Живият език - между бляна и историята
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живият език - между бляна и историята

Кадър от северномакедонския сериал "Преспав", който се излъчва по бTV с български субтитри, без които трудно ще бъде разбран от широката аудитория

Живият език - между бляна и историята

Една от особеностите на славянската езикова група е, че няма случай два народа да говорят един и същ език или поне това да е официално признато

8829 прочитания

Кадър от северномакедонския сериал "Преспав", който се излъчва по бTV с български субтитри, без които трудно ще бъде разбран от широката аудитория

© Капитал


Алек Попов

писател, член-кореспондент на Българската академия на науките

За мен като писател, който цял живот се е трудил на нивата на езика, за когото езикът е и основен инструмент, и суровина за работа, никога не е имало съмнение, че между науката за езика и живата практика съществува огромна разлика. Науката за езика всъщност върви след езика, така както историята и археологията вървят по стъпките на събитията, а не пред тях. И не би могло да бъде иначе! Събитията се правят от политици, облечени във власт, а не от историци. Езиците се правят от хората, които ги говорят, включително от писатели и журналисти, за които езикът е поминък, но също така и от политиците, за които езикът е инструмент за постигане на определени цели. Дори когато езиковедите са натоварени със задачата да кодифицират даден език, те играят роля по-скоро на технически лица, а реалният двигател на процесите е политическата воля.

Иначе казано, докато ученият събира, регистрира, сравнява и анализира "артефактите на езика", търси връзки между тях, изследва процесите, довели до тяхното възникване, езиците продължават да се развиват: мутират, еволюират и се разклоняват в зависимост от историческата съдба на народите. От индоевропейския пра-език произлиза цяла група езици, сред които и пра-славянския, от който пък е възникнала друга група езици, познати като славянски. Една от особеностите на славянската езикова група е, че няма случай, доколкото ми е известно, два народа да говорят един и същ език или поне това да е официално признато, независимо колко дребни са разликите между тези езици. Чешки и Словашки, Сръбски и Хърватски, Руски, Белоруски, Украински и т.н.

С малки изключения никой в Македония няма да разбере книга на български

Тези разлики често са натоварени със смисъл, който страничният наблюдател не винаги разбира, но обикновено възпитано уважава. При народите от нашето езиково семейство самостоятелното политическо обособяване през 19-ти и 20-ти век автоматично води и до езиково обособяване. Има държава, има език. Така се е сложило исторически, а защо е така, вече е съвсем отделен въпрос. Може да се дължи на някаква специфична черта в характера на това шумно и многолико семейство, на някаква особена ревност, вродена свадливост или комплекси? Струва си да се изследва ако вече не е направено.

Токсичен и безполезен спор

Поводът за тези разсъждения, както се досещате, е периодично припламващият спор за македонския език – токсичен, безполезен спор, в чийто капан неотдавна попадна дори БАН. Успоредно с разгарянето на страстите, каналът БТВ comedy започна да излъчва най-популярният комедиен сериал в Северна Македония - "Преспав". Сякаш напук на сухата академична схоластика, която с години трови отношенията между нашите толкова близки народи. Нека не бъда разбран погрешно: отнасям се с уважение към мнението на моите колеги езиковеди. Самият аз съм завършил българска филология и знам, че на академично ниво този разговор би могъл да се надгради с много по-сложни аргументи. Но все пак, в същината си опира до реалността, в която избираме да пребиваваме. Имам преки, лични наблюдения от полето на живата реч, които може би си струва да споделя, макар и с риск да си навлека много отрицателни коментари.

Един от първите преводи на моя книга в чужбина беше тъкмо на езика, който някои тук надменно наричат "писмено-регионална норма". Защо някой ще се блъска да превежда ако става дума за един и същ език? Много просто: защото с малки изключения никой в Македония няма да разбере книга, написана на български! Т.е. ще разбере нещо, но не достатъчно, за да може да възприеме текста в пълнота и да му се наслади. Същото важи и за редовия български читател. Той също няма да посегне към книга, написана на македонски, защото ще схване твърде малко, независимо от качествата на текста.

Разбира се, в говоримия език, по пазарищата, в кафенетата и магазините тази езикова бариера доста изтънява, но колкото по-сложно става нивото на комуникация, толкова повече неясноти и дупки в разбирането изплуват, които изискват допълнително изясняване. На обикновен език това ще рече превод. И този превод, колкото и абсурдно да звучи, понякога минава през английски – lingua franca на съвременния свят. По една случайност участвам в екипа, който вече няколко сезона създава сериала "Преспав".

Освен че е много забавен това е вълнуващ интер-културен експеримент. Наред с основния екип, съставен от македонски продуценти, автори и актьори, в него участват и още двама българи: обичаната актриса Яна Маринова и сценаристката Деляна Манева ("Мисия Лондон"), а така също доста албанци и роми. Решаваща роля за успеха на нашата "соработка" играе културната ни и езикова близост. В процеса на комуникацията обаче ясно изпъкват и разликите – не само езикови, но и в различни аспекти на културата, на светоусещането, може би тънки разлики, но съществени. Само който приеме и осъзнае тези разлики може да твърди, че е разбрал другия. Ако откажем да го направим, никаква "соработка" не би била възможна и никакво разбирателство, независимо колко сме близки!

Наситен със свеж незлоблив хумор и много автоирония, сериалът осмива стереотипите и културните предразсъдъци, които са вечен спътник на всяка балканска страна по пътя ѝ към членството в ЕС, бленувания клуб на богатите. Може би това е най-хубавият подарък, който нашите македонски приятели ни правят за новата година! Шоуто се излъчва естествено с български субтитри, без които трудно ще бъде разбрано от широката аудитория. Но така имаме възможност да усетим и живата македонска реч, отекваща в нас с цялата богата гама от асоциации и нюанси, която близките думи създават. Думи, принадлежащи на цялото ни славянско езиково семейство, но и думи, специфични, чудновати, присъщи само за яркото му балканско разклонение. Думи, забравени и пак намерени. Сленг, архаика... Думи, приели различен смисъл и звучене в езиковата практика на отделните народи, но препращащи към общите ни корени. Това богатство не бива да допускаме да ни бъде отнето!

Още 100 или 1000 години?

Как е било преди 100 или 1000 години не се наемам да твърдя, но днес гражданите на Северна Македония общуват на свой език, който наричат македонски. Ние любезно се опитваме да ги убедим, че това е диалектна форма на българския. Те учтиво отказват да се съгласят. (Не се иска да си учил психология, за да предвидиш, че ще реагират именно така!) Ние продължаваме да ги убеждаваме, вече не толкова любезно, понякога дори тропаме по масата. Те държат на своето. Докога ще продължава това? Още 100 години? Още 1000?

За мен поне днес този език е факт. За това са се погрижили и държавата, но най-вече македонските автори, които са писали и пишат на него вече повече от 70 години. Те са създали редица талантливи произведения във всички жанрове, които се превеждат по цял свят, включително и у нас. Едва ли има български издател, който би си позволил да сложи на титулната страница: превод от писмено-регионалната норма на Северна Македония. И ако на някого му хрумне да приеме наредба, която го задължава да стори това, просто няма да издава книги от македонски автори. От своя страна македонските издатели ще престанат да издават български автори. Щом е "исто" да си ги четат на български! Е, голям праз, ще каже някой, важното е да отстоим националния интерес. Обаче като се изпортят веднъж отношенията (а това може би е най-бързия и ефективен начин!), като започнат да се провалят един след друг разни съвместни проекти, нямащи нищо общо нито с езика, нито с литературата, включително и по-мащабни бизнес начинания, но така също и икономическите и човешки контакти на ежедневно равнище, които тъкат невидимата съединителна мрежа между нашите разделени доскоро страни - и тогава ли ще тръбим, че защитаваме националния интерес? И когато тази токсична материя започне да разяжда накрая и собственото ни общество, да чертае нови разделителни линии – като че ли досегашните са ни малко! – да нажежава страстите до степен ние самите да не можем да се разберем, а да се замеряме с крясъци и обиди, пак ли ще бъде в името на националния интерес? Скромното ми мнение е, че такова разединение ще обслужи съвсем други интереси. Голям праз, отново ще рече някой. Майната ѝ на Македония, ще минем и без нея.

И хоп, ето ни в точка нула, откъдето сме тръгнали! Не искам това да се случва! Преди всичко заради многото приятелства, които днес ме свързват с хората от другата страна на Деве Баир, защото смятам, че заедно може да постигнем много повече, отколкото сами, защото само бъдещето може да ни даде онова, което миналото безвъзвратно е погубило. Приятелството включва задължително и тази базисна демократична норма: зачитане на правото на самоопределение! Ето защо избирам да се съобразя с реалността и да не казвам на другите какви са и на какъв език говорят. Реалността е нееднозначна, крие рискове, но предлага и редица възможности, които обещават едно по-добро бъдеще за целите Балкани. Бъдеще, за което си струва да се борим.

*Изразените възгледи в този текст са изцяло лични и не изразяват позиция нито на ръководството на БАН, нито на академията като цяло.

Алек Попов

писател, член-кореспондент на Българската академия на науките

За мен като писател, който цял живот се е трудил на нивата на езика, за когото езикът е и основен инструмент, и суровина за работа, никога не е имало съмнение, че между науката за езика и живата практика съществува огромна разлика. Науката за езика всъщност върви след езика, така както историята и археологията вървят по стъпките на събитията, а не пред тях. И не би могло да бъде иначе! Събитията се правят от политици, облечени във власт, а не от историци. Езиците се правят от хората, които ги говорят, включително от писатели и журналисти, за които езикът е поминък, но също така и от политиците, за които езикът е инструмент за постигане на определени цели. Дори когато езиковедите са натоварени със задачата да кодифицират даден език, те играят роля по-скоро на технически лица, а реалният двигател на процесите е политическата воля.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    Интересни разсъждения, но авторът вместо да бяга от същината на проблема, щеше да звучи по-искрено ако го бе назовал пряко - тоест преди 100 или 1000 години в онзи район не е имало македонци и македонска държава, а българи, вкл. в Северна Гърция. Преди да си говорим политкоректно, е редно да се обърнем към историята и суровите факти. Оттам насетне всеки действително е в правото да се самоопределя и самоотлъчва (ще припомня, че съвременните македонска държава, народ и език са създадени с цената на много терор и жертви към местното българско население там - обстоятелство, което не бива да се пренебрегва). Иначе беше любопитно за мен да разбера, че този сериал е македонски, а не руски (не съм го гледал, просто оценка на база съдържанието на bTV Media Group, което се излъчва в този сегмент).

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Много добър текст! Благодаря.

    Истината е, че повече такива "соработки" са нужни ако искаме да построим мостове към нашите роднини отвъд Беласица. Повече македонски филми да се показват в субтитри.

    Грешка ще е да продължаваме да задълбаваме дали е друг език или просто диалект. Няма значение.

    Всъщност, ако твърдим, че е друга литературна норма на българския има дори още по-голям смисъл да се запознаем с него.

    Проблемът е, че у нас битува мнението, че диалектите са нещо срамно, което е довело до постепенното им изчезване. А това е загуба на езиково богатство. Не е така в други страни (напр Австрия, Швейцария, Англия) където хората не намират нищо срамно в регионалните говори.

    Аз бих отишъл по-далеч - най-принципната позиция би била в часовете по БЕЛ да се изучава не само Търновската литературна норма (която сме обявили за официална), но учениците да се запознават и с другите литературни норми като Скопската. Има резон и да се добавят часове за регионални диалекти като родопските, които се говорят от помаците от двете страни на българо-гръцката граница.

    Това е част от нашето езиково богатство - и би следвало да го ценим.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Правилния подход към СМ е "со кротце, со благо". Трябва да се фокусираме върху нещата, които ни свързват, а не които ни разделят.

    Ако се фокусираме върху дефиниции за нация, народност и език рискуваме да изгубим много.

    Истината е, че това са понятия, които са нюансирани и ако човек подходи догматично рискува да изгуби далеч по-важни неща. Два примера:

    Американците и англичаните говорят на един език, но са различни нации. Същото се отнася до латино-американци и испанци, до тайванци и китайци, до палестинци и сирийци.

    В същото време швейцарците говорят на 3 различни езика, но са една нация.

    Защо така?

    Защото швейцарците са се фокусирали върху това, което ги свързва, а не върху това, което ги разделя.

    Това е най-прагматичния подход и е крайно време и ние да го възприемем по отношение на нашите роднини отвъд Беласица.

  • 4
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    До коментар [#3] от "Николов":

    Хем са ни роднини, хем говорим на различни езици.

  • 5
    qxg02622578 avatar :-|
    Грую Груев

    Класически пример на поредният соросоиден грантаджия за "прозореца на Овертон" - сега са със субтитри, утре са с нов език, вдругиден Гоце и Даме са "исти македонци". Неуважаеми Юда Алек, поради что се срамиш да се наречеш грантаджия - ти си срам и позор дори за разкапала се структура като БАН - това, което комунистите не успяха да направят през 50-те години на ХХ век и за което дядовците ми са полагали кости по Желасица, Паяк, Кожух, Бабуна и Пелистер, вие, неуважаеми, сте склонен да продадете за няколко евромарки повече!
    П.С. Пътят към Ада е осеян с добри намерения също като тези уж приятелски слова на този "българин"!

  • 6
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Съвременният македонски език е доста различен от съвременния български език. Разбира се, върху развитието му е работено умишлено, но това е без значение, важен е фактът. Излишно е вкопчването от наша страна във всяка проява на македонизъм в Македония.

  • 7
    biad avatar :-|
    Dobri Genev

    И понеже в коментарийте по-горе се споменава Швейцария, да споделя.
    Тридесет години съм живял в тази държава, ако броя и предците ми стават близо 70. Диалектите там са и между две села на разстояние 1 км.
    Да не говорим за Бернския, който е трудно разбираем за останалите кантони. Става дума само за немскоговорящите. Швейцарският диалект е неразбираем за германците. Те, швейцарците, нямат и писменост на диалекта. Малка част от немскоговорящите разбира френски и италиански и обратно.
    Но това не пречи всички: немсо, френско, италианско, граобюнден говорящи да са швейцарци.
    И така от 700 години!
    Дали съвременният македонски е диалект на българския е въпрос, който е смислен само в контекста на миналото и да се дискутира с оглед настоящето, е късогледство.

  • 8
    mkl13629719 avatar :-|
    mkl13629719

    Бре космополит, бре извисен и модерен откривател на топлата вода - ще учи нас тесногръдите граждани, учени и политици на космополитно мислене! Ти си се подмазвай колкото искаш на скопяните с подобни катарзистични изблици, белким те наемат и за другия сезон, но науката и политиката не могат да се водят от емоции и да обръщат на 180 градуса след пиянска вечер с македонските колеги.
    Българската наука никога не може и нема да признае, дори и под натиск, че македонската книжовна форма е създадена на базата на нещо различно от български диалект. Македонските, шопските, родопските и пр. говори са изконна част от нашия език, дори и книжните плъхове да не ги разбират; и да се отричаш от тях е все едно да изтръгнеш сам органите си.
    Официалната, т.е. изкуствената форма на т.нар. македонски език е друго нещо, това е политически продукт и там науката нема какво да признава или отрича, нещата са ясни. Политиците също не могат да легитимират македонския език като го "признаят", не е техна работа да признават езици. Черногорският например отделен език ли е? Кой требва да го признае? И една буква само да има различна, то пак могат да си го водят за отделен по полит. причини.

  • 9
    mkl13629719 avatar :-|
    mkl13629719

    До коментар [#3] от "Николов":

    Празни приказки. Никой не пречи на македонците да са отделна политическа нация тип "американци" и да имат отделна книжовна форма на българския език, която да наричат както искат. Но това не ги устройва. Те искат друг тип "идентитет" - етнически, исторически, лингвистичен, религиозен и пр., а това не може да мине без да бръкнат в нашата купичка. И както знаем, апетитът идва с яденето, а мечката играе според тоягата. Ако сега им отстъпиш, докато си в силна позиция, когато им порасне работата ще изнаглеят още повече. Така че, България не може да им позволява да прекрачват червената линия. Идентичността и езикът им почват и свършват със СФР Югославия, точка.

  • 10
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "...мечката играе според тоягата."

    Поговорката е: Кучето скача според тоягата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Регулатор за лична употреба

Регулатор за лична употреба

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK