Нормално е AirBnB бизнесът, след като вече порасна достатъчно и се утвърди, да бъде регулиран в някаква степен и да плаща данъци. По темата има нещо като обществен консенсус. Искат го министерствата на финансите, на туризма, общините и хотелиерите. Дори самите участници в бизнеса не са рязко против идеята. Но регулацията на действащ бизнес, особено базиран онлайн, е деликатна материя.

А тук подходът беше доста необмислен и груб. Първото неприятно усещане е, че за бизнеса все още се мисли само като за златна кокошка, без в сметките да се слагат ефектите върху средата и общностите, нито пък да се помисли как точно работи той. Копират се аналогови практики от миналия век дори за компании, родени от дигитализацията. Предвижда се дори спиране на достъпа до онлайн сайтове по китайски модел.

Втората червена лампичка е начинът, по който политиците се опитват да наложат промяната - по темата се говори с години, а конкретните законови текстове се внасят прибързано, между две четения в друг закон, и най-важното - задължително без дискусия със заинтересованите страни, без предварителна комуникация и без ясна оценка за евентуалното въздействие. Логично общественото мнение се изправя на нокти и прави спонтанен, понякога твърде емоционален брейнсторминг. А някъде малко по на запад вече има работещи международни практики.