Как да се контролира политическата реклама
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се контролира политическата реклама

Марк Зукърбърг, който продължава да твърди, че Facebook няма да регулира политическа реч, вече дава признаци за колебание

Как да се контролира политическата реклама

Демокрация и интернет

The Economist
3411 прочитания

Марк Зукърбърг, който продължава да твърди, че Facebook няма да регулира политическа реч, вече дава признаци за колебание

© Reuters


Политиците, а не техлидерите трябва да вземат нещата в свои ръце.

През 1859 г. в. New York Times пише, че телеграфът ще помогне много на политиката: "Телеграфът дава на оратора една аудитория - и на изток, и на запад, която е голяма колкото Съюза". А това пречи да се обещава облекчаване на режима за алкохола в един град и затягане в друг.

Век и половина по-късно интернетът – далечният роднина на телеграфа, за пореден път трансформира политиката. Социалните мрежи се превърнаха в предпочитаната платформа за политици да разпространят посланията си. Резултатът може да се види при американските и британските избори. Онлайн рекламата, която преди десетилетие беше скромна, сега съставлява около половината от общата реклама.

Този път изглежда по-различно. Елизабет Уорън, която е кандидат за президентския пост в САЩ, обвини Facebook, че "взима пари, за да промотира лъжи", визирайки решението на компанията да не проверява съдържанието на политическите реклами в мрежата си. (За да демонстрира тезата си, Уорън купи реклама, твърдяща без да е вярно, че основателят на Facebook Марк Зукърбърг е подкрепил Доналд Тръмп за втори мандат). Във Великобритания управляващата Консервативна партия е прегърнала дезинформацията. Всичко това е само част от по-голямо притеснение, че интернет не е доброжелателен източник на полезна информация, а се е превърнал в блато от лъжи, грешни насоки и конспиративни теории, които вредят на политиката.

Притеснени от раздразнението на американските политици, които ги регулират, някои техкомпании променят правилата си. Twitter ще забрани почти цялата политическа реклама. Google, който притежава YouTube, казва, че ще забрани реклами с абсурдно неверни неща и ще ограничи таргетирането на специфични групи хора. Засега Facebook държи на позицията си, че няма да регулира политическа реч, макар че дава признаци за колебание.

Зукърбърг е непопулярна личност тези дни. Но в случая е прав. Правилата на дигиталната демокрация не трябва да бъдат определяни в заседателните зали на дузина американски компании, да не говорим за китайските в бъдеще. Ако политиците искат да променят поведението на кандидатите, инструментите са в ръцете им. Тяхна работа е да изготвят законите, по които всички, включително технологичните компании, трябва да работят.

Политиците са се съгласявали и преди дали и как да регулират други медии като радиото, телевизията и вестниците. Правилата, създадени за аналоговите демокрации, предлагат относително ясна отправна точка за дигиталните. В Америка например телевизиите са задължени да обявяват източника на политическа реклама. Същото трябва да важи и за ситуацията онлайн. Великобритания е много по-стриктна. Политическата реклама е предимно забранена по телевизията и радиото с изключение на ограничен брой силно регулирани "политически партийни емисии". Отново не е ясно защо правилата за онлайн видеата трябва да бъдат по-облекчени от тези за клиповете, появяващи се по телевизията.

Една от новите опасности са микроцелевите реклами, насочени към малки групи, за които се смята, че ще са най-възприемчиви към определени послания. Те може да помогнат на политиците да се справят с конкретни притеснения на гласоподавателите, но с възможността за злоупотреби, която дават, може да стимулират именно лицемерните кампании, които телеграфът трябваше да премахне.

Прекалено рано е да се ограничава микротаргетирането. Трудно е да се прокарат ясни линии, а политиците не трябва да стигат дотам взаимно да забраняват речите си. Те трябва да наложат прозрачност и да гарантират, че всеки може да проучи дори стриктно таргетираните реклами. Така и самите политици биха имали доказателства за нечестна игра от страна на своите опоненти. Техгигантите вече предприемат подобни действия доброволно. Това може да улесни превръщането им в законови изисквания.

Друга разлика между старите и новите медии е, че техкомпаниите се разпростират надалеч по начин, по който вестниците и телевизията никога не са могли. Демокрацията обаче остава местно решение. Различните държави имат различни традиции, но ако правителствата решат да затегнат правилата относно онлайн рекламата, резултатът ще бъде изобилие от закони, които техфирмите ще трябва да спазват. Това ще бъде бреме, но е цената на успеха.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Политиците, а не техлидерите трябва да вземат нещата в свои ръце.

През 1859 г. в. New York Times пише, че телеграфът ще помогне много на политиката: "Телеграфът дава на оратора една аудитория - и на изток, и на запад, която е голяма колкото Съюза". А това пречи да се обещава облекчаване на режима за алкохола в един град и затягане в друг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dr.web avatar :-|
    dr.web

    Едно нещо не мога да си обясна, не му ли е ядно на Зукърбърг, че в мрежата има всякакви откачалници и идийоти, които и без друго "скучаят" и "само чакат" такива "благодатни..." "мрежи като социалните..." А сега, както се вижда и от тази онлайн публикация, когато се намесят (а те го правят поне от десет години, по скромното и лично мнение на пишещият тези редове!) и рекламаджийските интереси на водещи компании, на концерни, на корпорации и т.н., с други думи - опасно вече взе да става за "наивници в мрежата", като не е задължително наивниците да са на средна възраст.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK