Мнения Daily - Метаморфозите на Нено

Премиерът по-добре да смени екоминистъра с астроложката Алена.

Холометаболна политика

Метаморфозите на Нено

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

Има един министър в третия кабинет на Бойко Борисов, който никога нищо не знае. Доскоро той не знаеше кой е реалният собственик на концесионера на ски пистата в Банско, не знае как така на територията на България се изсипват стотици тонове боклук – откъде идват и чии са, не знае и как така един язовир беше източен, за да се стигне до водната криза в Перник.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов е със специален статут в този кабинет. Той хем се води от квотата на коалиционния партньор ВМРО, хем "воеводите" се правят, че не е от тяхната чета. За тези близо три години Красимир Каракачанов не е обелил и дума по негов адрес. Мнозина си мислеха, че липсата на политически гръб ще превърне този министър в бушон за спасяване на цялата система.



В българската политика феноменът "бих бил министър" не започва, нито ще свърши с този кабинет. Сегашният екоминистър е от тези "експерти", които през годините на своята кариера претърпяват различни превъплъщения. Подобно на онези "холометаболни насекоми", които преминават през пълна метаморфоза в четири етапа на развитие – от яйце до имаго.

Както и споделя самият Нено Димов назад в годините, той минава целия този път от младши експерт в Агенцията за околна среда и достига до зам.-министър в кабинета "Костов". Разбира се, бил е член на СДС, следва Иван Костов в новата му партия, за да я напусне и заклейми с думите: "ДСБ е по-вредна от обръчите на Ахмед Доган."

Следва кратко пребиване в политическия ноев ковчев на Меглена Кунева – "Движение България на гражданите", където Димов не пести критики към "мутренското управление" на днешния си премиер Бойко Борисов.

След като не успява да намери своята реализация от файтона на Кунева, той влиза в друго амплоа – на анализатор и шеф на Института за дясна политика, превърнал се в люпилня за кадри на ГЕРБ. По това време там са и днешният зам.-министър на образованието Петър Николов, бивш крон-принц в ДСБ, както и Тома Биков, който днес е "острие" на ГЕРБ. Същият институт се превърна в мост, който изгради коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок. А днес е идеологически център на новото консервативно течение в родната политика и агрегат за анализатори по всички фронтове - от ВиК сектора до международното положение.

Все по-видимо е, че Бойко Борисов има в кабинета си министър, който не отговаря за нищо. Но дори и да не вярва в човешката намеса за необяснимите температурни рекорди и изменения в климата, министерстването му става все по-горещо. И ако Борисов ще разчита на министри, които се правят, че не знаят и не отговарят за нищо въпреки законите, по-добре да вземе в кабинета си Алена. Тя поне разбира от всичко.

-----------

Явно не сме схванали най-важния елемент от византийската дипломация.

"Обгазяване"

И "Марсиански поток" да го наречем, по тръбата ще тече руски газ

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче веле"

Във външната политика ние, българите, винаги сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток говорим едно, на запад - друго, а всъщност правим нещо трето. Византия успешно е прилагала тази политика над хиляда години и ние често сме страдали от нея. Но изглежда не сме схванали най-важния ѝ елемент: че това е политика в защита на държавния, публичен интерес на империята. Докато при нас често не е ясно в чий интерес правим словесните и дипломатически еквилибристики.



Да вземем например случая с преименуването на "Турски поток" в "Балкански". Премиерът Борисов присъства на изток (в Истанбул) на откриването на "Турски поток", който е газов проект от две тръби - едната за Турция, другата за Европа. На изток (за пред Турция и Русия) този проект си е "Турски поток", но на запад - за пред Сърбия и най-вече за пред ЕС и САЩ - ще го наричаме "Балкански". "Хитрата" ни цел е да избегнем евентуални санкции, които администрацията на Тръмп може в даден момент да наложи на участниците в добросъседското мероприятие. Но ако това е целта, не беше ли по-сигурно да наречем нашата част от тръбата "Европейски" или дори направо "Американски поток"?

Факт е обаче, че и "Марсиански поток" да го наречем, по тръбата ще тече руски газ, идващ през Турция. Капацитетът на тази тръба е почти напълно резервиран от "Газпром". Същото важи и за капацитета на старите ни тръби по "Трансбалканския газопровод". Както подсказва съвпадението в имената ("балкански" и "трансбалкански"), сега имаме две почти паралелни тръби за едно и също нещо: около 15 милиарда куб. м. руски газ, основно транзитиращ за Европа.

Руският интерес от упражнението е ясен: именно Русия решава откъде да насочи количествата. Когато иска да упражни натиск върху Украйна, пуска газа през Турция. А когато Ердоган свали някой руски самолет, газът може да мине през Украйна. За да реализира тази благородна цел на руската външна политика, България дарява сумата за изграждането на вторите тръби и се отказва от около милиард евро (или левове - няма значение при такива приятелски жестове) неустойки по съществуващ договор за доставка на руски газ от Украйна. Как всичко това е в български интерес - само премиерът Борисов знае.

-------

Двете страни на практика може да деконструират западната общност.

Европа на две скорости

Готвят ли Франция и Германия преврат в ЕС

От коментар на Владимир Шопов за "Свободна Европа"

Днес ЕС е на прага на нов федералистки скок, но този път му е дала по-скромно име: конференция за бъдещето на Европа.



Форумът, наричан конференция, на практика ще продължи почти две години - до 2022 г. Той ще бъде платформа за сблъсък на идеи и концепции, ще има отворен финал, без да се предпоставя окончателният резултат, ще наподобява европейска публична сфера с активното участие на граждани, всякакви професионални и граждански структури, бизнес, академичната общност и т.н.

Продължителната конференция ще ни бъде представена като интелектуален разговор за идеи, ценности, бъдеще и политики. Още отсега обаче е видно, че ще станем свидетели на нещо съвсем различно. Започва реална политическа битка с нарастващи залози.

Най-сигурният знак за започваща битка е ранната интервенция на Франция и Германия. Те излязоха първи със своите общи идеи, за да се опитат отрано да рамкират процеса.

Макрон търси нов формат, през който да прокара някои от по-спорните си идеи и очаква движение към центъра в Германия (или през нов кабинет с участие на "зелените" или след смяната на Ангела Меркел), което ще приближи Германия до неговите предложения. Ако пък Доналд Тръмп бъде преизбран идната есен, френският президент ще се опита окончателно да институционализира нео-голисткия си анти-американизъм и да аргументира по-радикалните си интеграционни идеи.

Берлин пък иска малко да укроти Макрон и да го вкара в разтеглен във времето процес, с неопределен финал и възможности за размиване чрез вкарване на множество алтернативни гледни точки. Очевидно германците се надяват по този начин да неутрализират по-амбициозните му идеи, например тези за еврозоната.

В същото време, двете страни вече оформят съгласие по някои важни теми и постепенно тръгват в една посока по други. И двете вече споделят картината на бъдещето, при която Европа се опитва да е напълно самостоятелен център и на практика се деконструира западната общност, искат създаването на "европейски индустриални шампиони" чрез сливания, отглеждане на нови индустрии чрез публични инвестиции, фиксиран режим на преразпределение на бежанци и имигранти, де факто отдалечаване от НАТО и други.

И двете се движат към идеята за премахване на изискването за пълно съгласие по още въпроси, за преходи към квалифицирани мнозинства и втвърдяване на механизмите за "Европа на две скорости". Рискът е, че двете държави ще използват конференцията, за да придадат по-широка легитимност на полу-формирани и все още доста спорни политически идеи. И многото консултации, дискусии и думи просто ще отидат за прикриване на тази политическа реалност.