзираваха германското обединение. Сега в драматично обръщение към всички европейци френският президент Еманюел Макрон предупреждава, че САЩ развързват връзката с Европа. Старият континент е "на ръба на пропаст", посочва той. Освен ако не се събуди за реалността, "повече няма да контролираме нашата съдба".

Апокалиптични краски


В кабинета си в Елисейския дворец Макрон говори пред Economist в апокалиптични краски (вижте интервюто тук). Трансатлантическият съюз НАТО е в състояние на "мозъчна смърт", казва той, и Европа трябва да сформира свои собствени военни сили. ЕС се възприема просто като пазар, но трябва да действа като политически блок – със съответните мерки за технологиите, данните и климатичните промени. Предишни френски президенти са твърдели, че Европа не може да разчита на САЩ и трябва вместо това да се преориентира към Франция. Макрон не само повтаря това. Той смята, че Америка и Европа имат общи интереси, и сам работи неуморно за запазване на добрите връзки с президента Доналд Тръмп. Но уточнява, че за първи път САЩ имат държавен глава, който "не споделя нашите идеи за европейския проект". И дори Тръмп да не бъде преизбран, исторически процеси раздалечават старите съюзници.

Американските приоритети се променят. Когато президентът Барак Обама, който се стремеше към преориентиране към Азия, избра да не наказва употребата на химически оръжия в Сирия, това показа, че САЩ губят интерес към Близкия изток. Скорошното решение на Тръмп да изостави американските партньори в Сирия – кюрдите, не само затвърди тенденцията, но също така подкопа НАТО. Америка не уведоми своите съюзници и Турция, която е член на НАТО, нахлу в Сирия. "Стратегически и политически трябва да признаем, че имаме проблем", обобщава Макрон.

Попитан дали е уверен, че атака срещу едни член на НАТО днес ще бъде възприета като атака срещу всички – идеята, която е залегнала в основите на алианса, френският президент казва, че не знае. Той признава, че НАТО процъфтява оперативно, но призовава Европа да "прецени повторно какво е НАТО в светлината на американските ангажименти".



ЕС и мащабът на предизвикателствата

И допълва, че Старият континент все още не е проумял мащаба на предстоящите предизвикателства. Все още смята, че само търговията ще може да осигури световен мир. Но САЩ, които досега гарантираха глобалната търговия, стават протекционисти. Авторитарните сили са във възход, включително Русия и Турция, които са на европейските граници. Докато Америка и Китай харчат огромни суми за изкуствен интелект, който възприемат като съществен компонент от тяхната "твърда" сила, ЕС отделя прекалено голямо внимание на индустрията. Макрон предупреждава, че бавната, отнесена Европа трябва да отвори очи и да се подготви за един по-безкомпромисен свят.

Призив към действия

Това е учудващо мрачна картина, рисувана от центристки европейски политик, който е и отявлен интернационалист. Но също така е и обмислено от страна на Макрон пришпорване към действие.

Трудно е да се преувеличи степента на промяната, която той изисква от европейците. Да вземем например отбраната. Макрон смята, че неговата нова Европейска инициатива за интервенция и пактът на ЕС за Постоянно структурирано сътрудничество, подкрепени от Европейския фонд за отбрана, могат да интегрират военни операции и да стимулират европейските военни възможности, като дадат основи на европейската пост-НАТО отбрана. Но тези кубчета за строителство са недоразвити. Американското оттегляне ще остави големи празнини в области като въздушната и ракетната отбрана, разузнаването и наблюдението, както и зареждане с гориво във въздуха. Военният бюджет на САЩ е два пъти по-голям в сравнение с цялата останала част от НАТО. Европейските правителства няма да искат да запълнят дупките, тъй като имат други приоритети. Може да се окаже по-лесно НАТО да се адаптира, така че едновременно да пази Европа и да бъде по-полезен за Америка.

А също и дипломацията. Макрон смята, че Европа може най-добре да установи своето глобално влияние като сила, която посредничи между Китай и САЩ. По думите му нейната роля ще бъде "да попречи на целия свят да се подпали". Първата стъпка ще бъде да консолидира силите си в своя собствен регион, като изгради наново отношенията с Русия – задача, за която той признава, че може да отнеме десетилетие.

Тази амбиция обаче предполага единство на целите, което ЕС рядко постига. Голяма част от членките са склонни да избягват "твърдата" сила в замяна на външна политика, фокусирана върху човешките права и търговията. Както предложението на Макрон за Русия показва, политиката на силата изисква да общуваш с хора, чиито действия не одобряваш. За него политиката, основана на практическите съображения (realpolitik), е необходима, за да се наложат европейските ценности. Не е ясно обаче дали неговите европейски колеги ще са на същото мнение.

Накрая и индустриалната политика. Макрон иска държавата да взема стратегически решения за ключовите технологии и подкрепя създаването на т.нар. европейски шампиони. Това предполага да се насочват средства и договори към политически свързаните компании. По-добър начин за изграждането на процъфтяваща технологична екосистема би било насърчаването на по-голяма конкуренция. Ако Макрон не подкрепи това, защо другите да го правят?

Бъдеще без неизменната подкрепа от САЩ
Някои държави, като Полша и балтийските страни, ще се притеснят от идеята да се разделят със САЩ и да се насочат към разведряване с Русия.


Формулата на ЕС е уникална – договорка между държавите, без наличието на хегемон, която запазва мира. Но как да накараш 27 страни плюс Великобритания – голяма икономика, която се готви да напусне ЕС, да се съгласят с изграждането на напълно функционални въоръжени сили? Какво остава да се убедят враговете на Европа, че тези сили ще бъдат използвани? Критиците на Макрон го подиграват, че се "опиянил от властта". Някои държави, сред които Полша и балтийските страни, ще се притеснят от идеята да се разделят със САЩ и да се насочат към разведряване с Русия. Други, като например Германия, Италия и Испания, са прекалено затънали във вътрешни грижи, за да възприемат такава глобална визия.

Много пъти в миналото похвални призиви към Европа да засили влиянието си в световен мащаб са оставали без последствия. Този път трябва да бъде различно, настоява Макрон. Той иска от своите европейски колеги да си представят как Европа ще вирее в един опасен свят без неизменния съюз със САЩ. Как ще се справя с Русия, като конфликти и религиозен фундаментализъм разтърсват Близкия изток и Северна Африка, и с авторитарната заплаха, идваща от Китай? Той заслужава отговор.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Капитал #46

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (15 - 21 ноември). В броя ще прочетете още:

- Малките в голямата игра за София
- Прав ли е Макрон в апокалиптичните си оценки за НАТО и ЕС?
- Раждането на 5G в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Колективният линч не е по-различен от лидерска диктатура 2 Мнения Daily - Колективният линч не е по-различен от лидерска диктатура

И още: Лъжата е по-силна и по-шумна от истината

10 дек 2019, 884 прочитания

Мнения Daily - Фандъкова се държи като НРБ при аварията в Чернобил Мнения Daily - Фандъкова се държи като НРБ при аварията в Чернобил

И още: Ченгетата искат пак да сме в съветска орбита; Производството ни е с все по-висока добавена стойност

9 дек 2019, 5885 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
За демокрацията и дясното, където Борисов го няма

Нахвърлянето срещу "Демократична България"

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10