Мнения Daily - Климатичният апокалипсис е новото знаме на борбата със статуквото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Климатичният апокалипсис е новото знаме на борбата със статуквото

Reuters

Мнения Daily - Климатичният апокалипсис е новото знаме на борбата със статуквото

И още: Домовете за изоставени деца: 12 години по-късно; Може ли да си свободен журналист, когато си взет като слуга?

6117 прочитания

Reuters

© Reuters


Малцина отричат факта, че в климата настъпват промени.

Новото ляво

Зелените алармисти са обикновени тарикати като Ленин и Троцки

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Апокалиптичните прогнози и претенции на крайната левица имат обща логика, обща матрица. Ако политическото поведение на крайнолевите е принципен заложник на непреодолим стремеж за радикална промяна, за унищожение на заварения свят и замяната му с "по-добър", то тогава действителността няма особено значение. Важно е да се тръби, че статуквото води към катастрофа - ни повече, ни по-малко.

Забележете какво стана с движението за човешки права на сексуалните малцинства. След като еднополовите двойки получиха възможност да сключват брак и да осиновяват деца, политическите движения, които се бореха за това, трябваше да се саморазпуснат. Но те не го направиха - още на другия ден започна люта битка за "правата" на транссексуалните малцинства. Тази битка се води върху идеологическа платформа, отричаща биологичната определеност на човешкия пол, и активистите налагат правила за "смяна на пола", които вече засягат и невръстни деца. Ако допуснем, че този нов сегмент в развитието на "сексуалната революция" приключи с победа на прогресивните сили над здравия разум - бедна ви е фантазията към какво още по-светло бъдеще ще ви поведат левичарите - политически активисти.

Това е състоянието и в дебата за климата. Малцина отричат факта, че в климата настъпват промени. Поради пределната сложност на системата на климата тези промени се оценяват различно от компетентните представители на физиката и климатологията, но левичарските идеолози са чужди на всяка умереност. Климатичният апокалипсис е новото знаме на борбата със статуквото - новата идеология, призвана да унищожи омразния капитализъм... Който между другото произведе глобализацията, а глобалните финансови елити се оказаха добри партньори на глобалните левичарски екологични елити в посока на претенциите за глобално управление, насочено срещу националния суверенитет.

Човешката самоосъзнатост за връзката между общество и природа трябва непрекъснато да нараства. Спъва я идиотската псевдоекологична идеологическа гарнитура на климатичния алармизъм. Спрете да пътувате със самолет, не раждайте деца, не яжте месо (което не е лошо решение, ако е предмет на личен избор)... списъкът може да бъде продължен. Според мен - спрете да слушате съветите на хора, които получават огромни суми пари, за да ви назидават как да живеете под претекста, че знаят какво се случва - за разлика от вас. Постарайте се да не се озлобявате срещу сериозната, хуманистична екология, като я бъркате с умопобърканите лозунги на климатичните алармисти. Лидерите им са обикновени тарикати - като Ленин и Троцки, а повярвалите им са заблудени хора, които в един момент ще осъзнаят, че са провалили живота си, доверявайки се на жадни за власт екстремисти.

-------

Моделът от институциите е пренесен в груповите домове.

Социални "грижи"

Домовете за изоставени деца: 12 години по-късно

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Дванайсет години след филма на Би Би Си "Изоставените деца на България", показал ужасяващите условия в един "дом за социални грижи", историята се повтаря. Не съвсем буквално, защото някои неща все пак са се променили. Част от големите "институции" за изоставени деца с увреждания като тази в Могилино междувременно са закрити. Построени са нови, по-малки, по-чисти и по-добре обзаведени "групови домове от семеен тип". Официалната статистика, доколкото може да ѝ се вярва, също изглежда по-прилично: децата вероятно са по-малко - като цяло и "на единица площ".

Фотограф: Асен Тонев

В най-същественото обаче промяна няма. Както показаха тези дни доклад на една международна правозащитна организация и нов филм на Би Би Си, днешните обитатели на тези домове прекарват времето си горе-долу в същите условия и при същото отношение като някогашните герои на филма за Могилино. Лишени от всякакви шансове и права. И обречени на изолация доживот. Само дето са скрити на друго място.

"Моделът от институциите беше пренесен в груповите домове", свидетелства бивш служител на Държавната агенция за закрила на детето. Затова се повтарят същите покъртителни кадри на бездействащи, захвърлени и обездвижени деца, които се люлеят напред-назад и блъскат главите си в стената. Повтарят се и същите ужасяващи "грижи". "Най-сериозният проблем се свежда до това, че персоналът не знае какво да прави, за да помогне на децата или да ангажира вниманието им. (...) Когато децата бъдат насочени към нас, те са тежко упоени до степен, че се питаме как е живо това дете. Медикаментите се използват като заместител на грижата", разказва детски психолог от отделение по детска психиатрия в София - един от малцината такива специалисти в страната.

