Поскъпването за колите беше оправдано от новата любима дъвка на управляващите – екологията. Премиерът Бойко Борисов ни уведоми, че високата смъртност в страната е свързана с ТЕЦ-овете, а министърът на околната среда Нено Димов изведнъж повярва в климатичните промени и ги посочи като причина за безводието в Перник. По същата реторична линия г-жа Фандъкова ще решава проблемите със замърсяването на София чрез няколко десетки левове по-големи разходи за шофьорите.

Подобно на т.нар. зелен билет, и данъкът върху автомобилите няма да има значим екологичен ефект, най-малкото защото не може да предизвика особено ограничаване в използването на личен моторен транспорт. Не е възможно в Столичната община да не разбират това, така че единственото обяснение е, че всъщност не говорим за екологични цели, а за фискални. По-конкретно 20 млн. лв., които да бъдат използвани за още ремонти на софийската инфраструктура.

В случай, че се търсеше адресиране на казуса с автомобилите, както замърсяването, така и по-големият проблем със задръстванията, пътят е различен. А именно, чрез въвеждане на ред в съхранението на автомобили чрез разширяване на зоните за платено паркиране и преизчисление на ставките за престой. Имплицитната субсидия за паркиране на автомобилите по улици и тротоари изкуствено завишава броя им и спира частната инициатива в изграждането на нови паркинги. На днешен етап шофьорите със собствени паркоместа или гаражи са ощетени за сметка на тези, които ползват общинска собственост целогодишно, безплатно. Ефектът от това е, че масово улиците нямат тротоари и им липсва поне едно платно, заето с наспрели една върху друга коли.

За съжаление въвеждането на ред в общинската собственост се оказва по-трудно от събирането на още пари от софиянци.

------------

Замърсяване

"Боклукът" търси контролните органи с висока "пропускливост"

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Какво се случва под носа ни? Че нещо много замириса.

До момента е известно, че през 2017 в България са внесени 72 000 тона отпадъци, изгорени само в циментовите заводи, а през 2018 година - 85 000 тона, като 3% от тях вече са за тецовете. Но не тези данни са значими за обществото, а съставът на отпадъците и как се осъществява контролът при унищожаването им.

Фотограф: Георги Кожухаров

Темата нямаше да влезе в новинарските емисии, ако не бяха задържаните в Италия вагони с 815 тона смесени отпадъци - пластмаса, каучук, опаковки, текстил, гума. Според италианското издание "Кориере дела сера", тези отпадъци са били предназначени за България. Но българските министри на вътрешните работи и на екологията се измъкнаха с общи фрази, че ставало дума за "медийни твърдения".

Според онлайн изданието bluelink.info, пътят на италианския боклук към България има дълга история - още от 2013 година, когато 19% от експортирания оттам RDF е влязъл на българска територия. Изданието цитира доклад, според който най-големите пратки боклуци за 2017 година идват от Великобритания и Италия.

"Вносът на отпадъци от страни като Италия предизвиква по-големи опасения относно здравето и безопасността на обществото, тъй като, според италиански активисти в борбата срещу мафията, процесът по преработване на отпадъци в Италия има тесни връзки с организираната престъпност и често токсични отпадъци биват смесвани с битови отпадъци", пише в статията.

Вместо да увърта, екоминистърът Нено Димов би следвало да разсее всякакви съмнения, че ведомството му не осъществява ефективен контрол върху състава на отпадъците при влизането им в България. Големият въпрос е дали в МОСВ и в митниците се доверяват изцяло на декларираното от вносителите - или се правят и реални насрещни проверки, за да се установи съдържанието на контейнерите. Предвид нивата на корупция, българското общество определено няма голямо доверие в институциите си. И затова не може да е сигурно, че вносният боклук е добре обработен и безопасен. Или че пластмасови отпадъци не се изгарят или изхвърлят в депата, вместо да се рециклират.

Покрай задържаните в Италия вагони стана ясно, че се изнасят боклуци, за които ще става все по-трудно да се намери крайна дестинация. Причината: от септември 2017 година Китай забрани вноса на 24 вида твърди отпадъци, в това число и няколко вида пластмаса. Последваха го и други страни от Югоизточна Азия, а през май т.г. 187 държави се споразумяха рязко да ограничат международната търговия с пластмасов скрап. Така че бизнесът ще търси държави, където контролните органи са с висока "пропускливост". И отпадъците, които никой не иска, ще се стоварват именно там.

------------

Brexit

Как Джонсън победи Фараж

От коментар на бившия министър на екологията Юлиян Попов в неговия фейсбук-профил

Британските избори дълго ще предизвикват емоционални реакции и крайни коментари. И като много крайни и емоционални коментари често ще се разминават с реалностите преди, по време и след събитието. Няколко неща за размисъл:

Източник: Reuters

Тези избори са междинно заключение на сложен процес, в който референдумът за Брекзит също беше междинна стъпка, както и решението на Камерън да проведе референдума беше междинна стъпка. Нека се опитаме да мислим за сложното, не за простото.

Това не е победа на дясното над лявото, на консерватори срещу социалисти, макар че тежкото архаично левичарство на Корбин изигра известна, но не решаваща роля. Изборите бяха отчасти спечелени от Джонсън, но също така бяха и драматично загубени от Лейбъристите и Либералдемократите. Либералдемократите неотдавна избраха абсурден лидер, която ги закопа до гуша, в момент, в който те можеха да се възродят.

Не забравяйте Найджъл Фараж и неговата партия Брекзит. Това че те не спечелиха нито едно място в парламента, означава, че Джонсън вкара неговите избиратели под своя покрив. Всяко отклонение от радикалната линия за излизане от ЕС щеше да напомпа успеха на Фараж. Тези избори могат да се съберат и в просто изречение "Джонсън победи Фараж". Макар че Фараж също помогна малко на Джонсън в някои региони, изпомпвайки към себе си лейбъристки вот.

Избирателната система играе важна роля в резултата.

Джонсън не е Тръмп, независимо от рошавата руса коса. Не се хлъзгайте по тази пързалка. Достатъчно е да погледнете електоралната композиция, позициите им по зелените политики и климата, както и политическите им CV-та, за да видите, че става въпрос за различни неща.

Насила хубост не става. Изборите потвърдиха националната нагласа в полза на напускането на ЕС. Страната прекара 3 години в размисли, анализи, дебати, вътрешни избори. ПроЕС не можаха да изградят убедителен политически аргумент, който да обърне общественото настроение достатъчно в полза на оставането. Много хора гласуваха за Джонсън, за да приключи несигурността и зъбът да бъде изваден. Жабуркането с уиски и пиенето на аналгин дотегна на немалко хора.

Не бързайте със заключения за икономически и политически провал на страната. Икономическите прогнози за миналото са сравнително точни, за бъдещето рядко са. За голямо съжаление Европа без съмнение губи много от оттеглянето на Великобритания. Нека помислим повече по този въпрос. Най-важното сега е да видим как да намалим тези загуби.