Тази година за "автентичното дясно" мина под знака на "тричане на другарче".

Отнесе го Ицо Хазарта за "вече нямате човек в Ъпсурт" - защото се яви на концерт на управляващата партия на местните избори. Партиен хейт мина и през Найо Тицин, защото видя в кметицата Йорданка Фандъкова "меценат".

Не му простиха и на Тео Ушев, който първо призова "сритайте задниците на политиците", а след това прие от Фандъкова "награда за принос към културата".

Списъкът беше разширен и със самия Радан Кънев - той пък взе че се въздържа при гласуването на Истанбулската конвенция в Европейския парламент.

Така дойде време да бъде тричан и Ивайло-Нойзи Цветков, който обяви Бойко Борисов за Левиатан в сравнение с представителите на ДБ.

За какво зачитане на "чуждото мнение" може да се говори обаче, след като партийната маса и симпатизантите изригват след всеки опит някой да каже различно мнение. И никой от лидерите на Демократична България не понечва поне да призове за повече широта и търпимост.

Да, всеки може да защитава своята позиция, но има моменти, в които колективният линч не е по-различен от лидерска диктатура.

А тази поредица от тричания показва една тревожна тенденция - в демократичната общност липсва авторефлексия и самокритика. Тя сякаш е в състояние на елитарна самодостатъчност.

Да, Демократична България има добри идеи, но в изпълението им търпят провал. Липсват им инструменти за мека дипломация, умения да се балансира, без да се правят компромиси или да се подвежда избирателя.

Да, съдебната система е основополагащ фундамент на всяка демокрация. Но това не е достатъчно.

Какво ново можете да предложите, вие, водачите на ДБ, за да привлечете онези отблъснати и омерзени гласоподаватели, които са ухажвани и от Мая Манолова, и от Слави Трифонов, и от разни други новоизлюпени формации?

Живеем във време на стачка на идеологии и понятия - нито лявото е ляво, нито дясното дясно, класическите разбирания за либералното и консервативното - също. И тук големият въпрос е: какъв разказ за нормален живот могат да предложат ДБ и нейните водачи?

Идат избори. И има опасност, мили другарчета от ДБ, да се самоизядете. А Борисов харесва това.

--------

Салто мортале

Лъжата е по-силна и по-шумна от истината

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

"Решенията в социалната политика трябва да сближават хората, а не да ги разделят." Така новата социална министърка Деница Сачева аргументира отлагането на Закона за социалните услуги, който бе приет още през пролетта и трябваше да влезе в сила от 1 януари.

Както знаем, отказът от вече взети решения е коронният номер на управляващите в стремежа им да се харесат на всички - безкраен танц, в който въртенето в кръг се редува с тъпчене на място. От което обикновено интерес имат само малцина, а всички останали губят.

Фотограф: Юлия Лазарова

Законът, чието влизане в сила се канят да отложат, има потенциала рязко да повиши обхвата, достъпността и качеството на социалната подкрепа за деца в риск, хора с увреждания и с психични разстройства, жертви на насилие, като превърне най-добрите модели и практики в национална политика, свърже усилията на различни институции и организации на местно и национално равнище в единна система и постави в нейния фокус правата и индивидуалните потребности на хората в нужда.

В последните месеци обаче, още преди да е влязъл в сила, законът стана обект на целенасочена манипулативна кампания, която предизвика протести и истерия в социалните мрежи. Зад нея стоят същите кръгове, същата полуконспиративна мрежа от чужди и тукашни религиозни организации, които с помощта на всевъзможни местни националисти и популисти и на Българската православна църква попиляха първо Истанбулската конвенция за борба срещу насилието над жени (понеже легализирала гей браковете и "третия пол"), а после и Националната стратегия за детето (заради норвежците, които се канели да отвличат децата ни).

Сега дойде ред и на Закона за социалните услуги, който пък заплашвал семейното огнище, националния суверенитет и националната сигурност, правата и свободите на българските граждани, понеже "облагодетелства" разни алчни и злонамерени местни и чужди неправителствени организации, като им "аутсорсва апетитни социални дейности" срещу възнаграждение. Те пък автоматично "почват да си търсят деца, които да отделят от родителите им, защото за всяко такова дете ще им се плаща". И други подобни дивотии, които отговарят на истината точно толкова, колкото и плъзналите слухове в ромските махали, че социални работници прибират деца от училищата.

Истината е, че новият закон не облагодетелства никого, а предвижда много по-строг контрол срещу злоупотреби, поставя ясни правила за прозрачност и отчетност и повишава изискванията към доставчиците на услуги и качеството на тяхната работа. И в момента най-трудните и непривлекателни социални услуги, с които държавата и общините нямат ресурс да се справят сами, са поети от неправителствени организации, които разполагат със знание, опит и обучени кадри и могат да привлекат допълнителни средства от дарители.

Защо лъжите намират благодатна почва? Чии и какви интереси стоят в дъното на кампанията срещу закона? И кой от какви внушения и страхове се ръководи, когато протестира срещу него? Това са въпроси, които изискват отделни анализи и разследвания. Факт е обаче, че тази кампания успя. Мога да се подпиша, че нейните организатори и изпълнители няма да бъдат омилостивени от никакъв "режим на разговори" и че отлагането ще е доста по-дълго от предвижданите сега шест месеца. Ако въобще този закон някога влезе в сила.

Въпросът, който ни интересува тук, е друг: защо онези, които взимат решенията, толкова лесно се отказват от тях и от истината - и минават на страната на лъжата? Защото лъжата е по-силна и по-шумна и не искат да си имат главоболия с нея. И защото най-много от всичко ценят спокойното и безметежно пребиваване във властта.