Първата причина за това е в подхода на държавата към тях. Така наречената "деинституционализация" е поредният пример за добра като замисъл, но половинчата като изпълнение реформа, в която крайната цел е подменена от средството за нейното постигане. Строителството на новите "групови домове от семеен тип" поглъща огромната част от парите (което вероятно е много добре за някоя и друга строителна фирма). Само дето това става за сметка на приобщаването, интеграцията и образованието на самите деца, на мотивацията и обучението на хората, които се грижат за тях. Затова накрая в "груповите домове от семеен тип" няма нищо семейно. Затова институциите бодро отчитат формални бройки, но не казват нищо за състоянието на децата. "Ако някой направи оценка сега и сравни състоянието на децата с онова от старите домове, ние всички трябва да си скъсаме дипломите", казва някогашният служител на Държавната агенция за закрила на детето.

-----------

Какво "омесиха" медиите, ескортиращи Борисов в САЩ?

Антураж

Може ли да си свободен журналист, когато си взет като слуга?

От коментар на Слави Трифонов в неговия фейсбук профил

Вече е в историята срещата между американския президент Доналд Тръмп и белгийския премиер Бойко Борисов. Поне така беше обявена срещата от американската телевизия Fox. На мястото на събитието обаче бяха безгрешните български журналисти, гордо отстояващи онова 111-о място.

Специални пратеници във Вашингтон имаха bTV и Nova, а телевизията на Кошлуков даже изпрати двама журналисти. Наричам БНТ "телевизията на Кошлуков" от уважение към миналото на БНТ. И, разбира се - без уважение към Кошлуков, който, по собствените му думи, от "нехайство и небрежност" 5 месеца не е забелязал, че взима с 40% по-голяма заплата.

Кои други журналисти бяха във Вашингтон? Как кои - Илиана Беновска, Валерия Велева и Звездомира Мастагаркова - репортер на кафевия сайт ПИК. Те сътвориха и най-големия виц за българската журналистика въобще в историята. Вицът е следният: "Беновска, Мадам В. и една репортерка на Недялко влезли в Овалния кабинет." Хем смешен, хем тъжен виц.

Хич не беше добре българските журналисти да бъдат допускани в Овалния кабинет. Те написаха такива френски любовни репортажи за срещата Тръмп - Борисов, че видимо се бяха вдъхновили от мястото, където го е правила Моника Люински.

Ето какво написа например репортерката на ПИК:

"Тръмп признал на Борисов, че му бил приготвил два подаръка за половинката. После обаче разбрал, че е щастливо разведен, и след като на живо видял колко снажен и силен е, решил, че интересът към него със сигурност е доста по-сериозен. И едва ли ще му стигнат само два подаръка."

"Щастливо разведен", "снажен и силен" - ето така се пише репортаж за премиера.

Беновска не написа репортаж, тя преразказа какво й е споделил самият Бойко Борисов. Във фейсбук тя написа, че лично Тръмп проявил интерес към нея, като попитал: "Коя е тази в зеленото?" Може това да е така, не знам. Но ако е така, вероятно после Тръмп е допълнил: "Ми, няма да й дадем виза."

Всъщност можеха ли пратениците на българските медии да отразят адекватно визитата на Борисов в САЩ? Може ли да бъдеш свободен журналист, когато си взет като слуга?

А епохално свидетелство за това какво се е случило в самия самолет получихме от журналистката Валерия Велева, известна и като Мадам В.:

"На третия час от полета Борисов в добро настроение идва при журналистите. () Укори медиите за публикациите по повод прегръдката му с посланичката на САЩ г-жа Херо Мустафа. И вметна, че журналистите не знаели, че нейните деца го наричат "чичо Бойко".

И още от Велева: 15 часът. Качваме се отново в самолета - директно към Вашингтон. Два часа преди да кацнем, Борисов отново идва при журналистите. Възбуден е."

Тук разбираме, че когато Борисов е възбуден, отива при журналистите. А какво правят журналистите с него, научаваме пак от Валерия Велева. За обратния полет с еърбъса тя пише следното:

"Едва настанили се в самолета, и ето, Борисов пристига при нас. Свалил е черния официален костюм, запретнал е ръкавите на тъмносиня фланелка и усмихнат чака да го питаме. И ние го "почваме"."

Сега разбрахте ли - Борисов ходи възбуден при журналистите, сваля сакото и те го почват.

Въобще Валерия Велева е омесила невероятен текст. Даже това е не просто текст, това е любовен бестселър, който надминава предишния й шедьовър - одата за срещата на Борисов с папа Франциск, където двамата бяха представени "като баща и син - видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им".

Малцина отричат факта, че в климата настъпват промени.

Новото ляво


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Зелените алармисти са реалисти, клонящи към оптимизъм. Расте населението, расте потреблението, расте замърсяването. За сметка на какво? Човешкото развитие не е перпетуум мобиле. Ако не се държим отговорно, ще измрем. Чрез война, чрез глад, чрез природни бедствия.

    За радост и тъга, нещата вече са неизбежни, а вие ще съжалявате за думите си.

  • 2
    dr.web avatar :-|
    dr.web

    Борбата с климатичните промени е нещо като борбата с корупцията (по всички етажи на Земята) - все пак трябва да има някой, който бодро и ведро да развява байрака (т.е. знамето) на борбата (и на победата над ... тяхната...! и т.н.), а статуквото се "сгушило" в някой ъгъл ... и се кефи на гледката.

  • 3
    elena_pipilota avatar :-|
    elena_pipilota

    Мнението на Огнян Минчев е като взето от РИА Новости. Тамън днес четох същите работи там под заглавие "Грета Тунберг обяви война на белите мъже".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK